Тези дни в интернет пространството се появи възторжена вест: край нашенското село Мирково бил заснет кратък епизод с песен за нашумелия напоследък филм на Нолан "Одисея". Покрай световния му триумф, както някои го определят, се чуло по света и името на България. Ликуй, народе!
Не е нещо ново заради някаква незначителна дреболия (в случая използването на природна наша даденост като декор) да подскачаме и въртим опашка като пале пред голям рунтав пес.
Да, имам предвид Холивуд и тъй като той отдавна се е превърнал в развъдник на пошлостта и ерзацкултурата, потърсих и друго мнение, различно от хвалебствените за тази несъмнено скъпа и амбициозна продукция.
Ето какво пише Емили Уилсън, професор в университета на Пенсилвания, специалист по класическа филология: "На "Одисеята" на Нолан липсват много от елементите, които правят поемата велика. Филмът няма нищо убедително за казване за времето, паметта, историята, войната или за връзката между славното завръщане на един воин и живота на неговото семейство, противници, бойни другари, приятели и съседи. Лписва му психологическа, емоционална, политическа и етическа дълбочина. Повествователната му структура е трикова. Текстът е ужасен. Нито един от героите няма убедителна мотивация за действията и думите си."
Това е само малка част от убийствения анализ на професорката. Не може да я заподозрем в неприязън или в някакво специално отношение към режисьора, тъй като Ноланд се е изказал възторжено за превода на Одисеята от Емили Уилсън, направен през 2016 г., с който е работил.
Речено без заобикалки става дума за гавра с Омировия епос.
Ето за какво сме допринесли с природата си без да подозираме за крайния резултат. Хвалбите на дежурните платени или недобросъвестни клакьори нищо не променят.
