ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






четвъртък, 9 декември 2010 г.

МЕМОАРИТЕ НА НАПОЛЕОН НА ЦЕНАТА НА ЧОРАП

През изминалата седмица покрай обичайните нашенски политически скандали, смъртта на един съвременен рицар-тамплиер и на едно горнооряховско бебе някак незабелязано мина съобщението за предстоящ търг на вещи на Наполеон и семейството му. Та предстоеше във Фонтенбло (предградие на Париж) да се разпродават цели 420 предмета. Сред тях и 6 глави от „Мемоари от остров Света Елена” („диктувани, коригирани и анотирани от френския император” – цитирам новинарски сайт) и чифт копринени чорапи, носени от Наполеон във второто му и последно заточение.
Любопитното тук е началната цена. Тя е една и съща за мемоарите и чорапите – 20 000 евро. Книгата и чорапът са оценени еднакво. Куриоз?
Не. Куриозен е един факт тогава, когато е прецедент или просто изключение от правилото. А тук става дума за чист фетишизъм. При фетишизма предметът е „изпразнен” от „културното” си съдържание. Единствена стойност има обстоятелството кому е принадлежал. Нещо повече. Без значение е дори дали в действителност вещта е оригинална. И фалшификатът върши работа, стига да се внуши, че най-вероятно е истински. Преди пет години бе продаден на търг полуизгнил кучешки зъб на Наполеон, макар и на най-големите наивници да бе ясно, че няма сигурно доказателство да е обитавал устата на императора.
Не се съобщава дали въпросните копринени чорапи имат дупчици, изпрани ли са и пр. За фетишиста това несъмнено има значение. Сигурен съм, че той би предпочел да са мръсни, дори да са запазили частичка от уханието на величайшите нозе. Всичко това ми напомни за слух, който през младостта ми бродеше из София по време на един от конгресите на Китайската комунистическа партия. Твърдеше се, че след края на заседанията Мао-Цзе–Дун измил ръцете си в един леген вода. След кратък спор как да се постъпи с въпросната светиня (имало предложение всички участници да пийнат по глътка) хилядите делегати се наредили на опашка да топнат пръсти в легена и, така да се каже, се смърсят с кирта на великия вожд.
Фетишизмът е толкова стар, колкото и самото човечество. В началото, обаче, в така наречената пещерна епоха, той несъмнено е имал своя „културен” пълнеж и дори вероятно е помагал за оцеляването на прадедите ни, тъй като е изразявал отношението им към околната среда. Нещата коренно се променят при появата на цивилизациите и особено през средновековието, когато Църквата едва ли не се превръща в монополист, комерсиализирайки човешката слабост към фетиша. Всеизвестно е изобилието от мощи и свещени реликви. Не друг, а духовно лице веднъж ми каза на смях за един светец, че ако се съберат от мощехранителнииците всичките останки от пръсти и китки на ръцете му, той ще удари Шива в земята. Чарлз Маккей, английски писател и изследовател от ХІХ в, правил задълбочени проучвания, твърди, че за свещените останки от кръста, на който е бил разпнат Христос, съхранявани по църкви, манастири и пр. са отишли (сиреч изсечени) десетки хектари гора.
Впрочем, не само християнството, всички световни религии залагат на фетишизма. Но докато при тях той, макар и като заместител, като сурогат има някаква духовна стойност (за поддържане на вярата), в наше време всичко е поставено на чисто търговска основа. Продават се дори оцелели къдрици на знаменитости, посуда, „интимни” вещи, какво ли не. През последното лято на търг отидоха ръкавица (една бройка, сиреч без еш) на Майкъл Джексън, три рентгенови снимки на гръдния кош на Мерилин Монро, едно от многобройните ченета на Уинстън Чърчил. Няма да се учудя, ако в скоро време в тръжните списъци се появят употребявани дамски превръзки и тампони на холивудски актриси.
Винаги съм смятал, че фетишизмът е мярка за човешкото безумие. За лудите и нормалните го е казал още Ботев, но днес патологията е напълно с обратен знак. Ченетата и сутиените ги купуват хора, които не са клиенти на психиатрията.
Идва неизбежният и главен въпрос ЗАЩО. Как така в днешно време, време на върхови постижения, ако не в друго, в технологично отношение, може да съществува тази истерия, това „преобръщане” на ценностите? Не е ли достатъчно да имаш на краката си евтини топли чорапи? Какъв е смисълът във витринката ти да висят двувековни дрипелчета, па макар и да са от нозете на една историческа личност?
Работата е там, че на практика технологиите „работят” не толкова за насъщните нужди на човека, колкото за интересите на капитала. Неговият стремеж, породен от жаждата за нови и нови печалби, е парите да се движат колкото се може по-бързо. И на тезгяха се хвърля всичко, което може да се продаде. След раждането на така нареченото потребителско общество дойде разцветът на индустрията, бълваща идоли на пазара на масовата култура. Глобализацията превръща самите тях във фетиши. Глобализацията ни измисля нови потребности: вещи и услуги, без които спокойно можем да минем и които ни оплитат като кукувича прежда отвсякъде. И всичко това е за сметка на духовността. (От нея не се печели.)
На този фон сега започвам да изпитвам дори симпатия към модата от близкото минало, клеймена като вещомания, да се купуват големи библиотеки. Все пак рафтовете им запълваха книги, макар предимно с твърди корици и подредени по височина и цвят. Мнозина биха рекли, че у нас до такива крайности (чорапи, сутиени, ченета и пр.) няма да се стигне поради беднотията и практицизма на българина. Не съм сигурен. Знаем ли например какво колекционират новобогаташите? Носят се разни любопитни слухове, чийто смисъл е, че сбирките им не са само от картини и други произведения на изкуството.
И не е ли смущаващо, че един безспорен талант, един голям актьор, с една дума човек, който не се нуждае от допълнителни атрибути за привличане на вниманието, приживе е наметнал мантията на тамплиер? Какъв е смисълът, кому е нужна тази мухлива архаика? Орденът на тамплиерите е създаден преди 9 века да варди поклонниците, поели по него време дългия и труден път от Европа към Божи гроб. Е, и да трупа богатство и да коли друговерците, разбира се. Днес ние имаме нужда от други рицари. Рицари, които да защитят духовността ни.
Къде ги?

Няма коментари:

Публикуване на коментар