ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 1 юли 2013 г.



НЕ НИ ТРЯБВАТ ПАРТИИ

Прочетох внимателно статията на живеещата във Финландия Дора Апостолова „С какво да заменим партиите ментета”. Социално-политическата картина на днешна България е точна и вярна. Но рецептата за излизане от батака на неолибералстващите властимащи, слуги на наши плутократи и чужди властелини, ми прилича на принципа „клин клин избива”. Огледах и сайта на ДРД-идея за България. Благи и красиви намерения, ала всичко в края на краищата опира до създаването на нова партия. Да речем триста и първата. Каква е гаранцията, че тя ще преуспее в намеренията си, като разчита само на членския внос на членовете си в една среда, в която правилата на играта, писани и неписани, са други? Идеята е просто утопична – коя нашенска партия е просъществувала през последните 130 години без външно финансиране? И не е ли скрито тук противоречие – говори се за нова идеология, която щяла да ни направи реална демокрация в интерес на целия народ. Но самото понятие „партия” означава част от нещо. Нали тъкмо затова и са по презумпция партиите – да изразяват и защитават интересите на различни слоеве от обществото.
Идеология, която обединява и се харесва на цялото общество, дори само на 1 милион негови членове, едва ли може да съществува. И това е утопия. Не ни е нужна идеология. Правилата и принципите на правовата държава, на реалната демокрация са известни. Те, както се казва, трябва да се прилагат аварийно, на пожар, защото сме в състояние на пълно крушение. Не е сериозно да говориш за въвеждането на двигатели от нов модел на кораба, когато той потъва.
И партии – тоже. Не ни са нужни. Никакви.
След преврата от 19 май 1934 г. и указа на Борис III, който – вижте колко хитро е измислено – забранява не партиите, а дейността им, страната рязко „дръпва” икономически напред. Разгърнете годишниците на статистиката на Царство България от 1935, 1936, 1937, 1938, сиреч на предвоенните години, ще откриете изумителни неща: положително външнотърговско салдо, високи добиви (сравними с днешните при липсата на сегашната механизация, химизация и пр.!), хранили сме половин Европа. И наистина сме били Швейцария на Балканите. И след 9 септември в моята родна Стражица мъжете носеха запазените отпреди войната дрехи от манчестърски и австрийски платове, а на празник налагаха английски бомбета, каквото носеше Чърчил. Бедни, мизерстващи нямаше, като изключим Ристо Влаха и още едно влашко многодетно семейство, които се препитаваха с наемен труд по къра. Циганите – бандаджии си изкарваха почтено прехраната, не крадяха. (Сега Стражица е обградена от коптори и бидонвили, които като ракова метастаза я стягат в удушлива прегръдка.)
Възможно е да не съм добре осведомен, нека политолозите кажат: има ли партии в Мадагаскар, в Бутан? Как живеят хората в тях, а и в ред други страни без „леви”, „десни”, „зелени” и пр.? Да сте чували за някакви социални вълнения и протести там? Нас открай време ни души партизанщината и е повече от наивно да се надяваме, че една партия може да „поправи нещата”. „Партия” вече подобно на „фондация” преди години става мръсна дума, защото хората я схващат като мафиотска организация, бранеща интересите на едно пребогато малцинство и марионетките му. И то при положение, че сме я докарали до хала на полуколониална територия под троен диктат. Дори в този идеален вид, както е описана в сайта на ДРД,  партията ще бъде оплюта и притисната в ъгъла на публичното пространство от продажните ни медии, от президента ни (полуграмотен палячо, но пресметлив аферист, който не се посвени да свали доверието си от правителство, което още не е започнало работа, само и само да подкрепи платените „протестиращи” в угода на някакъв нов грабителски проект на мястото на проваления гербаджийски).
Знам, сред „протестиращите” има и хиляди честни, заблудени люде. Ако милеят наистина за бъдещето на децата си, да не се лъжат по разни шмекерски „харти”, а  нека поискат:
- отмяна на всякакви държавни субсидии за всички партии и законово ограничаване на политическото спонсорство – примерно до размера на годишен членски внос и то както за физически, така и за юридически лица;
- извънредно законодателство за връщане на всичко заграбено след 1989-та;
- ревизия на приватизационните договори и изгонване на чуждите монополисти-кръвопийци;
- излизане от НАТО и създаване на национална военна доктрина, която да не допуска участие в каквито и да са международни мисии извън границите на България;
- в ЕС да искаме специален статут на държава с нисък жизнен стандарт (и без това не ни броят на практика за пълноправен член, плащаме масрафа на богатите); ако това не стане, по-добре да излезем от съюза;
- реална независимост на съдебната система – магистратите да ги избира народът, край на игричките на президентски и парламентарни квоти, задкулисни машинации с назначавания, което означава и орязване на ка9ровите пълномощия на ВСС;
- въвеждане на ценз за всякакви избори, отнасящи се до държавата, общината и другите публични сектори – само завършилите средно образование да имат право на глас;
- отнемане гражданството на всеки, който има една  влязла в сила присъда за лишаване от свобода и – примерно – три висящи дела с повдигнати обвинения;
- лишаване от социални и всякакви други помощи родителите на деца, които не посещават училище;
- ограничаване (на първо време) на дейността на „Отворено общество”, хелзински комитет и всякакви други небългарски фондации и организации; забрана (както стана в Русия) на всякакви нашенски граждански сдружения и други подобни субекти, финансирани отвън; (на Иванкръстевци и сие устата трябва да се затвори – да си пишат манипулативните си слугински  съчинения в интернет);
Ех, „списъкът” е доста дълъг, но нека кажем главното: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА НЕ ОТ ПАРТИИ (включая измислици от рода на програмни, експертни и пр. правителства), А ОТ ДОКАЗАНИ СПЕЦИАЛИСТИ. От истински слуги на народа, а не от мазачи на филии и  еветчии, които се чудят накъде по-напред да обърнат задните си части – към Вашингтон, Брюксел или Москва – и да тръпнат, когато откъм Босфора им размахат пръст.
Не съм убеден, че единствено с „инструментите” на демокрацията ще постигнем стопански напредък и някаква относителна социална справедливост. Историята от последните 50-60 години показва друго: икономически „дръпват” напред страни с авторитарни режими. Спомнете си Чили, република (не народната) Корея, съседите Гърция и Турция. Примери – колкото щеш. Дори комунистически Китай преуспява благодарение на идеите и модела на марксиста Дън Сяо Пин, когото никой не може да заподозре в привързаност към демокрацията. Но ние нямаме черни полковници, нямаме решителни военни – патриоти. Как да стане тогава? Кой и как да притисне продажните политици?
Разбира се, че натискът ще е от улицата. Той вече изглежда неизбежен. Но не „интелигентните” с тъпаните и гайдите, които не се свенят да признят, че не ги интересуват 40 лева над минималната заплата, пенсиите и детските надбавки. Работата ще свършат онези, които излязоха през февруари. Те са много-много повече и не слугуват на соросовци. Да, мирна революция ще е, стига  милицията (полиция ние нямаме, да не се самозалъгваме) да се държи както трябва, че там нещата съвсем прогниха по времето на бруталния малоумник Цветанов. Парламентът трябва да бъде хванат като в клещи – денонощно, докато оядените депутати не гласуват нужните поправки и закони.
А на сегашното правителство трябва да се даде шанс. Поне сто дни тълпата да го остави на мира. Орешарски за разлика от кръстевци, гербаджийци и прочее антибългарска пасмина е наясно, че ножът е опрял до кокала. Че трябва да  се оправят батаците в енергетиката, в здравеопазването, да се подкрепя малкия и дребен бизнес, да има поминък, да има хляб за гладните. Поне ние да не му пречим. И без това той е под натиска на партии, олигарси, брюкселски дармоеди и какви ли не още. Да видим какво ще направи – друга алтернатива сега няма. Баламосването, разбира се, ще продължи, ситите с охота ще участват в него, както ежедневно ни показват телевизиите (ситите се страхуват от промени, затова и говорят общи приказки за нови модели, за харти и прочее празнословие). Нека повикат, попеят, потеатралничат, те и парите ще свършат, а честните българи, страдалците на плутократската ни система – към парламента. Да диктуват новите закони. Новите правила на политическата игра.
То си е казано: глас народен – глас божи.
Който го не слуша – в геената огнена.





Няма коментари:

Публикуване на коментар