ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






сряда, 21 юли 2010 г.

ХРУМКИ, АФОРИЗМИ, ФАКТИ (2)

ДРАМА има, театър няма.

ИЗДАТЕЛ ми каза тези дни, че по негови наблюдения сега у нас четат много повече поезия за сметка на прозата. Причината? По-малко време отнема, по-лесно се възприема. Сам се опитах да установя кой и какво чете в мерена реч. Впечатлението ми е, че – ако има такова увеличение – това са предимно жени и то на камерни стихове (все още е на мода Дамян Дамянов например). Може би „огрубяването” на живота ни, политиката за масирано опростачване на нацията намират по този начин противодействие – все пак женската половина на човечеството е по-нежна и емоционална...

ВЪЗРАСТНИТЕ възприемат човека преди всичко като физическа, материална величина. Децата – обратно: като емоция, като отношение.

АКО МЪЖЪТ не се бръсне и дотика до преклонна възраст, брадата му ще е дълга над 8 метра и половина. Е, разбира се, ако не е кьосе...

„ПЕШЕХОДЦИТЕ представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече – най-добрата негова част” (И. Илф, Е. Петров) Сега пешеходците са значително по-малко от тези, които се возят на коли. Излиза – човечеството е станало по-лошо...

ЕДИН ЧИТАТЕЛ верен да ти остане, си струва да пишеш. Ако го правиш, обаче, само за себе си, е налудничаво.

СЛУХЪТ (не знам как да го нарека иначе), че е открит генът на безсмъртието е съвременна модификация на приказката за живата вода.

КЛЕТКАТА е най-забележителното, най-великото творение на природата. По същество тя е и безсмъртна. Смъртта е „измислил” волвоксът. Не е ли това доказателство за предимството на универсалността пред специализацията?

АМАТЬОРИТЕ слушат музика главно с дясното полукълбо на мозъка си, а професионалните музиканти – с лявото. Така твърдят специалисти, но не казват кой изпитва по-голяма наслада...

ПРЕЗ 1215 г. халиф Мелек ал-Азис Отман, не можейки да търпи пирамидите, смятайки ги за идолопоклоннически паметници, пратил стотици работници да разрушат пирамидата на фараона Микерин в Гиза. След 8 месеца се отказал, тъй като хората му напредвали твърде бавно и се говорело, че докато халифът е жив едва ли ще успеят да изпълнят прищявката му. Казват, следи от този опит и сега се виждат от северната страна на пирамидата (явно рушителите са предпочитали да се трудят на сянка). Този забележителен епизод от човешката история ме накара да променя убеждението си, че е много по-лесно да рушиш, отколкото да градиш.

ПРЕДИ 50-60 години ръчният часовник беше рядкост, за юношите – мечта. Момичетата от деликатната възраст, наричана пубертет, го ценяха повече от бижу. (В Стражица Фотото –така наричаха местния фотограф – предлагаше за снимка разни часовници: мъжки, дамски, кръгли, четвъртити. Повечето „мостри” на витринката му бяха с мечтания атрибут. Най-честата поза бе подпряна брадичка с дясната ръка, на която, в центъра на фотографията, се кипри заетия часовник.) Ученическият фолклор бе родил следния остроумен диалог: „Къде ти е часовникът?” – „Забравих го на пианото в курника.” Сега ръчните часовници са на изчезване, изместени от малките многофункционални фончета. Но пък всяко затворено обществено място – да речем градският автобус - въпреки забраната за употреба на мобилните апаратчета, прилича на кокошарник, в който едновременно са снесли няколко квачки и бързат да съобщят великото събитие на близките си...

НАКЪДЕ след вувузела? Въпросът е много интересен, тъй като изглежда това е дъното – въпросната пищялка издава един единствен тон. След чалгата – там я карат на 2-3 тона – остана една единствена крачка. Тя, всъщност, вече е направена от рапа, техното и какви ли не още модни течения, които претендират да са музика? Наистина – може ли да има предел в деградацията...?

МНОЗИНА смятат, че да се пишат стихове за деца е лесна работа: ритъм, звънки рими и задължителна поука. Децата са като бял лист, поемат всичко, понякога като че ли ги забавлява самата игра на думи. Но какво остава в бедните им главички от назидателните поанти? Струва ми се, че ефектът най-често е обратен на очакваното: повтаряните до втръсване поуки ги карат просто да се инатят.

„ДА НЕ БИ да съм убил или откраднал!” казват нашенци, което е сигурен знак, че за българина открай време кражбата е голямо престъпление. Все още ли?

В СТАР бележник от 1977 г. съм отбелязал статия, в която не кой да е, а професор описва как сутрин се разхожда край морето и вдъхва миризмата на йода. В действителност концентрацията му в изпаренията е толкова малка, че и кучетата не могат да го подушат. Какво да се сърдим тогава на журналистите, които не са специалисти и ни съобщават, че е създаден изкуствен (!) ген и синтетична (!) кръв. Тези новини се появиха в пресата неотдавна (май-юни 2010). Ако е истина, последиците за човечеството ще са просто революционни. Очевидно, обаче, става дума за манипулации с „натурален” биоматериал. Другото е – може би за добро – все още далечна мечта на учените, тъй като може да се постигне само на наноравнище („слепяване” на атоми). Когато се превеждат или преразказват публикации от научни издания, все пак трябва да се внимава – ако не разбираш, консултирай се със специалист! (Не всички са като поменатия професор.)

НОВОТО ЗНАНИЕ, колкото да е парадоксално, увеличава незнанието ни. (Всяко откритие „влачи” след себе си нови неизвестни.)

ЦИТАТ от доклад, представен на окръжна изложба на ТНТМ във Варна (1984 г.): „При социализма производството и използването на цветята се увеличава непрекъснато!” Както се казва – малко грубичко наистина – холандците ряпа да ядат...

„ЗАСТОЯВАНЕТО в заведението е нежелателно!”. Този надпис се появи в някогашната варненска сладкарница „Балкан” (срещу хотел „Черно море”) през 1988 г. и се задържа комай до дворцовия преврат. В славните години на социализма клиентите не носеха радост на персонала на заведенията, дори понякога биваха просто напъждани. На един 30 април в модното тогава кафене „Трите делфина” не допускаха вътре посетители, а беше хладничко за масите вънка. Обяснението: помещението било измито и излъскано, та решили да го запазят такова за 1 май!

СОЛИДНА табелка в закусвалнята на централната улица на Пазарджик (1969 г.): КОЛЕКТИВЪТ СЕ БОРИ ЗА ЗВАНИЕТО БРИГАДА ЗА „КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРУД”

КОГАТО ВАЛИ и в локвите се образуват мехурчета, това се смята за сигурен признак, че дъждът скоро няма да спре. Малка невинна заблуда. Тя, обаче, ми „подсказа” идеята да бъде написана енциклопедия на суеверията и модерните (съвременни) митове – от черната котка до Големия взрив. Съзнавам колко трудна работа е, тъй като не е по силите на един автор само. Но пък ще е печелившо за издателя и съм сигурен, че рано или късно ще се появи такава книга.

„ВСЯКО отсъствие от леглото е с умисъл.” Този бисер принадлежи на полковник от последните години на зрелия социализъм, който – полковникът – редовно командваше средношколците на така нареченото военно обучение. Имаше, доколкото си спомям, край Девня и до село Снежина такива лагери. Докато телевизията ни показваше малките китайчета как маршируват с дървени пушки (леле каква милитаризация!), нашите 17-18 годишни девойчета набиваха крак и стреляха с истински калашници...

НА ПЪТ за Елада, решен и убеден, че ще я превземе, Ксеркс наредил да построят два понтонни моста през Хелеспонт (Дарданелите), за да може да премине несметното му войнство. Не щеш ли, тъкмо след като работата била свършена, излязла буря и ги разрушила. За да накаже морето, Ксеркс заповядал да го бичуват. Това навярно е уникален случай в човешката история. Хронистите, обаче, не казват дали могъщият владетел го е направил с убеждението, че наистина си отмъщава, или просто е било ритуално действие – за изпускане на парата...

КРАЛ РАЛПАЧАН (Тибет, IХ в.) бил много набожен и разрешавал на монасите да сядат на дългата му коса. Колко монаси едновременно е можело да ощастливи това благоволение, остава неясно. Може би е имало нещо като график. Така или иначе, не ще и дума, уважението е било взаимно. В наши дни е съвсем друго – дори владиците, за да се порадват на височайше внимание от страна на светската власт, са готови да нанишат глави по-долу от задните си части.

Няма коментари:

Публикуване на коментар