ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






вторник, 30 януари 2018 г.




ПРЕДИМСТВОТО ДА СИ ПРОСТ (НЕОБРАЗОВАН)
Рано-рано, далеч преди да дойде време за обяд, докато е още хладина, излизам да си купя хляб. Уви, в магазина не е останало нищо от насъщния, получен вчера, а ще докарат пресен чак към 10 часà. Отсреща, гледам, дремят прави куп стари жени пред кметството на селото. Кметство не е точната дума, тъй като малката постройка е от две стаички, в едната от които се помещава канцеларията на кметския наместник на Круша.
Питам бабите събрание ли ще има, помощи за бедните ли ще раздават, зер такова сборище първица виждам. Тук го няма обичаят от моя край жените от махалата, стари и млади, да се събират пред някоя съседка на приказка. В Стражица, селото на моето ранно детство*, бе обичайна картина: седнали на пейки, на трикраки столчета, плетат, шият, предат и си правят разговорка. Одумват този-онзи, бистрят селските и световните новини. Тук понятието „приказка” е непознато в този смисъл. А бе момче, викат бабите, какво събрание по туй време, доктора чакаме. Оказва се, че всяка сряда в 10 часà от село Приселци пристига лекарят, наричан личен, а от някои и с чужбинското понятие джипи.
Прибирам се вътрешно „усмихнат” на  обръщението  момче. Нелепо звучи на моите над 60, но логика има – местните са повечето на 70 и нагоре. Имат ме за младеж.
Минава десет и момчето се запътва отново към центъра на селцето. Напусто – колата с хляба още не е пристигнала. А изглежда и докторът е окъснял – групичката от старици е набъбнала двойно пред заключената врата.
За да не идвам трети път, решавам като тях да чакам. Не ми е в нрава да любопитствам за подробности, ама ей така, дето се вика от съпричастие, се присламчвам към групичката и питам какво и що. Оказва се, че почти всички са с високо кръвно. Хапчета ли ви предписва докторът, питам бабите. Е, и хапчета има, но той ни цери тук, носи апарат, връзва го на ръката и помпи една гумена круша. И ми показват нагледно как се помпи гумената круша.
Не мога да схвана отведнъж, но не ще и дума бабите смятат, че с меренето на кръвното налягане лекарят така го „сваля”, сиреч ги лекува. Едва се сдържам да не се разсмея.
Горките баби.
Горките ли? Къде ти, мисля си сетне, съвсем друго е: блажени са верующите.
Хляб може и да не пристигне (случвало се е), но стариците ще се чувстват по-добре след лекарския преглед, уверени в лечебния ефект на апарата.
В никой случай не трябва да им се казва истината!
Предимството им пред по-грамотните е реално и се нарича плацебоефект.

Няма коментари:

Публикуване на коментар