СМЕШЕН ПЛАЧ
Плачете за Париж, бе възкликнал на
времето един голям българин, разкривайки убийствената си ирония
с едно нелицеприятно определение на френската столица. Сега вече втора седмица
радио, телевизии, вестници ни занимават с поредния трагичен инцидент там С хиляди подробности, с недотам професионална
емоционална пристрастност. Ако беше само, както се изразяват медийните спецове,
преекспониране, иди дойди. Но всичко се поднася толкова едностранчиво, толкова
сълзливо – до втръсване. Комай единствено Тома Томов в интервюто си по Нова
телевизия направи обективен анализ и на случващото се и на причините.
А иначе всичко се свежда до това – плачèте за Париж! Добре бе, джанъм, готов съм да повярвам на искреността
на скръбните ви физиономии. Трагедия си е. Но защо забравяте, че Франция е във
война и то на хиляди километри на изток, където не ѝ е работа да се бърка? Защо
премълчавате факта, който ви припомни Томата, че днешната каша първо Франция я
забърка, като разпарчальоса слел Първата световна война подарената ѝ на тепсия
Сирия? Франция сега сърба собствената си попара. И какво друго може да очаква,
след като нейните самолети сипят бомби и ракети над сирийската земя?
Защо не плачете за жертвите на тези
бомби и ракети?
Защо не плачете за двойно повечето
жертви от сваления дни преди това руски самолет?
Защо не леете сълзи за умиращите от
глад дечица в десетки страни по майката Земя? Според статистиката на ООН
числото е 16 000. Всеки божи ден.
Схващате ли разликата?