ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






сряда, 14 юни 2017 г.

МИЛИОН КУРИОЗИ


НЕ СМЕ БЪЛГАРИ, А СМЕ ТАТАРИ (СПОРЕД ДЯДО ИВАН)

 Незабравимият Леонид Илич, три пъти герой на НРБ, човекът, който изнемогваше под тежестта на медалите и ордените си, ни наричаше бълхари. Така звучеше поради украинския му акцент. Не по-ласкаво беше – и все още е - названието на поне 10-те милиона с българско самосъзнание, живеещи на територията на Русия. Тях са ги обявили за татари. И не са го сторили болшевиките, както може да прочетете тук и там. Болшевиките просто са продължили имперската политика на нагайката, асимилаторска политика на геноцид, като са върнали и названието след 1920 година. (Тогава червеноармейците с огън и меч прегазват република Булгаристан.)
Татари българите от Поволжието стават още по времето на Иван Грозни. Същият този – пръв от руските владетели титулуван за цар – от чието малко име идва представата за Дядо Иван, митичният бъдещ спасител на племето ни от агарянското иго. Вярата в него – митичния - и днес е жива, макар той - реалният - да е клал и поругавал с безпощадна жестокост волжските българи. Още дядо му Иван Василиевич започва експанзията срещу Българското царство, както са го наричали руските летописци. (На географските карти в Европа от него време то е отбелязвано като  Bulgaria Magna). От 1445 до 1552 година, когато държавата вече носи названието Казанско ханство Русия води срещу нея 12 войни. А „освободителят” на българите дядо Иван с прозвището Грозни (Страшни) организира така наречените Казански походи, при които лично води войската си срещу неверниците (тамошните българи са приели през ХII век исляма). През октомври 1552 година най-сетне руските солдати превземат Казан. Проникнали в столицата, те грабят, изнасилват, колят наред. Обичайна картина за онези времена наистина, но с крайна бруталност и жестокост. Жените и децата на пленниците и на загиналите защитници руският цар обявява за роби и ги дарява на своите войници. Казан е сринат до основи. И тъй като съпротивата на българите не е сломена окончателно, кървавата вакханалия продължава. До 1584 година московлиите разрушават 30   български града и избиват около 400 000 българи*.
Пред  света  царят „освободител” обявява, че е завладял не Волжска България, а някаква си татарска държавица като отмъщение за монголското нашествие. И жителите били така наречени – татари**. И днес в Русия това име е синоним на нещо долно, презряно. Името българин било обречено на забрава. И тук е големият парадокс – Иван Грозни след победата си притурил към титлата си велик княз на българите. Има ли нещо по-куриозно в ламтежа на монарсите да се кичат с разни възвеличаващи ги прозвища?!



Няма коментари:

Публикуване на коментар