ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 9 август 2021 г.

ПО НЕКРОЛОЗИТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ

 

 

 


Думата ми е за селското площадче, което на времето наричахме мегдан. На времето там лепяха плакати и афиши, включая за предстоящи културни събития в читалището. Сега там стърчи самотно голямо табло, черно табло с плътно наредени некролози. Някои – според новата мода – цветни. Което по същество не променя картината.

Къде това, ще речете, за кое село става дума? Ами така е да речем в Китка, община Аврен. Ако пътят ви е през него, не можете да не забележите таблото с некролозите, защото сте принуден да карате колата си с костенурча скорост – площадчено (мегданчето) е дупка до дупка със следи от асфалт навярно от времето на славната соцепоха. Подобна гледка (наистина с доста по.малко дупки в асфалта) ви очаква в съседното Болярци. В съседното на Болярци пък Равна гора таблото не е побрало всичките известния за отишли си от грешния ни свят, та над дузина некролози са окичили ствола на огромния крив чинар пред селския магазин.

В  Круша, в същия район, таблата са две: едното пред параклиса, другото в съседство пред автобусната спирка. Прочее тя, автобусната спирка, има подобна на некролог функция – напомня ни, че от почти две години малките бусчета от и до Варна не пътуват. Спрени са. Затворена е  малката библиотека на формално съществуващото читалище. Лани хлопна гишето и на единственото магазинче. Снабдяването с хранителни продукти става с подвижна, пътуваща лавка, колата идва само в понеделник. Който не притежава автомобил, но има велосипед и е в състояние да го кара, пазарува в съседното Китка.

Такава е картината във варненския край. Навярно и другаде в малките селища на многострадалното ни отечество. Некролозите (странен за чужденеца български обичай) никой, разбира се, не ги чете. Местните не им обръщат внимание, свикнали са с тях както с дупките в асфалта – където го има.  За пришълеца, който нищо не знае за селото, те обаче свидетелстват, дават представа за броя и възрастта на местните жители. Внушителната за селце бройка на едно място,. 20-30 некролога, е измамна. Повечето от тях обират прахоляка от години, че и от десетилетия. В Круша за последните две години са починали двама души. И двамата – пришълци от други краища. Постоянно в селцето живеят 39 души, половината – преселници. Знам го, тъй като от двадесетина години имам градинка с паянтова къщичка до гробището и гората. От некролозите си личи, че си отиват все възрастни хора. И все по-рядко камбаната на параклиса бие на умряло.

Двамата, за които споменах, носеха едно и също име – Младен. Единият ми беше съсед и обичаше да се шегува – името му лъжело, тъй като отдавна е бил млад. Е, преди това, казваше, съм се раждал, бил съм и дете.

Сега и то от доста години тук никой не се ражда. Тук само умират. Но и смъртта вече е рядък гост. Така е навсякъде в гаснещите, отиващи си български села. Амин.

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар