ЕПИГОНСТВО ЗА РАЗТУХА

 

 

 

Написах разказ „Кръв от морско свинче”. В основата му легна поверието на диво амазонско племе, че въпросната органична течност лекува всички болести. Показах творението си на мой познат, който не си пада твърде по художествената литература, но е нормален човек с високо Ай-кю. Повисоко от айкюто на Айнщайн. Е, ти си за нобел, рече той след като прочете творението ми. Щом съществува такава панацея никой няма да боледува и докторите ще останат без работа. Ами, викам, това е друго, художествена литература. Показах му и новото си стихотворение, образно обяснение в любов: „Ти си кълката в моята супа/ аз съм ромбчето на покривката / ти си захарничката, която не пуска…/ и т. н. Имах по-високо мнение за тебе, отсече моят познат, такъв шедьовър може да спечели конкурс в лудницата.

         Как да го убедя, че амбицията ми е по-висока? За наградата Букър ще се кандидатирам. Първата ми идея бе за роман „Безвременно скривалище”. Но се отказах. По-атрактивно заглавие ми се струва  „Хума”. Главната героиня е баба, която си мие косата за хубост и за здраве с хумата и докато ровичка в тинята да си я набави се запознава с врачка, която ѝ открива тайната на едно вълшебно заклинание. Ако не се получи имам и резервна идея: ”Далак”. Нали в древността са вярвали, че в него е скрита човешката душа…

 

 

 

НА КОГО ЩЕ СЕ КЛАНЯМЕ?

 

 

ЕДНОБОЖИЕТО (монотеизмът) стеснява, ограничава светоусещането ни. Подрязва крилете на човешкия дух, макар че ги насочва към небесната вис.

Древните елини наричали другите племена, чужди на тяхната култура, варвари. За християните варвари са всички езичници. Следователно и елините са такива. Но наред с обилието на техните богове вижте каква огромна разлика има в отношението към тях, отношение като към земни съжители.

Християнският бог е на небето.

В един от диалозите на Лукиан се среща такова определение: „хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора”. В античните митове обитателите на Олимп  общуват с простосмъртните, влюбват се в тях, проявяват дребнава отмъстителност.

Нищо чудно, че наред с изобилието от богове древна Елада е дала на човечеството и много философи. На Демокрит  дължим първата идея за атомизма. Учението на Аристотел властва в науката до ХVI-XVII век.

Наистина древните в епохата на античността са спорели дали мидата има душа.

През средновековието са спорели колко дявола могат да се поберат на върха на една игла.

От днешно гледище и едното и другото изглежда нелепо. Но ако излезем от рамката на строгата научност и подходим от гледище на литературната образност, това не изглежда наивно. Богословските пререкания за иглата и възседналите я дяволи ни навеждат на въпроса колко често и колко дребно може да бъде злото.

Струва ми се, че школската представа за Средновековието като тъмна безпросветна епоха е погрешна.

Наистина на мястото на многоцветието на античността се възцарява сивият канон на християнската религия. Но и тя е дала нещо на света. Да припомним само две имена на големи мислители: Свети Августин и Уйлям от Окам.

Всъщност човешката цивилизация не е проспала тези векове. Избликът на Ренесанса, който ни изглежда внезапен, не е случаен. Става дума за плод, трупал сокове и зреел през „тъмните” векове.

Защо все пак елинизмът с философските си прозрения и творческия си дух така бързо, някак отведнъж гасне? За мащабите на историята заникът му е скоротечен. Случва се това през втория век след рождението на Христа, когато инерцията на традицията вече дава само  епигони и обикновени преписвачи. Последното голямо име е на Лукиан и, забележете, той не е грък,  а сириец.

Каква е причината за резкия упадък?

Християнството, което е нетърпимо към езичеството, тогава все още набира сила и едва в началото на IV век по времето на император Константин, преместил столицата на империята във Византион, се превръща във фактор в живота на тогавашното общество. Все още Европа не е залята от мигрантската вълна от степите на Азия. Великото преселение на племена от езичници тепърва предстои.

Защо наистина крахът е подранил?

В наше време, време на монотеизма, за християнството и за исляма текат процеси, сходни на корозията в науката химия. Изтока е отделна работа, там традиционните вярвания изглеждат по-устойчиви. Там, струва ми се, все още блещука нещо от духа на елинизма. А в Европа горят корана, забраняват носенето на мюсюлманско облекло, върви зле завоалирана кампания за дискредитиране на християнството. В редица западни страни свещенослужителите на култа, поддали се на натиска на джендърството, освещават еднополови бракове. А мъжеложството според християнството е смъртен грях! Какво излиза? Католическата църква е вече с доста разклатени основи. Под силен натиск е и православието, смятано от мнозина за автентичното християнство.

Какво очаква човечеството в близкото бъдеще? Само на Мамона ли ще се кланят нашите потомци?

 

послепис: Съзнателно премълчавам юдаизма, защото той е в цветущо здраве, а някои дори го подозират за причинител на вирусната инфекция, обхванала двете най-разпространени световни религии;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТАТУ - САМО ЗА ВЪЗРАСТНИ МАНИАЦИ

 

 

ТАТУИРОВКАТА за мене е лакмус за характера, интелигентността и умствения багаж на непознатия. Не приемам, разбира се, за глупаци всички изографисани, които срещам в ежедневието. Някои си носят неизтриваемо наследство от юношеските години, когато са били съвсем млади-зелени, наивно са се подвеждали по модата и примера на възрастните. Пораснали, помъдрели, мнозина от тях съжаляват за детинското си подражателско увлечение, а някои навярно и се срамуват, тъй като (знам такива случаи) крият татуировките си. И никога, дори в най-горещите летни дни не обличат къси панталонки.

В тази връзка ми идва на ум една странна особеност в облеклото на известния навремето знаменит артист Константин Кисимов. За него в театралните среди се носеше приказката, че отказал да приеме роля в пиеса, в която героят е по къси горни гащи, ако режисьорът не му позволи да играе с дълъг панталон. Кисимов винаги и зиме и лете ходел под него с ватирани долни гащи, които наричахме на времето наполеонки. Според мълвата той ги смятал за талисман, носели му късмет. От години едни и същи, протрити, кърпени, но несменяеми.

Кисимов си беше особняк. Но наполеонките могат просто да се изхвърлят на бунището, а с татуировката си като дамгосан за цял живот.

Според уикипедията етимологията на „тату” идва от Полинезия. На един от тамошните езици това буквално означава „нанасяне на рани”. Древен обичай, навярно още от пещерната епоха.  Далечните ни предци, (изглежда все още е практика и сега сред някои от така наречените първобитни племена), по суеверни съображения сами са си нанасяли рани. Да се предпазят от уроки, да възпират злите духове и пр.

Изглежда тази традиция е придобила постепенно по-мек вариант – замяна с рисунки върху кожата. А те са имали и друго значение: показвали са мястото ти в социалната йерархия или принадлежността към някаква общност.

Днес татуирането в така наречения цивилизован свят си е просто мода и нищо повече. Израз на перчене, на демонстрация на кумирите ти, на увлеченията ти, а често и опит да се представиш такъв какъвто не си и не можеш да бъдеш.

Модата е като грипните епидемии, изглежда неизтребима. Проблемът в случая е друг – да се предпазят децата и юношите от сляпо подражание, та на зрели години да не съжаляват и да не страдат.

С нравоучения, със заплахи от опасност да прихванеш хепатит или рак на кожата това не може да се постигне. Цигарените кутии от години се произвеждат със застрашителни текстове и картинки, които, бъдете сигурни, не са отказали нито един пушач. Как тогава, по какъв начин да убедим малките в безсмислието и вредността на татуирането?

Струва ми се нещата опират и до домашното възпитание и до училището. С някакво специално „мероприятие” нищо не може да се постигне. Като се има предвид виртуалната среда, в която растат децата ни, буквално бълваща простотии, пошлости и вулгарност, изглежда трудна задача, ако не и невъзможна.

Редно е да се наложи пълна забрана за татуиране до навършването на пълнолетие. Както е да речем с продажбата на цигари и алкохол. Тази забрана по понятни причини лесно се заобикаля. Но срещу татуирането тя може да бъде напълно ефикасна – неизтриваемата рисунка не може като цигарената кутия да се скрие в джоба. Солената глоба за притежателите на татуателиетата ще свърши работа.

Но как да противодействаме на всеизвестното правило, че забраненият плод е най-сладък? Има лек, много е просто: на юношите да им се позволи да се кипрят с изтриваемо тату.

Защо стигнахме до тук? Татуирането не е единствената и не главната беда. Ами насилието, наркотиците, привикването към готованство и втълпяването в младежкото съзнание на консуматорската философия всички удоволствия на куп и веднага?

 Татуировките просто подсказват тъмната страна на тази действителност.

Обречено ли е днешното младо поколение, наша отмяна за утрешния ден?

 

                                                                               

 

 

 

УНИЖЕНИЕТО НА РОДНОТО АЗ-БУКИ

 

 

КИРИЛИЦАТА е под безпрецедентен натиск.

Процесът не е нов. Преди двадесетина години един бракоразводен адвокат, когото бяхме избрали за президент, безочливо заяви, че трябва да преминем към латиницата. Неминуемо било.  Сиреч той беше готов да се отречем от делото на светите солунски братя и в малко по-общ план – от националната си идентичност.

Навремето, преди доста години още при социализма един надпис на насочваща със стрелка табелка във Варна просто ме стресна: „ZP гара”. Сега подобна нелепа „симбиоза” е вече нещо обичайно. А най-често нашенски названия се кипрят изписани с латиница по билбордове, плакати, фирмени названия, опаковки, реклами. Напоследък телевизионната реклама забележимо преминава и при изписването и при коментара към латиноезичието. Малко странно наистина, защото написаното и изговореното на чист български предоставя по-голям шанс за предизвикване на интерес.

Наред с агресивното нахлуване на чуждици, предимно англицизми, дошли на смяна на русизмите, българоезичната среда все по-усилено се замърсява с подмяна на азбуката ни с латиница. Най-тревожно е това явление при децата и внуците ни,  които мешат произволно знаците на двете азбуки а някои изцяло са преминали на латиница и цифри (масово например в интернет „ч” се изписва като „4”). Напоследък, забелязвам, „внедрителите” на нови непознати още за нас термини от Запад, дори не си правят труда да обясняват смисъла им и навярно и през ум не им минава мисълта да търсят съответствие в българския. В увлечението си и преклонението пред авторитетното западняшко нашенецът стига до самозабрава. Чуждата кокошка е патка!

Румен Стоянов, навярно най-изявеният ни радетел за чистотата на родното слово се вайка, че нямаме Закон за българския език. Печален факт при сегашното трагично положение на нещата. Но и да го имаше, щеше ли някой да го спазва? Спомняте ли си, в края на миналия век на два пъти Народно събрание приемаше решение надписите (табелите) на обществени места да са на български,  изписани с кирилица; допълнителният надпис с латиница отдолу, с по-дребен шрифт. Минете по главните улици на вашия град и се огледайте. Ще установите тъкмо обратното.

На политиците си, които не се отличават с особена грамотност и с родолюбие, явно не можем да разчитаме за промяна  на това унизително положение.

А интелектуалците? Те защо мълчат?

Защо от Института по български език не надигат глас? Слепци ли са? С какво се занимават в този институт, български ли е той?