ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






неделя, 19 февруари 2017 г.



МИЛИОН КУРИОЗИ


КОЛИБАТА НА ТОРО
  През юли 1845 година американският философ и писател Хенри Дейвид Торо се установил в пущинака край Уолдън понд, Нова Англия. Сам си направил жилище, подобно на нашенските бараки и живял там в уединение над две години, почти напълно откъснат от цивилизования свят. Ловял риба в езерото, отглеждал си фасул на една полянка до гората. С една дума сам си осигурявал прехраната. Сковал  си примитивна лодка, в която, докато чакал рибата да клъвне, размислял върху човешката съдба и цивилизацията.
 Отшелничеството му не било ексцентрична прищявка. Искал да докаже на себе си и на света, че човек би спечелил, ако ограничи прекомерните си потребности и вещите, с които си служи. Усамотението му траяло до септември 1847 година. Навярно би останал повече, но влошеното му здраве го принудило да напусне пущинака. (Торо починал твърде млад – на 44-годишна възраст през 1862 година.) Преживелиците си той описал в книгата „Уолдън”  (по името на езерото), която го направила световноизвестен. През краткия си живот той успял да напише и знаменитото есе „Гражданското неподчинение”. Поводът бил отказът му през 1846  година да плаща данъците си като протест срещу американо - мексиканската война и все още съществуващото в САЩ робство на чернокожите.  Основната му мисъл е, че всеки гражданин има право да не изпълнява нарежданията на властниците, ако те са несправедливи. Идеите от този труд вдъхновили по-късно Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг,  повлияли и на програмата на английската лейбъристка (социалистическа) партия. И все пак известността си като автор и мислител Торо дължи преди всичко на „Уолдън”.  Да не забравяме, че в средата на ХIХ век все още не е съществувал проблемът за ограничените природни и енергийни ресурси на планетата, а населението ѝ не е растяло с такава заплашително скокообразна скорост.
Парадоксалното днес е, че на този фон на недоимъка, на неспособността на Земята да задоволи всичките ни човешки прищевки, не сме изменили на нрава си да разточителстваме, да грабим и пилеем хищнически наличните все още блага. През миналия век се появи така нареченото потребителско общество. В условията на глобализма и либералната разпуснатост съвременният човек напълно е забравил за някогашната средиземноморска умереност на предците, от които е тръгнала цивилизацията ни, устремен единствено към придобиването на колкото се може повече материални блага. Сравнете колибата на Торо със свръхлуксозните уродливо „раздути” дворци на днешните богаташи. На времето великият американец похарчил за материали за скромното си жилище сред природата 28 долара. Срещу тях стоят милиони и милиони долари, евро, лири, юани и пр. за лукс, излишества и самоцелен блясък на днешните свръхбогаташи. Прочее, нека сравнението ни е конкретно с личност и то с личност също от „духовната сфера”. През 2015 година застаряващата и позагубила популярност Алла Пугачова си купи  вила от 650 квадратни метра в Израел. На топличко, до морето. Тази придобивката е по-скромна от замъка ѝ в московското село Гряз (на български Кал) с „разгъната” жилищна площ от 2 300 квадратни метра. Или общо три декара стаи и други помещения за Пугачова, съпруга ѝ Максим Галкин и децата им. Как ви се струва? Кой е бил по-щастлив – самотникът от колибата край езерото Уолдън или певицата с млад блестящ мъж до себе си, която едва ли знае броя на стаите в  палатите си?


Няма коментари:

Публикуване на коментар