По книжарниците във Франция тези дни се е появило ново издание на „Десет малки негърчета”. Известният по цял свят криминален роман на Агата Кристи си е същият, само дето от текста са изчезнали негърчетата. Думата „негърче” в оригинала я има на 74 места, в новото издание липсва. Заличена е. С други думи няма никакви негърчета. Заглавието гласи „Те бяха десет”. Чиста работа.
Идеята, съобщават, била на правнук на именитата авторка на криминални четива. Въпросният правнук ще да е личност със съвременни разбирания и е „поправил” прародителката си воден от високохуманната идея да не се обидят носителите на тъмен цвят на кожата.
След като нашенските либералстващи модернисти „осъвремениха” терминологично най-великия български роман, французите пак ни забиха в земята, зер тук не посмяха да променят заглавието на „Под игото”. Французите открай врече се славят като пионери на модата, модерността и на всякакви нововъведения. Ред е на американците да ги последват, нали все пак от тях тръгна антипатията (и забраната) към привичното общоприето название на чернокожите. Първото заглавие, което ми идва на ум, е „Чичо Томовата колиба”.
И на французите очевидно им предстои много-много работа по прочистването на „неправилностите” и „нередностите” във френскоезичната литература. Само един пример – Жорж Сименон има роман „Негърът”. Заглавието може да се промени на „Той”. Но в контекста се налага далеч по-сложна работа. Сименон е доста по-дълбок автор от Агата Кристи. Навремето след като прочетох десетина нейни романа, стигнах до убеждението, че са написани по една и съща схема, за да се държи в напрежение читателя – разгадката на края. У Сименон главното е не кой е извършил престъплението, а защо го е извършил. Сименон, речено простичко, е по-скоро социален отколкото криминален разказвач. Но това е друга тема.
А гаврата ще е една и съща.
Както би рекъл един медик, налице е болестен симптом.
