Пътувам втори път тази пролет с варненски автобус по линия № 20 като „заек”. Сиреч гратис. Тъй като пенсионерската ми карта е за друга линия, трябва да си извадя билет от новите автомати. Но автоматът е повреден, не пуска билетчета. И никой от пътниците, разбира се, не протестира. Спастряш левче.
От нова година в градския транспорт кондукторите са заменени с електронни продавачи на билети и карти. Има ги и по спирките. На спирката иди дойди. Ако автоматът не е в ред, ще разчиташ на монтирания в автобуса. Мой познат с иронична усмивка ми обяснява, че новостта била продиктувана и от екологични съображения. Ако наистина е така, то ми напомня една картинка от витрината на варненско кафене в центъра на града: ценопазпис, който предлага и „кафе с ековода”. Разбира се, по-скъпо от кафето с обикновена вода. Сами се досещате навярно, че и едната и другата може да е чешмяна, от водопровода. Няма как да провериш. А с автомата за билетчета нещата са очевадни. Този метален двуметров мастодонт (два метра висок и почти метър широк) не само заема място поне за двама пътници в пиковите часове, но и тежи, което означава, че двигателят на автобуса харчи повече гориво и изхвърля повече благоуханни газове. Този автомат, прочее, е значително по-обемист от древния автомат на Хирон Александрийски, който срещу монетка ти поднася чаша вино. А тук – електроника. А пък билетчетата, които той, стига да е в ред, ти поднася са двойно по-големи от билетчетата, които продаваха кондукторите преди нова година.
Най тъжното е, че никой не пита многоумните общинари кой и защо е измислил и „внедрил” тези електронни мастодонти и колко прахосана на вятъра хартия отива на бунището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар