Така нареченият мондиал, сиреч световното първенство по ритане на топка, "затъмни" в публичното пространство дори множеството войни по многострадалното ни земно кълбо. (За дългогодишните баталии в Африка това не важи, тъй като за тях и преди нито се пишеше, нито се говореше.) Ако човек съди само по телевизиите и интернет сайтовете ще да сме пред най-великото събитие на годината.
След груповата фаза на първенството ФИФА обяви, че мачовете са гледали 5 милиона души. Да уточним: по стадионите преобладаващата част бе от пришълци от страните участници, най-върлите запалянковци, изминали хиляди километри, за да гледат любимците си. Местните, сиреч американците, канадците и мексиканците са несъмнено значително па-малко. Телевизионната картина ни показа и празни столове. И нещо доста съществено - тези 5 милиона са всъщност доста по-малко, тъй като се броят посещенията, а не личностите. Един и същ запалянко на страна участник гледа разбира се и трите ѝ мача.
Колко в действителност са най-страстните запалянковци, готови на всичко за "своите" и мразещи "чуждите"? Подозирам, че не са повече от графоманите.
Телекомуникациите обаче ти внушават нещо друго - карат те да забравиш, че това е само игра, забавление за наблюдателя.
За паметниците на най-сръчните ритнитопковци и за милионите, с които болната ни цивилизация оценява боравеното с топката вече съм писал. Сегашното първенство с непомерно раздутите си мащаби и възторзи, стигащи до истерия, е най-солидният съвременен симптом за падението ни.
Пророчеството на Оскар Шпенглер отпреди век явно се сбъдва…
