ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






четвъртък, 5 април 2018 г.




ПЪРВО ПАЗАЧ, СЕТНЕ МАЙКА = ДЕТЕУБИЕЦ

По звънеца, чийто звук долита от съседната пряка разбирам две неща: съседът Николай изкарва четирите си крави на паша, а часът навярно преваля десет.
Животните обикновено минават край моята градина: отпред крачи стопанинът им, сетне „алфа” кравата, навярно най-възрастната, със звънец на шията, сетне другите две бели като нея и черната с отрязаните рога. Най-отзад подтичва кучето пазач. Всъщност кучка. Безименна. Питах преди време Николай как да я наричам, а той с известна почуда и досада отсече: никак, няма име. На вид пазачът на кравите е като едър пудел, с бухнала бяла козина, мелез от типа улична превъзходна, но с нрав на най-агресивните породи. Всъщност, ако не се доближаваш до кравите, няма да ти се озъби. Скъсиш ли обаче разстоянието, горко ти. Само преди няколко дни другоселец, явно незапознат с нрава на кучката, бе захапан за крака  и ако наблизо не бе стопанинът на строго охраняваните крави, лошо му се пишеше.
Днес съседът е подкарал стоката си през угарта на нивата отсреща. Дърветата от отвъдната страна на улицата  закриват малката процесия, за придвижването ѝ съдя по  звънеца на „алфата”. Забелязал приближаването на групичка непознати жени, разбирам защо Николай е избрал угарта – заради черната крава. В селото ѝ се носи славата на женомразка. Сам съм бил свидетел и то не веднъж: зърне ли двукрака представителка на нежния пол, моментално се втурва ентусиазирано с недвусмисленото намерение за я прониже с рогата си. Чудно защо, но факт – налита само на жени. Към мъжете е напълно равнодушна. Лани  в гората самотна циганка едва се спасила от намушкване – щом черната я подгонила, тя пъргаво се покатерила на голям куб подредени нарязани дърва. Час или два останала там, докато не се появил стопанинът на кравите. Голям страх брала, но с това и се отървала. След тази случка Николай отряза рогата на черната.
Тъкмо групичката жени отминава, вече не чувам гласовете им, замлъква и звънецът отсреща. Откъм нивата долита странен звук подобен на ръмжене. Сетне – рязко, пискливо квичене. Кратко, остро, сърцераздирателно. Квиченето след секунди се повтаря. Потретя се.
Както сетне ще разбера, безименната кучка пазач е убила три палета – кученца сукалчета.  Прегризала им светкавично гърлата. Докато дотърчи крачещият на двадесетина метра пред кравите стопанин, всичко свършило. И трите палета са рожби на безимената кучка пазач.
Николай се ядосал на себе си, защото явно не бил запушил добре всички пролуки в обора, откъдето се измъкнали палетата. А си имал обеца на ухото, случката не е първица. Преди две години същата съдба сполетяла първото котило на кучката пазач. Тогава било изненада за Николай. Нямал нищо против, когато тук, в нивата малкото стадо от четири крави било догонено от любопитните кученца, решили явно да последват майка си. Тя им изръмжала, опитала се да ги върне, да ги прогони назад  Малките я заобиколили, затичали след кравите, а тя се нахвърлила отгоре им и ги сдавила – край.
За да погубиш, да умъртвиш собствените си рожби явно инстинктът на пазач  е по-силен от материнския инстинкт.
Не е ли и при нас, хората, така? Не е за чудене, геномът ни е с много общи черти. Е, ние, човеците, не се водим само от инстинкти, но тъкмо заради това посягаме – сигурен съм – по-често от животните на близките си. Има, има разлика и тя не е в наша полза. В поведението си животните са по-постоянни, по-праволинейни от нас.  Човекът с професия и с душа на пазач може и да се изметне, да предаде поста си. Кучката пазач никога няма да изостави без защита кравите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар