ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






събота, 2 април 2011 г.

ХРУМКИ, АФОРИЗМИ, ФАКТИ (4)

КЛОНИРАНЕТО е отцеубийство. Две неща ми дават основание да го твърдя. Ако човечеството започне да се размножава по този начин, мъжът (бащата) става излишен. А тъй като човекът е дете на природата (или божие създание, то е все едно, важно е съотношението), посягайки към генното моделиране за възпроизводството си, той по същество елиминира родителя си – природата или бога. Изземва чужда функция. И тук далеч не става дума за емоционално-морални съображения – това е най-малкото, което трябва да ни безпокои.

ГЕННОТО ИНЖЕНЕРСТВО е на стадия на очната хирургия от античността. Все едно офталмологът да те оперира с касапски нож. Малцина знаят, че овцата Доли се е „получила” след 277 несполучливи опита. И не й помогна дори кръщаването на името на цветущата и младееща кънтри певица силиконката Доли Партън. Нещастното създание (къде бяха, къде са природозащитниците, защитниците на животните?!) е било болно изглежда от самото си раждане. Живя половината от времето на средната продължителност на този вид, довърши я ракът на белите дробове. Доли е имала и артрит, който се случва извънредно рядко при овцете. Изглежда е била и с агресивен нрав – как ви се струва това за животно, което е едва ли не символ на добродушието?

КАЗАНО ВКРАТЦЕ генното инженерство е изнасилване на природата.

ИЗНАСИЛВАНЕТО НА ПРИРОДАТА при генното инженерство се върши несръчно и много-много брутално. Причината е известна. Манипулациите с генетичния материал ми приличат на действията на библиотекар, който подрежда книгите в огромно хранилище, като вижда само заглавията и има твърде смътна представа за съдържанието.

СВЕТИ ПАВЕЛ (Савел) очевидно е бил кьосе. Как иначе да си обясним категоричното му твърдение, че „ако един мъж остави брадата си да расте, това е позор за него”? Оттам и странната и наглед необяснима за съвременника практика през Средновековието за отлъчване от църквата заради дълга коса и брада...

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ три века преди св. Павел е бил против носенето на брада. Наредил цялата му армия да се бръсне. Но съображението му е било чисто прагматично – той смятал, че брадата улеснява противника в битката; хващайки воина за нея, врагът лесно може да отсече главата му!

ИЗБЯГВАМ да общувам с други литератори. Сред толкова гении (за каквито несъмнено се смятат почти всички) е неуютно и доста притеснително;

ТВОРЧЕСКИЯТ СЪЮЗ е като подсъдимата скамейка. Нея – подсъдимата скамейка – никога не я съдят, а творческият съюз сам по себе си нищо не сътворява;

ЛУКСЪТ е синоним на фалш, защото прикрива праха на душевната мърсотия и ред други непривлекателни за окото неща;

ПОНЯКОГА – всъщност доста често – човек се задоволява със заместители, като се „позиционира” там, където ври и кипи, макар сам отдавна да е „уврял” и „кипнал”, подгонен от неосъзнатия страх да не изпадне във вакуум.

ДАЛИ КОЗМЕТИКАТА не е един от виновниците за нарастващия брой разводи? Лавината от изкуствени миризми удави естественото ухание на феромоните, на верните сигнали, но тъй като сме биологични същества, рано или късно те – феромоните, – надвивайки плахо съблазнителната воня на изкуствените миризми, ни подсказват истината...

НОРМАЛНОТО ОБЩЕСТВО не се нуждае от герои и светци.

ОЧЕВИДНО без никакво притеснение косатките нападат, убиват и изяждат първите си братовчеди делфините. Но на човека не посягат...

ДЕЛФИНИТЕ И МРАВКИТЕ нямат йерархия; в съобществата им решенията не се вземат от отделен индивид и никой не командва какво да се прави. Социалната им организация е далеч - далеч по-съвършена от човешката. За нас начина й на действие е тайна и може би така е по-добре, защото ако я разгадаем, вместо да я възприемем, ние вероятно просто ще ги унищожим.

ТРИЧАНЕТО бе заклеймено и от нашите управници и от много загрижената за хала на животните Европа. Никой дума не обели, че въпросът е за обичай веднъж годишно; а нас, обикновените българи ни тричат и от София и от Брюксел целогодишно, без почивен ден.

РАЗНИ благотворително-спасителни организации харчат милиони и сума време (казват и то било пари), за да осигурят водица, храна и здраве на онези от дивите животни, които наричат застрашени. В същото време около тях (спасителите анималисти) стотици милиони хора гладуват, една трета от събратята им на планетата не си дояждат, милиард и двеста милиона нямат достъп до питейна (от водопровод, сиреч условно чиста) вода...

АЛХИМИЦИТЕ, опитвайки да създадат от други елементи злато, не са се трудили над някаква безумна идея. Просто са били на погрешен път, не са знаели как да го сторят. Сега вече е пределно ясно, че чрез „лепенето” на атоми (нанотехнологиите) древната мечта е постижима. Рано или късно това ще стане. Тогава, обаче, благородният метал ще се обезцени, ще престане да бъде еталон. Както вече е почти сигурно, че епохата на парите си отива...

КРИМИНАЛНОТО ЧЕТИВО е като ребуса – истината излиза наяве накрая. Разликата е в малката подробност, че енигматиците (създатели на кръстословици, анаграми, шаради и пр.) ни подсказват къде и как да я търсим, докато авторът-криминалист всячески се старае да заблуди читателя и да го изненада – убиецът е там, където най-малко очакваш...

НЕ СЪМ ПРОТИВ криминалната литература. Но за да е истинска, тя трябва да бъде социална, както е у Сименон например. Ако авторът разчита само на трика да крие в ръкава си птиченцето, което ще пусне на финала, то е за сметка на художествеността. Баба Агата е може би най-изкусна в този фокус, но си остава второсортна литература. За мене образец в криминалния жанр (определението, разбира се, е доста условно – както всяка класификация в такава „тънка” област като изкуството) е „Престъпление и наказание” на Фьодор Михайлович.

ДЪЛБОЧИНАТА, струва ми се, е главното, което липсва на съвременната ни разказваческа проза. Напоследък прочетох тридесетина разказа от различни наши автори. (Думата ми е за сериозни автори, а не за модернистично-вулгарни излияния с претенции за литературна стойност.) Различни, но колко си приличат: половината са по-скоро остроумно разказани, разтегнати, облечени в художественост вицове, другите са от типа „с неочакван край”. Търси се външен, ситуационен ефект, характерите са схематични, твърде близко са до гротескната карикатура, а често и - чисти гротески.

Няма коментари:

Публикуване на коментар