ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






събота, 1 септември 2012 г.

ПОСРЕЩАНЕ





В този следобедeн час както обикновено децата от квартала гонеха топката в еднопосочна уличка. По нея рядко преминаваха коли, почти пълновластни господари й бяха хлапетата. Както винаги те играеха разделени на два отбора. Игрището очертаваха по дължина бордюрите, на ширина – тебеширена черта, теглена по неравния асфалт. Вратите ограничаваха по два камъка.
Високо кокалесто момче, същински дългуч, водеше единия отбор, а другия – розовобузест дебеланко. Топката летеше най-често към тях и когато встъпваха в единоборство, другарите им свиркаха и подвикваха възторжено. Още по-пъргаво беше дребничко, съвсем като джудже, момче, на него, обаче, никой не му подаваше. То се мотаеше в краката на другите в напразен стремеж да докопа топката.
Накратко това беше обикновена картина в съвсем обикновен тих следобяд в един от кварталите на съвсем-съвсем обикновен земен град. Тъй като нямаше къде другаде да играят, момчетата тичаха по улицата, гонеха топката и пет пари не даваха за сръднята на възрастните и за всичко останало, което ставаше край тях и в цялата останала част на Вселената.
В това време към Земята бързо приближаваше малък звездолет. В него пътуваха представители на далечна и съвършено чужда на човешките представи цивилизация. Пришълците бяха съвсем дребни. Летателният им апарат имаше формата на сфера, като повечето небесни тела. За да ги забележат земните жители, пътешествениците постоянно изпращаха сигнали. Прихванаха ги десетки радиотелескопи и други земни приемници. Почти никой не им обърна внимание. Малцината специалисти, които ги записаха, без колебание ги приеха за пулсации на неизвестна неутронна звезда.
Поради незначителните размери на звездолета нито една радарна станция не отбеляза врязването му в атмосферата на Земята.
*
Момчетата се бяха разпалили, играта навлизаше във вихрено темпо. Шишкото се пребори с дългуча, шутира точно, но топката се отби в дребосъка – беше застанал точно в този момент между дебеланкото и вратата на другия отбор. Последва навикване и хокане от своите, а откъм съперниците – възторжени, одобрителни крясъци.
Гуменото кълбо отново отскочи от нечие тяло, запровира се между скупчилите се около мъника хлапета и се загуби в навалицата. Настъпи онова, което запалянковците наричат меле. Пръв го докопа върлинестият крак на дългуча. Той замахна към опразнената врата на противника. Шутира и шишкото. Двата удара станаха почти едновременно и двете момчета, луди от радост, завикаха „Гол, гооол...”.
Ликуваха и двата отбора. Само дребосъкът смутено местеше поглед ту към едната, ту към другата врата.
Постепенно виковете секнаха, всички се заозъртаха удивени.
Момчетата заспориха, заблъскаха се. В гълчавата не се разбираше кой кого в какво обвинява. Само дребничкото хлапе, прилично на джудже, се сети да вземе топките. Те бяха д в е! То ги донесе и почтително ги предаде в ръцете на дългуча. Той ги огледа, подхвърли ги една по една, после сви рамене и изкриви устни – и двете изглеждаха еднакви на цвят и големина. Само дето едната беше съвсем чиста и очевидно по-тежка от другата. Която пък бе порядъчно омърлявена.
Шишкото измъкна отнякъде джобно ножче. Дръпна от ръцете на дългуча мръсната топка и я намушка с ножчето. Пъхна чипия си нос в направената дупка. Изсумтя. После протегна ръка към другата, ала дългучът не му я даде. Двамата се сборичкаха. Топката, изтървана от високото момче, отскочи на асфалта.
Зад скупчените по средата на улицата хлапета настойчиво пищеше клаксон. Те неохотно се дръпнаха да сторят път на колата. Водачът даде газ и автомобилът сърдито профуча край групичката. Едновременно прозвуча слаб, но остър сърцераздирателен писък и някакъв странен, съвсем чуден звън; цялата тази неочаквана канонада от звуци бързо свърши с рязък пукот, подобен на резултата от отваряне на бутилка шампанско.
На уличното платно, досами бордюра, където преди малко се търкаляше топката, лежеше безформена разноцветна маса. В нея пробляскваха тънки, едва забележими сребристи нишки. Под купчинката бавно растеше влажно петно.
Момчетата неуверено приближиха. Шишкото се наведе, протегна ръка, но почти веднага я отдръпна, сбърчил нос. Отблъсна го остра, съвършено непозната миризма. Кракът му предпазливо докосна безформената маса, после я ритна. Тя се преметна и легна на гуменката на дългуча. Той с отвращение я отхвърли от себе си.
Всички затъпкаха, заритаха желеподобното, прилично на мекотело парче. От него летяха пръски, усилваше се неприятната миризма. Пръските се лепяха по дрехите и лицата на момчетата и засилваха ожесточението им.
На мъничето, което единствено стоеше настрана и не участваше в разправата, му се струваше, че чува глух писък и още някакъв неясен, но членоразделен звук. Момченцето не посмя да се обади, защото винаги, когато казваше нещо необичайно, другите му се смееха. Както, впрочем, се случва обикновено с дребосъците.
Миризмата ставаше все по-силна. Момчетата изритаха мекотелото зад тебеширената черта на своето царство и се разбягаха по домовете си да се чистят и мият.

*
На уличката се появи възпълна мургава жена в оранжева престилка, с метла и кошче за боклук. Тя крачеше по асфалта с достоинство, леко изпъчена. От време на време спираше и, без да се навежда – метлата имаше дълга дръжка – подмиташе в кошчето фасове, хартийки и други боклуци.
Изведнъж мургавото й лице трепна. На пет-шест крачки от нея лежеше нещо необикновено. Заприлича й на съблазнителната плодова торта, която беше виждала в кварталната сладкарница. Макар да се валяше на асфалта, нещото изглеждаше чисто и – дяволското – мърдаше като живо. Жената премигна, обърна метлата и го докосна с върха на дръжката. Лъхна я странна, неприятна миризма. Бръсна го в кошчето си.
С бавната си, излъчваща сигурност и спокойствие походка жената отиде до металния контейнер за отпадъци пред близкия жилищен блок. Изтърси вътре всичкия боклук. Тръсна капака на контейнера. Прихвана под мишница инструментите си и се върна на уличката. Седна на бордюра. Измъкна под оранжевата престилка стара охлузена лула. Натъпка я с тютюн, припали и като човек, доволен от съвестно свършената си работа, запуши с наслаждение.







1 коментар: