В условията на глобализацията безразсъдното повсеместно налагане на технологичните новости и на така наречената зелена енергия се превръщат в застрашителен бумеранг за нормалното битие на съвременното човечество. Случилото се вчера с прекъсването на тока в Испания, Португалия, Франция, Андора, предизвикало незапомнен хаос, би трябвало да стресне политиците и представителите на големия бизнес. Но такива признаци няма. Слушаме само уверения, че проблемът ще се реши.
Причината? Неизвестна. Денонощие след срива половин Испания е на тъмно. Вината предположително се хвърля на някакво необичайно природно явление. Какво е то? А бедата несъмнено се корени във факта, че Испания изцяло премина на „зелена” енергия, сиреч получава електричество от соларни панели и ветреници. Специалистите отдавна предупреждават за негативите, за опасностите от пълния отказ от атома, въглищата и другите традиционни методи. Казва че в Китай на всеки 3 дни се пуска в експлоатация нова ТЕЦ на въглища. Глупави ли са китайците, та продават на Европа и на останалия свят огромната част от произведените си съоръжения за „зелена” енергия?
Следва ефектът на доминото при наличието на повсеместната електронизация. В магазини, които нямат свое собствено елзахранване (генератори) не можеш да си купиш дори хляб, тъй като там се пазарува с кредитна карта. Мобилните телефони „онемяват”, светофарите гаснат, останалите на тъмно в метрото пътници, тъй като вратите се отварят автоматично, ги спасяват вероятно с помощта на „кози крак”. Въздушният и наземен транспорт и асансьорите са парализирани. В болниците спират операциите, в аптеките лекарствата стават недостъпни за болните. И т. н. и т. н. Картината е не просто мрачна, тя е ужасяваща.
Симптоми за предстоящи беди има и у нас. Завчера пропадна интернетът на Виваком, днес (29.04) се появи съобщение за срив в ситемата на А1…
Докарахме я до там, че оставяме електрониката без алтернатива. От раждането до смъртта си човек става напълно зависим от виртуалното.
Дали няма да дойде ден на носталгия по епохата на дилижансите?
Не виждам основание за оптимизъм. Така ще е докато решенията на политиците ги диктуват интересите на жадните за печалби глобални играчи в икономиката.
