ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






събота, 22 декември 2012 г.

КОЗА ЛИ Е, РИБА ЛИ Е


Да ме прощава моят стар приятел Цветан Пешев, но това заглавие го откраднах от негова книга – най-приляга за случая. А случаят е – наглед - фасулски, елементарен. Попаднах тези дни на обява на фондация „Буквите” за литературен конкурс. Конкурс за сонет. Ще кажете какво толкова. Щом има конкурси за хайку и както вървят нещата нищо чудно и за двустишие да пръкне. И за едностишие. А сонет – е, това е класика. Пък и си е наша, европейска „марка”. Ако не беше тази подробност, щях да я отмина в многотията (обяви за конкурси – бол, Интернет направо прелива от тях), но се зачетох и още на третия ред се втрещих от изненада. Там черно на бяло пише: „няма състезателен характер”.
Връщам се на заглавието: конкурс е, няма грешка. Черно на бяло е написано. Отварям речника на чуждите думи: „Състезание  между лица в областта на науката, изкуството, спорта и други.” Друго значение не виждам. То и не може да има. Но литераторите от „Буквите” очевидно са му намерили – конкурсът бил образователен „с цел да подобрят познанията ни в различни типове литературни произведения”. И обясняват хората: изпращате сонетите си, а от там ви дават съвети. Само че и така го няма състезанието. Не знаеш за кози крак ли да се хванеш или да търсиш рибка в подмола.
„Буквите” са най-конкурсоплодната институция в България. Тази година са обявили цели три, аз поне знам за толкова: освен несъстезателния сонетен, познатите „Жени и вино, вино и жени” (странен опит за литературно каращисване  на Трифон зарезан и измисления, чужд на православието светец Валентин) и „Търся издател”. Правил съм и друг път опит да открия някакъв резултат от това наглед благородно дело, да видя какви автори си намират издател, зер  според обещанието наградата за спечелилите е издаване на книжките им. И отново не откривам нищо. С изключение на името на първия печеливш преди доста години. Причината може да е в моята компютърна неграмотност. Но пък успявам да разбера, че за да гласуват читателите за нечий, който и да е ръкопис, трябва да се регистрират и да го сторят във...Фейсбук. Но и това не е точно така. Гласува се за самореклама, а ръкопис няма, има...наброски. Докато пишех тези редове, случих да попадна в сайта на резултатите: конкурс 2012 тъкмо бе приключил и според броя на читателските гласове е обявена класация. По заглавията. Имена няма. И сега, оказва се, авторите трябва да си представят целия ръкопис, да не станело като миналата година, когато някои си останали с наброските.
За организаторите не е беда. Те вече са взели по 50 лева от участник. Такова е условието за участие в „Търся издател”. По американски тертип. Само дето мащабът е къде-къде по-скромен. А печалбата – мизерна. Впрочем, знае ли човек. Знае го Иван Богданов (не беше ли този господин литературен критик?), който може би се вживява в ролята на шамбелан. Или се напъва да стане такъв – пръв покровител и откривател на литературни дарования в милото ни отечество. Чрез конкурси, но без да се състезава. И главно – чрез потоците сладникаво мъдрословие, изпълващо сайта на „Буквите”. Мътна бозица за лапнишарани.
Коза ли е или риба – сами съдете.
___________________________________

Необходимо уточнение: Разбирам, че някои читатели остават с впечатление да съм лично засегнат в този случай. Не е "акт на отмъстителност" - нито съм участвал, нито съм имал желание дори да участвам в подобни "конкурси".

                                

Няма коментари:

Публикуване на коментар