ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






вторник, 18 септември 2018 г.

ГАЛАКТИКИТЕ – ТЕЗИ НАБЕДЕНИ БЕГЪЛЦИ




ГАЛАКТИКИТЕ – ТЕЗИ НАБЕДЕНИ БЕГЪЛЦИ

С нищо неподкрепената и недоказана теория за Големия взрив ни внушава, че живеем в свят на космически бегълци. Днес премъдрите теоретици физици ни убеждават, че всички галактики се разбягват, запокитени преди 14 или 15 милиарда светлинни години от „прашката” на божественото избухване от нищото. Бягат ли, бягат и то с все по-голяма скорост – колкото по-далече са от нас, толкова по-бързо спринтират. Най-далечните от нашия Млечен път във видимата Вселена (видима за съвременните астрономически уреди) препускат със скорост близка до светлинната. Тя, както е известно от твърдението на Айнщайн, е пределна. Сиреч, по-далечните, които ние просто не виждаме, би трябвало да забавят въпросното ускорение, което на практика довежда до някакво невъобразимо натрупване, казано на разговорен език тарапана от бегълци.
 Е, как тогава ще спазват правилото на физиците, че всяка галактика се разбягва от всяка друга галактика и то с все по-голяма скорост? Напоследък някои теоретици твърдят, че най-далечните от нас бегълци препускат със свръхсветлинна скорост! Възможно ли е? Ако наистина не забавят движението си бегълците в периферията би трябвало в един момент на пределно ускорение – все според Айнщайновата релативистка теория -  да набъбнат неимоверно и масата им да „погълне” Вселената.  Парадоксите, произтичащи от разбягването са не един и два. Ако наистина галактиките търчат с все по-голямо ускорение и то по отношение на всяка от всяка, това правило би трябвало да важи и за нашия Млечен път по отношение на периферните му – в края на видимата Вселена – събратя, а и на най-близките му съседи. Но не е така. Съседните ни Андромеда, Голям Магеланов облак и Малък Магеланов облак се приближават към нас. Или ние към тях, което е все едно. Например разстоянието между Млечен път и Андромеда се скъсява всяка секунда със 100-140 километра.
Не се притеснявайте – сблъсък ще последва след около 3 милиарда години. Подобни несъответствия, несъвместими с разбягването, се обясняват като изключения от правилото със сложни допълнителни аргументи. Единственото „доказателство” за правилността на теорията на Гамов за Големия взрив, от която произтича разбягването, е червеното  изместване в електромагнитния спектър, така наречения Доплеров ефект. Но то може да има и друго обяснение, възможност кой знае защо напълно пренебрегвана от съвременните физици.*
За да обяснят на простосмъртния лаик нелепата си теория за разбягването премъдрите теоретици си служат със сравнението с надут детски балон – галактиките по повърхността му се обозначават с точици. Колкото повече се надува балонът, толкова повече  се отдалечават една от друга точиците-галактики. Всяка от всяка. Онагледяването на пръв поглед изглежда сполучливо, ако приемем, че Вселената е условно казано една равнина, закривена във формата на сфера. Но тя не е такава. Вселенското пространството е триизмерно. Балонът трябва да има център, където, въпреки усуквациите на теоретиците, е бил запален божественият огън на Големия взрив. Е, а в крайна сметка всеки балон след прекомерно надуване рано или късно се спуква.


Няма коментари:

Публикуване на коментар