СЛЕД МАКАРЕНА - ДЪНОТО

 

 

 Днес новини в Мрежата няма. Изглежда ни у нас ни по света се е случило нещо по-важно от първото място на "Бангаранга" в Евровизия. За победител се сочи певицата Дара, макар конкурсът да е за песен, а не за изпълнител. Е, заслугата е нейна и всички възторзи обира нейното име. Възторзи, които мой приятел нарича телешки.

Помните ли "Макарена" от средата на деветдесетте години на миналия век?  Танцувалният латиношлагер, който завладя света и накара и бабите да припяват мелодията. Героинята от текста му, чийто приятел е войник, си намерила нов партньор и подканва слушателите си с "подарете на тялото си радост". Припев повтарян многократно, на едно място прелял в конкретика: "флиртувай с ново гадже". Да го възприемем за възхвала на свободната любов. (Не беше нещо ново, почти век педи това болшевиките я пропагандираха и дори замисляха един ден жените да станат общи.)

"Бангаранга" е от същия десен. Танцувална мелодия, същият еротичен словопълнеж. Разликите обаче не са в наш плюс. Напротив. "Макарена" си е чисто латинотворение, нашите създатели на песничката са я кръстили на ямайското бангаранга - скандал, бунт, безредие. Ето какво пее подскачайки (преведено на български) лъскавата ни голокрака звезда: Аз съм ангел, аз съм демон, аз съм психар без причина, аз съм лидерът. Нека те надъхам…аз ще те зарибя, ще те оставя разтърсен". Малко по-нататък: "Аз съм бунтар, аз съм легенда. Аз съм борец за свобода. Нека те запаля, нека те придръпна в дълбокото, ще те оставя без сили." В "Макарена" героинята е обърната към слушателите си, дори виждаме известен социален подтекст - заявява, че харесва партизаните. В "бангаранга" тържествува изцяло егото, първичният инстинкт.

Не се съмнявам, че въпросната Дара не е имала никакви съмнения и резерви - капацитетът на сивото ѝ вещество е обратно пропорционален на физическите ѝ данни.

А децата в съседната детска градина подскачат и припяват, имитирайки я.

Какво ли ги чака нататък, след като куп наши "звезди" и дори министър-председателят ни обявиха събитието за голяма българска победа, за нещо велико?

 

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

 

ИМАМ НУЖДА ОТ СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ (СПОНСОР) ЗА ИЗДАВАНЕ НА НОВАТА СИ КНИГА. ЗА СКРОМНИЯ ТИРАЖ ОТ 100 БР. ИЗДАТЕЛЯТ ИСКА 580 ЕВРО. ИМЕЙЛЪТ МИ Е lijev@abv.bg , тел. 0885/994977

ЗЛАТНОТО БЕБЕ

 

 

 

Поводът за тези редове е жалването на моя позната за перипетиите около раждането на нейна внучка. Снаха ѝ първо била със сбъркана диагноза, която няма нищо общо с гинекологията, плащала за ненужно лечение. Сетне за самото  раждане се принудила да взема заеми, белите престилки порядъчно я оскубали финансово.

На моите години за разследване на конкретен случай не мога и да мисля, но да е жив и здрав интернет. Попаднах на ценоразписа на една от най-хвалените и престижни клиники у нас - варненската "Проф. д-р Димитър Стаматов".  Изписва се като СБАГАЛ.  Простичко речено болница по акушерство и гинекология.

Списъкът е дълъг, умопомрачително дълъг.

За АГ-услуги и манипулации се плаща по 41 позиции. Например смяната на превръзка струва 20 лв, поставянето на венозна инжекция (явно еднократно) - 25 лв. Не е пропусната и клизмата - за да ти подпомогнат изхождането едноразово трябва да се бръкнеш за 50 лв. Евтиния, няма що.

За ден престой в болницата се плаща от 80 до 420 лв. - според условията в стаята.

Така нареченото индивидуално обслужване от акушерка - 350 лв за 12 чàса.

За самото раждане: ако е с един лекар ти вземат 500 лв, ако е с екип специалисти (така е изписано) - 900 лв. За неосигурените и чужди граждани извън ЕС има две позиции без да се поменават бройки специалисти - 1847.88 лв за нормално раждане и 1 296 лв - чрез цезарово сечение. (Цезаровото сечение за осигурените никъде не се споменава в този дълъг списък. Дали не е безплатно?)

В неонатологичното отделение, сиреч където са вече бебетата,  се плаща по 11 позиции. Грижите за здраво новородено дете - 842.40 лв. Диагностиката и лечението на новородено с приложението на сърфактант - 15 083.07 лв. Сърфактантът е препарат облекчаващ дишането на новороденото. Не се питайте какво става с бебе, което може и да колабира, щом майката не разполага с такава скромна сума.

Тези 15 083.07 лв не са "таванът". В гинекологичното отделение максималното заплащане по една от четиринадесетте позиции е 15 246 лв. В случая поне щедро ви спестяват стотинките.

За диагностика (108 вида!) ценоразписът е по-скромен - от 30 до 250 лв. Утешителното тук е, че не всичко се налага да бъде приложено.

Общо ценоразписът на СБАГАЛ, Варна съдържа 234 позиции.

Честито златно бебе!

 

ТЪРСЯ СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ  (СПОНСОР) ЗА НОВАТА СИ КНИГА. ЗА СКРОМНИЯ ТИРАЖ ОТ 100 БР. ИЗДАТЕЛЯТ ИСКА 580 ЕВРО. Имейлът ми е lijev@abv.bg, тел. 0885/994977

 

ГОРКО ТИ, МУЗО

 

 

 

Нещо като гатанка. Познайте от какъв текст са следните откъси: "Дядо Коледа (с разкопчан кожух и без шапка) пие греяно вино докато си почива на сянка./ Декември. Край ледената пързалка работници косят тревата./ На дланта ми - бонбон "Рафаело" вместо снежинка. / Горчилка. Допивам последното кафе останало от 2025 година. Първото за 2026 г. още не е кипнало. / Бледа съм, но червилото ми е алено, сякаш съм смукала убоден на шипков храст пръст."

 Извадки от дамски дневник? Записки на пияндурник? Скициращ фантазиите си леко мръднал художник?

Нищо подобно. Поднася ни тези текстове за поезия (цитирам само една малка част) наш литературен сайт. Хайку и танка. Модно течение, "заразило" у нас  безчет кандидати да яхнат Пегас. Да се прославят. Организират се конкурси, съществува дори поетична група "Българско съвременно хайку и танка".  Щом се определя като съвременно трябва да е наследник на нещо съществуващо, на традиция в родното словотворчество. Не е, разбира се. Заели сме го неотдавна от японците. Щом е чуждоземско и то от Япония значи си струва. Заели сме формата. Добре, нищо лошо, но като че ли никой не прави разлика между  душевността на двата народа. При японците изглежда хайку и танка имат и социална функция - за споделяне на настроения, на наблюдения, на душевно състояние.  Маркиране, статика, немногословно излияние на чувството.

Българинът не общува по този начин и понеже става дума за поезия нека припомним, че тя е преди всичко изява на човешкия дух. Между душа и дух има известна разлика, нали.

И друго не маловажно: щом си възприел формата спазвай я. Многовековната японска традиция изисква 31 срички в определен ред за танка. У нас я карат, грубичко казано, едно към гьотере. Привидната леснота привлича мнозина, навярно огромното болшинство. Пълна свобода на размера. Представете си наш известен поет да ви представи за сонет свое стихотворение  да речем от 15 или от 16 стиха. Кой ще го приеме сериозно?

Адептите на новата японска мода твърдят, че има и прозаично танка. Интересно къде е разликата между стихотворната и прозаичната форма?

Ето ви един пример, представен за поетичен шедьовър:

"Да разкажеш история

 докато се правиш на умен

 е по-малко ценно

 от това да се напиеш

 и да плачеш пиян."

Да се абстрахираме от морално-"философската" ценност на това излияние и го изпишем, без да го "начупваме" на пет "стиха": "Да разкажеш история докато се правиш на умен е по-малко ценно от това да се напиеш и да плачеш пиян." Е?

Народът ни има поговорка: чуждата кокошка е патка.

Какво остава за нашенеца ламтящ за лесна слава? Нищо повече от илюзията, че е прегърнал Музата.

Е, ако Пегас беше селски катър или просто магаре, то горепосочените ни  възражения отпадат.

 

 

ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕ

 

 

 

 

Месеци наред ни проглушаваха ушите с предимствата на еврото, та по-лесно да преглътнем загубата на националната си валута. Малцината трезви гласове на авторитети и протестите на обикновените българи просто бяха игнорирани. Никой в общественото пространство не обърна внимание (може да е мой пропуск), че Полша, Чехия, Дания, Унгария са извън еврозоната. Техните управленци по-прости ли са от нашите политици? Нашите властимащи по-умни ли са от Стив Ханке, световен авторитет автор на валутния ни борд, който нарече приемането на еврото от България  глупост?

Докарахме я до там мнозина нашенци да кътат в албуми родните банкноти и дори в рамки да ги поставят на стените вместо картини.

Нашето чуждопоклонство, стремежът ни към безогледни заемки от странство са пословични. Спирам се вкратце само на един друг пример - названията на българските книгоиздателства. В сайта на СТОРЕ има списък на всички, чиито книги продава този търговски субект: 721. От тях 224 названия са на латиница и стоят в челото на списъка - кирилицата, като по-маловажна е отзад. Изглежда, може би с малки изключения, латиноезичните са на български издатeлства. Само един пример: The Best Books e представено с 8 книги на български, на 7 от които автор е Олга Михова, вероятно собственикът. От 497 изписани с кирилица издателства с български  названия са само 128. Като притурим университетските, назованите на собствениците и на наши значими исторически личности бройката остава далеч под 200.

Както се казва коментар не е нужен.

Ако се вгледате в продукцията предлагана на пазара от тези издателства, ще забележите нарастването на дела  на продукти, които или нямат нищо общо с книгата или са с косвено отношение към нея: чанти, глобуси, игри, ученически принадлежности, календари и пр. И - забележете - таблети разказвачи на приказки. Засега - само на приказки. Но тенденцията е ясна, ще ни докарат до положението на американските студенти, за които казват че учат за изпити слухово с визуалната "подкрепа" на снимки, таблици и прочее изображения. Не е нужно дори да познаваш азбуката, излягаш се на фотьойла и  пускаш четящото устройство. Шапка на кривак, както казва народът.

Като притурим и тягата към чужзоезичното нищо чудно българската книга да я сполети съдбата на лева…

    

ГРАНДИОЗНО, БОЖЕСТВЕНО...

 

 

В Калкута (Индия) открили завчера паметник на аржентинския футболист Меси. С височината си от 21 метра той съперничи на паметниците на Буда и Христос. Жена ми попита - защо в Индия? Не знам. Странна работа, пишат, че в района на Калкута футболът не е популярен спорт. И каква скромност от страна на футболиста - открил собственото си изваяние при тридневното си посещение в страната. Паметникът вероятно е кух като топката, която Меси рита според мнозина най-сръчно и поради това му умение е възвеличан. Засега - в Индия, подобно грандиозно творение подготвят и пред стадиона на Барселона.

Паметници на футболисти вече има и у нас. И те очевидно ще се роят.

С футболистите вече не могат да се сравняват нито интелектуалците, нито учените, нито политиците. Имената на футболистите и почитта към тях надминават по популярност всички други.

Каква показателна мярка за ценностната система на днешната ни цивилизация!

 

НЕВИННОТО МАГАРЕ

 

 Димитър Банов от село Търпище реши да съди съседката си Бона Цанева за поразиите, сторени от магарето на съседите в градината му. Влязлото без негово знание и разрешение животно бе опасло половината току що засаден пипер, похапнало здраво от още нецъфналите тикви, изпотъпкало фитарите.

Като съвестен човек той предупреди баба Бонка за намерението си. Тя не му повярва, та като получи след време призовка от съда направо изригна. Засипа го с упреци и проклятия през оградата.

– Марко е невинен! Да не си оставял външната врата към улицата отворена.

– Не беше отворена, а открехната, да могат кокошките да се приберат. Магарето ви я  е отворило. Какво дири на улицата? Защо си го пуснала навън?

– Пуснала съм го да се напасе. Марко пасе винаги в дола отсреща.

– Ами ти си го пратила в градината ми!

Това нелепо обвинение потресе съседката. Гневът ѝ отприщи още по-люти клетви, които не пощадиха и кокошките на Банов. Препирнята продължи в този дух без никой от двамата да отстъпи или поне да потърси повод за примирие. Разрешението на спора остана, както се изразяват вестникарите, в ръцете на Темида.

В деня на съдебното заседание двамата пристигнаха рано-рано в града в сградата на Районния съд. От нямане какво да правят докато им дойде редът те  ту влизаха вътре, ту излизаха: Димитър да запали цигара, баба Бонка да погледа градската суетня. (В онова толкова обругавано днес време на социализма, уважаеми читателю, достъпът до съда беше свободен. Може да не е за вярване, но е истина: дори коридорите с кабинетите на магистратите не се заключваха.)

Съдията, възрастен мъж с очила, кацнали на върха на носа му, ги попита къде са им адвокатите.

– Нямате ли?... Не е редно така. Аз мога и да отложа делото.

Повдигнал над носа си очилата, той поразлисти тъничката папка пред себе си.

–  Правя изключение, защото сте от далечно село. Така… Ищец Димитър Банов, изложи накратко мотивите си.

– Ами то там, в заявлението е написано. Адвокат го съчини.

– Адвокатът ти го няма, тебе питам.

Банов описа поразиите на магарето Марко, като обяви за виновница съседката си.

– Не съм крива. Ти си оставил външната врата отворена. Ако, другарю съдия, видите на улицата да се търкаля златна монета, няма ли да я вземете?

– Тук въпроси задавам аз. Ответникът има право да пита само ищеца. Разбра ли ме?

– Майче разбрах, но нека се знае: аз в момента съм сама жена, дядото е в болница. А магарето Марко е много добро животно. Не прави бели. Нося и документ за доказателство.

– Какъв документ? Има ли го в делото?

– Ами аз вчера го взех от председателя на офето, другарю съдия. Председателят на офето вчера го подписа.

– Дай да го видим.

Поел листа от ръцете на ответницата съдията намести очилата си и започна да чете на ум: "Марко е известен в село Търпище с добротата и кротостта си. Не е вършил злини, не посяга на чуждото…" Колкото напредваше с изложението, толкова и растеше учудването на съдията. А краят на отечественофронтовската препоръка окончателно го срази: "Марко е правилно идейно ориентиран, винаги подкрепя инициативите на народната власт".

– Ищец Банов, от ответницата ти искаш петдесет лева?...

– Другарю съдия, за трийсет скланях, трийсет казах на адвоката, но той за солидност написа петдесет.

– Прекратявам делото поради маловажност. Разберете се там като хората, съседи сте.

Двамата, ищец и ответница, се спогледаха и напуснаха малката заседателна зала. На излизане от нея съдията видя старицата седнала  умислена на пейката.

– Бабо Бонке, как се казва дядото ти?

– Марко.