ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






вторник, 16 май 2017 г.

МИЛИОН КУРИОЗИ


КАК СЕ КРАДАТ ЧУЖДИ ГЕРОИ

По време на първото сръбско въстание срещу турците (1804-1813) успешно се сражава и се прочува с подвизите си българинът Велко Петров, известен като Хайдут Велко. Той води най-голямото военно формирование (дружина), в което поне половината бойци са българи предимно от така наречените днес Западни покрайнини, от Зайчарско, от Видинско. Освобождава ред български селища. Защищава интересите на сънародниците си, което дразни сръбските му началници. И макар да са го награждавали за военните му победи над поробителя и да го титулуват като банско-свърлишки войвода, те решават да го отстранят, тъй като е голяма пречка пред агресивните им планове за завземане на изконно български земи. Интриги, разни скалъпени обвинения и опит да го арестуват не успяват и тогава сърбите постъпват пилатовски – оставят на турците да им свършат работата.
През 1813 година те изпращат срещу войводата Велко  петнадесет хилядна армия с артилерия. Българинът има само 3000 бойци. Сърбите го изоставят, не му се притичат на помощ. Както се казва в такива случаи, потриват доволно ръце, очаквайки неизбежната развръзка – при битката край Неготин войводата загива. Мъртвият неприятел не е опасен, но тъй като името му не може да се изтрие от историята, сърбите решават да я…окрадат. Присвояват си героя. След години той е обявен за „прави”сърбин. Тялото му е препогребано, издигнат му и паметник, на който е възвеличан като един от най-големите сръбски герои.
Ако си мислите, че става дума за някакво куриозно изключение, за прецедент, реалните факти ще ви разочароват. Този грабеж е бил масова практика на западните ни съседи. След случая с войводата Велко Петров сръбските историци присвояват всички имена на български войводи в Поморавието, сражавали се в следващите години с османлиите. Подвизите им са вписани, както се изразява наш историк, в пантеона на сръбската бойна слава. Няма срама – изгодата е голяма. Та какво се чудим на днешните управници на държавата Македония* -  ето откъде  са  взели примера.  Но са надминали
многократно учителите си. Достатъчно е човек да се поразходи из улиците на Скопие и да се полюбува на грандоманските паметници. Той кой ли вече не е „помакедончен”. По едно време и Исус обявиха за македонец. Как ви се струва?



Няма коментари:

Публикуване на коментар