ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 1 декември 2014 г.




ЧОЛАК МОНО*

На 7 декември се закръглят 28 години от земетресението в Стражица. През 1995-та далеч по-силен и разрушителен трус удари японския град Кобе. Споменавам го за сравнение. Кобе е с население милион и половина, Стражица – тогава – около 5 хиляди жители. Японският град бе буквално сринат със земята. Възстановиха го за една календарна година. На Стражица 28 години не ѝ стигнаха.
Най-ясно следите личат по околните селца на общината. Както твърдят местни жители („стопили” се наполовина) много къщи са криво-ляво укрепени или просто оставени на произвола на разрухата. В центъра на общината, родното място на Ангел Каралийчев, възстановяването на жилищните постройки и инфраструктурата продължи над 20 години. Постижение достойно за книгата на Гинес. И – толкова. Картинната галерия, читалището, паметникът на отец Матей Преображенски останаха девета грижа. Всъщност - никаква. Нито централната в лицето на Министерството на културата, нито областната, нито местната власт си мръдва пръста. Нямало пари. Културата е „натикана” в една паянтова постройка и се изразява в  шумни чествания, кичозни шествия, помпозни конкурси и пр. пиарска пушилка.
Символ на немарата и безхаберието е паметникът на отче Матея. Няма да го видите никъде в богатата галерия от шарени и лъскави снимки на общинския сайт. Котенца и лаленца в него има, но скулптурата, създадена от стражичанина Ненко Ненков през 1970 г., не се вижда. Зер не е за гледане: фигурата е с отчупена лява ръка от падане при земетресението, омърляна, че и оставена така, както я е вдигнал кранът след труса – накриво на постаментчето си. Явно 28 години са малко, за да я зърне някой от властниците и осъзнае позорния факт. За такова нещо трябва да имаш две неща: очи и съвест.  
Сградата на картинната галерия, притежаваща уникално богатство от шедьоври на изобразителното изкуство, е оцеляла. Но трябвало да се укрепва, а за укрепването били нужни милиони. Цели два-три милиона. Откъде? Зер кметицата Борисова (както сама се хвали – вижте в сайта) е привлякла за три години по разни проекти 25 милиона, уви, за други цели. За ново читалище дори не може да се мечтае. Старото е жертва не на земетресението, а на престъпната страхливост на спецовете от комисията, правили на времето огледа. Видели, че е здраво, устояло на труса, но не посмели да се подпишат под такава констатация и го обрекли на смърт. Ако са присъствали на взривяването би трябвало да им се зачервят ушите от срам – два пъти безуспешно го гърмели, докато едва на третия път рухнало.
Казват, че отчупената ръка на отец Матей Преображенски някъде се пази, чака по-добри времена някой да се сети и я „залепи”. А и мястото и то не е същото. Все си е там отецът, където го освещаваха преди четири десетилетия, но я няма църквата. Църква сега стражичани си имат другаде, църква, че и два параклиса. Обстановката е променена и фигурата стърчи там като грозна обвинителна удивителна. Само дето и за това трябва да имаш очи. Ако преди няколко години Мартин Карбовски вместо да дири най-дебелия мъж на България за лековатото си клюкарско предаване,  беше застанал с камерата до паметника с един единствен въпрос „Кой е този?”, едва ли някой от младите стражичани би отговорил точно.
А ако следващите 28 години бъдат досущ като досегашните следземетръсни, някой ще помни ли? Ще припознае ли лика на изваяния?



* Моно Петров Сеизмонов (1828-1875), познат като отец Матей Преображенски с прозвище Миткалото, народен будител, национал-революционер, сподвижник на Левски, възрожденски писател и изобретател






Няма коментари:

Публикуване на коментар