ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ БИЛ КЬОРФИШЕК

Тези дни в медиите срамежливо се появи съобщение за откритието на американския учен Лаура Мерсини-Хаутън, която е установила, че така наречените черни дупки НЕ СЪЩЕСТВУВАТ!

Традиционното обяснение за наличността им във Вселената се основава на предположението, че умиращата (изчерпала горивото си и престанала да поддържа котела на ядрения синтез) звезда под въздействието на гравитацията се свива, става свръх плътна и непроницаема – дори фотоните не могат да я напуснат, да излязат от така наречения хоризонт на събитията. В същото време – според теорията – силното й притегляне я превръща в нещо като лакомо чудовище, което буквално прилапва всяко материално тяло, преминало близо край нея. Сиреч чудовището расте, расте и силата на гравитацията му, макар теоретиците да твърдят, че черната дупка е в състояние на сингулярност, а времето в нея е спряло! Всичко това, забележете, се „доказва” само чрез математически изчисления въз основата на споменатото предположение. Лаура Мерсини- Хаутън оборва тъкмо него – нейните изчисления показват, че така наречената Хокингова радиация, която излъчват гаснещите звезди ги лишава от необходимата плътност, за да могат да се свият. Напротив, те се разширяват, твърди космологът теоретик от университета на Чапъл Хил (щат Северна Каролина). И прави следващата логична крачка (всеки специалист, пък и що годе грамотен като моя милост лаик би се досетил лесно): Голям взрив НЕ Е ИМАЛО! Според формулите той е просто невъзможен.

Забележете – твърди го поддръжник в теоретичната физика на модната струнна теория, на съществуването на множество вселени! Не учен от оределите редици на антирелативистите. Шокът за Лаура (между другото по националност албанка, завършила е университета в Тирана, бакалавърската й степен е от там) бил толкова голям по нейно собствено признание, та й било нужно време, за да го преодолее. Шега ли е, откритието й срива устоите на съвременната теоретична физика. Според цитат в дописка от нашенския вестник „Телеграф” с дата 27.09.14 „голям взрив не е имало и всички изследвания, базирани на тази теория през последните 50 години са компрометирани”. Какво още е казала тази млада и несъмнено смела жена не знам, но съм сигурен, че е наясно и с едно друго, така да се каже генерално следствие – компрометирането на  релативистката теория. Гнилия фундамент, над който разцъфнаха „безумните идеи” на Бор, Гамов, Хокинг и компания. И фантасмагоричните черни дупки и митичният Голям взрив и нароилите се след тях куп намирисващи на откровен мистицизъм теории са следствие на теорията на относителността.

Между другото един от първите обекти в междузвездното пространство, обявен за черна дупка, носи названието Лебед. После – без никакви преки доказателства – бяха набедени куп други, в списъка влезе дори центъра на нашата родна галактика Млечен път, а Стивън Хокинг обяви и съществуването на мини черни дупки! Които се навъртат някъде около нас, само дето не ги забелязваме като част от пейзажа. В края на краищата се случи неизбежното – Лебеда се оказа Грозно патенце, обратно на Андерсеновата приказка. Намери се най-сетне човек от средата на теоретиците релативисти да обяви велегласно царската голота. Лаура Мерсини-Хаутън – запомнете това име. Тепърва ще става известно и ще смущава съня на събратята си. Освен ако не й запушат устата. Американците го умеят и то много добре.

Относителността, черните дупки, изсмукания из пръстите Голям взрив и цялата останала „модерност” на „безумните идеи” във физиката е в пълно съзвучие с неолибералната „подплата” на съвременните глобализационни процеси. Казусът с младата албанка (вероятно вече американска гражданка) не е случаен. Поразрових се из интернет и видях, че тя обявява своето откритие през септември тази година. Тоест преди някакви си дни. Във време, когато и сред безрезервните привърженици на днешната властваща идеология започнаха да звучат колебливи нотки по отношение на глобализацията като безалтернативен модел за развитието на съвременната ни цивилизация. Някои политици и икономисти дори, осъзнали грозната истина, твърдят, че избраният път е грешен. Глобализацията е опасна. Задънена улица за човечеството.

Та тъкмо в този контекст ми прозвуча вестта за несъмнено убедителната теза на Лаура. Като закономерен симптом  за осъзнаване на реалностите и в сферата на науката възприемам нейното откровение. Има лъч надежда и в областта на културата, изкуството и в частност на литературата да се освободим от желязната хватка на неолибаералите релативисти.

Това неизбежно ще стане, ако възтържествува здравият разум и се върнем към традицията.

Мисля, че човечеството няма друг избор.