ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






петък, 17 февруари 2012 г.

АХ, ТЕЗИ НАСИЛНИЦИ МЪЖЕТE...


„Известен журналист насилвал сексуално 3-годишното си дете”, съобщава наш информационен сайт, позовавайки се на фондация „Анимус”. Името на изверга не се споменава с обичайната мотивировка да не се попречи на разследването. Нищо чудно потресаващата новина да се окаже кьорфишек. А може и да е истина, но както обикновено става ни показват само едната страна на медала.
От „Анимус” (чуждестранна фондация, действаща у нас с европейски пари 14 месеца – слава богу, че не е постоянна!) се вайкат – София била единствената столица на стария континент без кризисен център за жени, пострадали от насилие. Да ожалиш и столицата ни и българките!
Жените, разбира се страдат от мъжко насилие. То се подразбира. Тези изверги мъжете, скалъпили още в древността световна конспирация за потисничество на жените (вж. писанията на корифеите на феминизма) са си по природа деспоти, грубияни и пр. Не могат да се примирят с тезата за равенството между половете. Не могат да проумеят с тъпите си мозъци, че физиологически и психически различия между половете няма. Или са просто незначителни.
Въпросната дописка ни поднася и ужасяваща статистика: по данни на социалните служби и МВР всяко осмо дете става жертва на сексуално насилие у нас. Кой го върши? Разбира се, мъжете. Конкретно се сочи – в 30-40 % от случаите насилникът е бил баща, брат, дядо или приятел на майката на детето. Не се уточнява за целия период на детството ли става дума или за календарна (годишна) статистика. Ако е второто, излиза, че горките ни деца средностатистически са насилвани сексуално поне 2 пъти в живота си! Подозирам, поради очевидната „надутост”, че тук има или стъкмистика или просто се броят сигналите, включително за шамаросване на непослушното отроче. Огромното болшинство от тях по понятни причини не се разследва, сиреч насилието и характерът му остават недоказани. А сигнали подават жените! Не е в характера на мъжа за щяло и не щяло да звъни в полицията. Ако много му припари от благоверната съпруга, той просто бяга. Ден-два по-рано същият този сайт съобщи как малтретиран от жена си съпруг се е скрил в районното полицейско управление в Благоевград, за да се спаси от острия й маникюр. Споменава се за рани по врата, принудили пазителите на реда да го пратят в болница.
Ако беше само този случай на сплашване на обществото, с мед да ги намажеш бойките ратници на фемокрацията, която, не ще и дума, властва в САЩ, Скандинавия и е на път да покори Европа. Въпросното размахване на страховити числа ми напомня един не много известен гаф на президента Клинтън, който на времето заяви в своя реч, че годишно в САЩ по данни на ФБР са изнасилвани 700 000 жени. Стряскащо число дори за 250 милионно население, нали. Да, но от ФБР моментално отрекоха – нямали и не са давали такава статистика на президента. Пробутали му я, грубичко казано, феминистките. Истината е друга – през 90-те години в САЩ годишно осъдени за изнасилване са около 10 000. Обаче годишно са били регистрирани около 90 000 такива оплаквания от жени. Значи 8/9 от тях са били лъжливи, то боде очите...
Официалната американска (САЩ) статистика сочи и други любопитни неща. Заповядайте.
Резултати от проучване на 1 000 семейни двойки:
леко насилие от стана на мъжа от страна на жената
1975 г. 98 98
1985 г. 82 75
1992 г. 92 94
тежко насилие
1975 г. 38 47
1985 г. 30 43
1992 г. 19 44
Според американската статистика жените по-често от мъжете убиват децата си, съотношението е 55% към 45 %.
Някой да си спомня един единствен случай от толкова много изнесени в нашата преса за захвърлени бебета в контейнери за боклук, да го е сторил мъж?
Но едно е статистиката, а друго – реалната политика. В САЩ през 1997 г. е приет законът „За предотвратяване на насилието против жените”, който отменя принципа на презумпцията за невиновност. Простичко речено – оплаче ли се дамата, че си й посегнал, за съда ти си изнасилвач. Няма тън-мън. Можеш да се спасиш само ако докажеш, че не си го сторил! С една думата правото е обърнато с краката нагоре. Друг пример. През 2002 г. Върховният съд на щата Калифорния постановява, че за изнасилване може да се смята и полов акт, за който жената е дала ясно и недвусмислено съгласие, но по време на сношението си е променила решението. Иди доказвай, че си е наумила друго, след като си й сторил кефа!
Треперете, мъже! Това ви чака. Нашите управници послушно и старателно се трудят в тази насока. Повече права за „дискриминираните” малцинства и за „потисканите” жени, толериране на персоните с обратна сексуална ориентация, ограничаване и отнемане на изконни права (вж. проектозакона за правата на детето)... Сигурно не е далеч времето, когато ако наречеш някого педераст вместо „гей”, ще лежиш в дрънголника. Както и за комплимент, отправен към непозната хубавица. (В САЩ това се смята за кръвна обида.) А пък делата за изнасилване и съответно наказанията, ще набъбнат като тестото за великденски козунак.
Не е ли това (и още куп други неща от политическата и обществена практика, усилено заимствани и присаждани с неистова стръв у нас от „културна” Европа и Щатите) дискриминация към мъжа? Е, понеже няма как да се отрече очевадното, е измислен подходящ термин – ПОЛОЖИТЕЛНА ДИСКРИМИНАЦИЯ. Нещо като в детското творение „млад дядо седнал прав на дървен камък...” и пр. Бъдете сигурни, въпросното определение ще добие и у нас широка популярност, слугинската ни журналистика ще го премята в устата си като останалите „дъвки” от неологизми и евфемизми, чиято главна функция е да прикриват, да пудрят грозната истина.
Американците, разбира се, отдавна са ни изпреварили – най-дискриминиран в страната на свободата е белият нормален мъж. Дано да не ги догоним. Ако си мълчим и си траем (отвъд океана вече не го приемат безропотно), в кърпа ни е вързано.
Е, защо в крайна сметка става така?
Отговорът не е никак сложен. Мишената не е избрана произволно. Ударът е насочен към мислещото, към творческото начало, към онази градивна част от човечеството, която движи напред цивилизацията, казано най-общо. А за либералстващите съвременни властители на съдбите ни, за глобалистите мислещият човек е потенциално опасен. За техните цели са нужни тесни специалисти, ограничени и сплашени от съвременни митове и строга социална регламентация.
Чудно ли е тогава, че изкуството е в упадък? Че накъдето и да се обърнем – от хляба до книгата – ни пробутват ментета?!



Няма коментари:

Публикуване на коментар