ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






сряда, 13 декември 2017 г.




КОЙ Е ИЗМИСЛИЛ СТЪПАЛАТА
 В края на миналия век тогавашният иракски диктатор Саддам Хюсеин се разпоредил да бъде реконструиран и възстановен, както се казва в целия си блясък, най-запазения в Двуречието зиккурат на древен Ур. Реставраторите се престарали – направили го така, че на практика заличили част от следите, подсказващи действителния му някогашен облик. Рампата, по която се стигало до третия, най-горен „етаж”, била превърната в стълбище. А имало ли е стъпала по нея, на съвременниците ни нe било известно, тъй като нетрайният материал (кирпич) бил „сгладен” от времето.
Специалистите твърдят, че преселилите се неизвестно откъде в долината на Тигър и Ефрат шумери не познавали стъпалата. Първите построени от тях още в четвъртото хилядолетие преди Христа зиккурати приличали на тракийските могили и били „опасани” от спираловиден ходник, стигащ до върха.  Сетне започнали да строят кули от „възкачени” един въз други паралелепипеди, подобно на стъпаловидната пирамида на фараона Джосер в Египет. Видът им би трябвало да ни подсказва, че шумерите са познавали и използвали стъпалата (стълбата) още в зората на историята, но дали те са ги изобретили или са ги „заели” от друг народ трудно може да се каже. Съществува теория, според която черноглавите, както са ги наричали (всъщност бели представители на индоевропейците) са се преселили в Двуречието от планините на север. А там в древността те се покланяли на боговете си по върховете на планините. Няма солидни доказателства в полза на това твърдение, което свързва зиккуратите с желанието на преселниците да наподобят свещените си места в равнинната Месопотамия на планинските върхове.
Тези постройки не били храмове, както смятали първите им изследоваели през ХIХ век. Шумерите  ги строели за домове на боговете си. Макар и дванадесетте им главни божества да имали „небесен” произход, те  ги „приземили” и то в буквалния смисъл. Шумерските богове били лишени от ореола на светостта и безпрекословното преклонение, към тях се отнасяли както към съседите си, с които обаче трябвало да се съобразяват, тъй като били могъщи и безсмъртни. Характерен, показателен е епизодът от епоса за Гилгамеш, където сърдитият на богинята  Ищар*  Енкиду  „яростно  изтръгна  члена  на бика,
плесна я с него право в лицето”. Такова дръзко деяние явно не смущавало никого. Но почти във всички древни, а и съвременни религии по земята то си е недопустимо богохулство. По могъщество (физическа сила) човекът все пак можел да съперничи на боговете, но бил смъртен. Царят на Урук Гилгамеш именно към това се стремял – да си осигури вечен живот. В този смисъл зиккуратите могат да се разглеждат и като символи на стремежа към нетленното, към вечността.
       В късната епоха, след като отхвърлили властта на Акад шумерите почти напълно отнели религиозната функция на зиккуратите си. Превърнали ги в административни сгради, хранилища на местните архиви, а вероятно и нещо като търговско тържище – изследователите намират там множество плочки с клинопис, „скрепяващи” търговски сделки.
Древният символ не бил забравен, дори след като минали хиляди години от залеза на Шумер и на другите древни цивилизации в Двуречието. Погледнете снимката на мавзолея на Владимир Улянов, известен на света като  Ленин. Човека, който последователите му обявиха за безсмъртен. Формата на сградата е точно копие на древния зиккурат. Цялото вътрешно устройство и дори положението, в което се излага мумията на вожда е подчинена на правилата на окултизма, на древните магически вярвания. Странно, нали – става дума за човека,    който  мразел суеверието  и наричал   религията  опиум  занародите, ограбвал православните храмове и разстрелвал свещениците…



* Шумерското название на богинята е Инана, Ищар е акадското съответствие – пълният текст на епоса за Гилгамеш ни е известен от преписи на акадски. Инана (Ищар) е богиня на плодородието, любовта и войната, закрилница на Урук.  Името ѝ по-късно, в епохата на Вавилон, било свързано с храмовата проституция. Наричали я куртизанка на боговете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар