ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 14 август 2017 г.

МИЛИОН КУРИОЗИ

НЕГРАМОТНОСТТА – ПРИВИЛЕГИЯ НА АРИСТОКРАТА
В една декемврийска вечер на 799 година в тъмна римска уличка (всички, всъщност, по него време са били такива) шайка разбойници напада папа Лъв III. Пребиват го и решили, че са го умъртвили, го изоставят на уличното платно. Папата обаче оживява. Прибират го състрадателни граждани от съседните домове, при които той се възстановява и сетне бяга – дали от страх от нападателите си, дали по друга причина хронистите не съобщават – в страната на франките. Там самият Карл Велики не само го приема сърдечно, но и сетне праща цяла армия да въведе ред в Рим и въдвори папата отново в Латеранския дворец.
 За рождество Христово през 800 година при светия отец гостува и самият Карл Велики и присъства на Коледната служба в църквата Свети Петър. Какво е разбирал от произнасяните на латински молитви, бог знае, но пък същия ден папата го коронясва и удостоява със званието римски император. Удостоява го и с титула август, забравен от векове. Какъв парадокс наистина – Карл е потомък на дошлите на времето от изток варварски германски племена, грабили, рушили и накрая унищожили Римската империя. И след толкова векове природата им изглежда не се е променила съществено. Карл Велики сричал като нашенски първолак (четял с труд) и никога не се научил да пише! Но и наследниците му и цялата аристокрация на Западна Европа не помръднали ни на йота в това отношение през следващите векове. Дори през късното Средновековие бароните, херцозите, графовете, цялата феодална върхушка на католическия Запад смята писането и четенето за слугинска работа. Сеньорите са си имали в замъците грамотни мъже, които водели кореспонденцията им и се занимавали с онова, което днес наричаме счетоводство.
След кръстоносните походи, при които европейските грандове „вкусили” от по-високата култура и прелестите на Изтока, някои от тях повторно се отправяли към Азия, за да се сдобият с коприна, пъстри азиатски дрехи, скъпи накити и съдове. За тази цел им били нужни доста средства и за да не заемат от евреите, които давали заеми срещу лихва, искали пари от заможни свободни граждани на съседния град,  част от техния феод. Получавали ги срещу разни отстъпки, но и срещу подпис. И тъй като не умеели да пишат, или поставяли печата си под договора или го скрепявали с натискане на палец.
Подобно е било и положението в Русия, която след падането на Византия се обявява за нейна наследница и „заема” двуглавия орел, символ на василевсите. Едва при Екатерина Велика, която е била голям книголюб, дворянството проявява известна тяга към просветата, науката, изкуството. Според историческите сведения бунтарят Емелян Пугачов бил неграмотен, но това не смущавало никого от последователите и многочисленото му войнство от казаци и селяни.   Руският писател Вячеслав Шишков описва в едноименния си роман как пред хилядно множество грамотей чете манифест на водача на селския бунт в негово присъствие. Сиреч той бил неграмотен. А дали не се е преструвал за тежест? Не е изключено. Да не забравяме, че се е представял за цар Петър III.
Времената и нравите са различни. Но и народите. Да припомним, че по времето на Карл Велики и наследниците му в България грамотността се е ценяла високо. За цар Симеон (така наречения Златен век) дори има предположения, че сам е пописвал, макар и под друго име. За голямо наше съжаление днешните ни управници и политици не се отличават с особена интелигентност. Само като ги чуе човек как говорят от парламентарната трибуна или в някое телевизионно студио, може да си представи и как пишат. Едва ли е утеха за нас, че все пак изглеждат по-добре от средновековните западни сеньори и от Карл Велики.




Няма коментари:

Публикуване на коментар