Танцуващи жени с бебета в ръцете. Картината от родилен дом, която медиите разпространиха тези дни, на някои може да изглежда просто забавна. Но не е. За мене тя се превърна в подтик (в подтик, а не причина) да подхвана темата за бъркотията наречена размяна на бебета.
Появилият се нов живот е напълно зависим в зората на своето съществуване от нас, възрастните, на първо време от медицинските лица и майките. Но какво става в родилните домове? Този дивашки танц случайност ли е? Размяната от началото на миналата година в родилния дом на „Шейново” единичен случай ли е?
Да погледнем какво е положението по света. В Германия през 2008-та е правено проучване в една провинция. За година са установени 12 случая на разменени бебета! В доклада е отбелязано, че със сигурност те са повече. Отделни такива „грешки” са оповестявани нееднократно в Англия, Южна Корея, Виетнам… Ако сте търпеливи и се „поразровите” в интернет ще откриете и други. Случаят от 2013 година във Виетнам е куриозен: родилка получава момченце, макар да е родила момиченце!
Като имаме предвид, че у нас в такива „затворени” области за широката публика е обикновение да не се огласяват негативни данни, бъдете сигурни: случаят Шейново не е нито изключителен, нито екзотична рядкост.
Интересно, защо бебетата са в кошарки с картончета, които лесно могат да се разменят? Защо не са при майките си? От родилката те трябва да бъдат отделяни временно само когато се налага спешна медицинска помощ в кувьоз. Освен за избягване на бъркотията да не забравяме много важното съображение за благотворното влияние на майчината прегръдка върху състоянието на бебето.
Докога ще търпим тази порочна практика?
Много родителски сътресения могат да бъдат избягнати.
Да приключа със случай от обединеното кралство. В английско семейство за размяната на двете им момиченца разбрали след…55 години! Трагичното изживяване на вече очевидно престарелите родители е могло да бъде спестено. При размяната, волна или неволна, поведението ни се води от два ефекта: генната стойност и социалната стойност. Ако са минали години и съзнанието на порасналото вече дете е здраво свързано с отгледалите го приемни родители, то генната стойност се „губи”. Тя вече няма значение. Човек е такъв, какъвто се осъзнава. Не бива да се връщаме назад и да припомняме на порасналото дете и родителите миналата реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар