"ЧОВЕКЪТ И ОРЪЖИЯТА" И ТРИЦИТЕ

 

 

 

 

 Театърът, добър или лош, е проява на човешкия дух, другото е отпадъчен продукт от зърното, храна предимно за животните. Ще речете, какво общо може да има между тях. Е, има.

Оставям настрана главните въпроси около скандалната постановка на комедията на Б. Шоу: защо тъкмо тя е избрана и то за Народния театър и защо за режисьор е привлечен Малкович. Макар и в самата страна на чичо Сам от Холивуд вече да се носи уханието на споменатия растителен продукт, когато се прокисне. Чудно ми е как така  никой не отговори на тези въпроси или поне да каже кой е направил избора.

От прочетените откъси в интернет на комедията виждам, че простотията, нецивилизоваността на българите се доказва с липсата на хигиенни навици. Българите не обичат да се мият. Един от героите, български офицер с латинско име, упреква жена си, че всеки ден мие врата си. Вредна привичка. Така правели англичаните. Тук авторът на пиесата очевидно лукави. През викторианската епоха, продължила 63 години, на Острова е властвало убеждението, че честата употреба за хигиенни цели на водата е вредна за човешкия организъм. И –  забележете – за къпане в комедията комай никъде не става дума. Защо ли? Ами много просто – на Албиона през поменатата епоха и това е било смятано за вреден навик. Аристократите, хората от висшето съсловие са се къпели веднъж-дваж в месеца с хладка вода, а кирта си от тялото изтривали с…трици. А сапунът вече е бил познат. За какво са го употребявали англичаните и защо са предпочитали триците е друг въпрос.

Близко до ума е да предположим, че и самата кралица Виктория се е къпела веднъж седмично. С трици. Как иначе, след като тя се е славела като стожер на традицията и на властващите обществени нрави.

Днешните българи, знайно е, сме потомци на древните славяни, които и в далечния север са си правили бани вкопани в земята. Отношението към водата не се е променило през вековете.  Дори, така да се каже, е добило култов характер с приемането на християнството. Животът на православния българин е започвал с кръщаването в купела и завършвал с цялостно измиване на тялото на покойника. Така е било у нас, разбира се и по времето на викторианската епоха. Едно от кулинарните изделия на къщовната българка е къпаната баница. Ами атрактивното къпане на г-н Ганьо Балкански в Прага?

Че на автора на въпросната комедия познанията за българина са твърде оскъдни е пределно ясно. Очевидно това не го е притеснявало в желанието му да развлече родната си публика с простотията на някакви си нецивилизовани балкански субекти. Но интересно все пак: дали класикът Шоу, писал комедията си през викторианската епоха, се е къпал като другите веднъж в месеца? С трици?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВОДНАТА МЕЧКА ГАЗИ РАДИАЦИЯТА

 

 

 

 

 

Неизвестното на науката допреди 2-3 години странно животинче тардиград (бавноходка) се оказа извънредно устойчиво към промените на средата, с невероятни способности да оцелява и се приспособява. Самият факт,че се среща на 4000 метра дълбочина в океана и до 6000 метра надморска височина в Хималаите е достатъчно красноречив.

Водната мечка, както още го наричат, е мекотело с   дължина сантиметър – сантиметър и половина. Най-забележителното му качество е устойчивостта на радиация. Водната мечка понася спокойно без щета за организма си доза превишаваща 1000 пъти тази, която убива човека!

Учените изглежда са разгадали на какво се дължи способността за понасяне на такова чудовищно за нас лъчение.  ДНК на водната мечта произвежда редки протеини, които се оказват сигурна защита за организма ѝ.

И това, забележете, не е единственият  случай, който ни подсказва, че животът може да бъде устойчив на радиация.  Атомните реактори на АЕЦ обитават два вида бактерии и те видимо благоденстват  в тази екстремална среда.

Дано поредното забележително откритие за водната мечка не остане само сензация.  Същественият въпрос в случая според мене е специалистите да „научат” ДНК на човека да произвежда такива протеини. Което пък ще направи излишни дебелите стени от бетон и олово за защита на човешкия организъм.

Ще го сторят ли?

 

 

ОМАЦАХА ПАК МОНА ЛИЗА

 

 

 

 

 

 

Поредно хулиганство? Не, оказва се било културно мероприятие.  Оплескали са Джокондата със знанието  и благоволението на ръководството на Лувъра. По този начин то възнамерява да популяризира новата си изложба „Фигурите на лудостта”. Най-подходящо за целта се оказало червилото на Лейди Гага. Не се съобщава дали е пяла пред най-известната в света картина, но със сигурност е мляскала по знаменития образ на Леонардо. Цапаниците с червилото ѝ са обявени за специално послание към зрителите.

А то е пределно ясно. От следващата стъпка Мона Лиза я предпазва само тънката преграда на стъклото.

Засега.

ОКЪСНЕЛИ?

 

 

 

 

 

Вчера (28 септември) станах свидетел на рядка, на невероятна гледка в небето между варненските села Круша и Китка. В предвечерната синева кръжаха стотици щъркели.  Отделни ята се стрелкаха ту в една, ту в друга посока, сливаха се, разделяха се.

Изглежда птици от различни краища на Европа тук имаха своето  „рандеву”, групирайки се за общ полет на юг, към Африка. Обичайно голямото им пътуване става в последните дни на август – първите на септември. Сега изглежда, че са окъснели. Защо ли?

Преди две години имах такъв късмет да наблюдавам отлитането на юг на 16 август 2022-ра. (Отбелязано е в блога.)

Месец и половина разлика. Доста голяма разлика. Нямам сигурно конкретно обяснение нито за единия, нито за другия случай. Освен най-общото: птиците следват логиката на сезонните промени, които ни поднася климатът. Щъркелите без съмнение се водят по тях. Щъркелите усещат, разбират настроението на природата.

За разлика от нас, хората.

Простичката наглед атмосферна циркулация все още е голяма загадка за климатолозите.  Сигурна прогноза за времето синоптиците дават за ден-два напред и то с уговорката, че може би ще вали, а може би няма да вали.

 

 

ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА

 

 

 

Става дума за състоянието на книгоразпротранението у нас. Който не се интересува, да не чете нататък.

Пред мене е книгата на Рада Въртунинска „Друг поглед” (към литературната биография на Цветан Пешев). Ще се спра на нея малко по-нататък, сега ме занимава любопитна подробност, разказана в предговора от авторката. През 2014 г. тя гостувала на своя приятелка в Русе. В библиотеката ѝ попаднала на непознато за нея заглавие: „Коза ли е, риба ли е”. Преди да си легне я взела за „приспивателно”, но така се увлякла, та сън не я хванал. А дотогава само била чувала  името на автора. Сиреч не знаела нищичко за творчеството му.

Въпросната книга, макар да имаше приличен тираж за новото време, явно не е  стигнала до Добрич. А Въртунинска не беше (тя почина през 2023 г.) „случаен” читател. Писател, литературен критик, краевед, в този край тя си бе спечелила името на най-значимата добруджанка след Дора Габе. Несъмнено – талантливо перо на белетрист и изследовател. Но я потърсете някоя от 24-те нейни книги, издадени в настоящия век, в софийска книжарница. Губи време, нищо няма да откриете.

Според тукашното писателското сдружение през 2023 г. в Добрич са излезли от печат 47 книги. Любопитно и показателно би било да се проследи по заглавия географското им разпространение. Без да имам пълни сведения, твърдя че значителна част от тази продукция не напуска границите на региона. Така е и в останалите областни центрове, чиито издателства работят предимно с местни автори. Налице е явление, което на времето литературните критици наричаха котловинност. Явление, което подхранва провинциалния синдром за малоценност.

Разбира се, и в провинцията излизат стойностни творби на български автори. Но как да се ориентира любознателният читател? И как да се добере до тях? Да се ровиш в сайтовете на издатели и търговци е времеемко и несигурно занятие.

В първите години след политическата промяна през 1989-та няколко библиографски сравочника ни осведомяваха за новоизлезлите заглавия. Сега няма единен ориентир. Асоциация „Българска книга” прие на времето дългосрочна стратегия в подкрепа на разпространението. Тя като че ли се изчерпа с няколко кампанийни прояви годишно „по случай”, панаирите и алеите на книгата. Всичко това -  предимно в няколко големи града.

У нас от доста време сред търговските вериги най-впечатляваща по отношение на избора е СТОРЕ. Търговия от разстояние или както е прието сега да се казва онлайн. Всеки може да си заръча обявеното заглавие и го получава у дома си. Казват, че по-дребните търговци се ориентират за новите издания от СТОРЕ. Но както и може да се очаква, не всички издатели ѝ се доверяват. На мене ми струваше загубата на доста време докато убедя един от издателите си да се свърже с нея. Издатели, които притежават и печатница и книжарница, за да си спестят комисионната разчитат при продажбите предимно, а някои единствено на себе си – чрез магазина и от разстояние чрез сайта си.

Специално внимание заслужава явлението самиздат, което както се казва разцъфтя в годините на така наречения преход. Ако някои смятат, че към него прибягват само графомани, дълбоко се заблуждават. Жалко че няма статистика. Убеден съм,  голяма част от тази продукция е на кадърни автори. Кой си осигурил спомоществовател, кой си продал наследствените ниви, за да издаде стихосбирката си.

И да си осигурил солидно финансиране, заглавието излиза в малък, най-често – мизерен тираж. Издатели твърдят, че български автор, макар и известен, но не от шумните имена, трудно се „харчи” на пазара при отпечатани 300-400 бройки. А и практиката, почти повсеместна при самиздат е цялото количество, излязло от печатницата да се предава на автора, той да му бере гайлето.

За родопчанина,  съчетаващ писателския си занаят с амбулантна търговия, вече споменах. Ще приведа още два примера. Мой добър познат, учител в солидна гимназия с преподаване на чужд език, продава книгите си на учениците. Предимно на тях. Негови заглавия няма да откриете никъде другаде освен в личната му страница в интернет. Друг мой също добър познат пуска безплатни обяви в пенсионерските вестници за новоизлезлите си книги. Твърди, че читатели се отзовават, купуват. Търговия от разстояние.

С една дума хаосът е пълен.

Не е ли това причина, една от причините оперативната ни литературни критика да вегетира?