ПРИКАЗКА БЕЗ ПОУКА

Дядото, бабата и внучката живеели в края на гората в голямата къщичка. А прасенцето им Гру-Гру – в по-малката къщичка.
Веднъж дядото и бабата се наканили да ходят на пазар в града. Внучката се примолила да вземат и нея. И понеже прасенцето оставало само, му заръчали да не излиза от къщичката си. Защото в гората броди Големия сив вълк.
Тръгнали тримата на пазар, а Гру-Гру се излегнал да подремне. Като се събудил, се обърнал на другата си страна. Дрямал, дрямал, омръзнало му да лежи. Бутнал със зурлата си вратичката и изприпкал навън. Огледал се. Една голяма шарена пеперуда прeлетяла край прасенцето и то хукнало да я гони. По пътечката, по пътечката през гората, докато излезли на една полянка. Пеперудката полетяла нагоре. Все по-високо и по-високо се издигала тя, докато се загубила от погледа му. Гру-Гру навел глава и що да види: пред него Големия сив вълк. Очите му като въглени, зъбите като тесли.
Толкова бил гладен Кумчо, че от прасенцето останала само опашчицата.
Върнали се от пазар дядото, бабата и внучката. Тук Гру-Гру, там Гру-Гру – няма го. Затюхкали се, завайкали се – тръгнали да го дирят в гората. По пътечката, по пътечката, излезли на полянката. Там намерили опашчицата на Гру-Гру.
- Горкото прасе! – въздъхнал дядото.
- Видя ли? – обърнала се бабата към внучката. – Виждаш ли какво става с този, който не слуша!
- Не е ли все едно – рекла внучката. – Нали за Коледа щяхме да го заколим...