ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






сряда, 20 септември 2017 г.

 МИЛИОН КУРИОЗИ

АЛБАНКА РАЗВЕНЧАВА МИТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Тя се нарича Лаура Мерсини-Хаутън.  Завършила е университета в Тирана, специализирала в САЩ, където сега живее - космолог теоретик от университета на Чапъл Хил, щат Северна Каролина. През септември 2014 година тази млада жена заяви: черни дупки не съществуват!
Традиционното обяснение за наличността им във Вселената се основава на предположението, че умиращата (изчерпала горивото си и престанала да поддържа котела на ядрения синтез) звезда под въздействието на гравитацията се свива, става свръхплътна и непроницаема – дори фотоните не могат да я напуснат, да излязат от така наречения хоризонт на събитията. В същото време – според теорията – силното ѝ притегляне я превръща в нещо като лакомо чудовище, което буквално поглъща всяко материално тяло, озовало се близо до нея. Сиреч чудовището расте, расте и силата на гравитацията му, макар теоретиците да твърдят, че черната дупка е в състояние на сингулярност, а времето в нея е спряло!
Лаура Мерсини-Хаутън доказва, че така наречената Хокингова радиация, която излъчват гаснещите звезди, ги лишава от необходимата плътност, за да могат да се свият. Напротив, те се разширяват, твърди космоложката. Следващото заключение - Голям взрив НЕ Е ИМАЛО! Според формулите на Лаура той е просто невъзможен. Забележете – твърди го поддръжник в теоретичната физика на модната струнна теория, на съществуването на множество вселени! Не учен от оределите редици на антирелативистите. Шокът за Лаура бил толкова голям по нейно собствено признание, та ѝ било нужно време, за да го преодолее. Шега ли е, откритието ѝ срива устоите на съвременната теоретична физика. Според цитат в дописка от нашенския вестник „Телеграф” с дата 27.09.2014 „Голям взрив не е имало и всички изследвания, базирани на тази теория през последните 50 години са компрометирани”.
Между другото един от първите обекти в междузвездното пространство, обявен за черна дупка, носи названието Лебед. После – без никакви преки доказателства – бяха набедени куп други, в списъка влезе дори центърът на нашата галактика Млечен път, а Стивън Хокинг обяви и съществуването на мини черни дупки! Те се навъртали някъде около нас, само дето не ги забелязваме като част от пейзажа. В края на краищата се случи неизбежното – Лебеда се оказа Грозно патенце, обратно на Андерсеновата приказка. Лаура Мерсини-Хаутън – запомнете това име. Тепърва ще става известно и ще смущава съня на събратята си. Освен ако не ѝ запушат устата.         


вторник, 29 август 2017 г.


МИЛИОН КУРИОЗИ

ЗА ТРИМА ПЪТНИКА – 42 САМОЛЕТА
Разточителността на богаташите и на управленците диктатори е всеизвестна и обикновено се илюстрира със скъпо облекло, дворци със стотици стаи, които – част от тях - се обитават само няколко дни в годината, гаражи със свръхскъпи автомобили, правени по поръчка, огромни хареми и т. н. и т. н., накратко – прекомерни количества, лукс, излишества. По-старото поколение у нас помни съобщенията в пресата за привичката на Жаклин Кенеди, същата  сетне с фамилия Онасис, никога да не облича повторно нова дреха. Прищевките и глезотиите по отношението на храната навярно могат да бъда описани в цели томове. Главното и в това отношение е да се приготвят скъпи, екзотични ястия и деликатеси, зер стомахът на богаташа е по-специален и не понася обичайните манджи на обикновения гражданин или поданик.
Безумната мания за свръхзадоволяване взема понякога чудовищни размери, какъвто е почти неизвестният случай с практиката от последните години в СССР по отношение на пътуванията на далечни разстояния на висшата номенклатура. Московското летище Внуково-2 на 13.02.1990 обслужва 3 (трима) пътници: кралицата на Испания, секретаря на ЦК на КПСС Медведев, член на Политбюро на ЦК на КПСС и първия секретар на Украинската компартия Ивашко, също член на Политбюро. Внуково-2, където простосмъртен не може да припари, разполага с 42 самолета и 8 хеликоптера за големците. Обслужва ги – забележете – персонал от 1 500 души! Сега да сравним същите данни с Внуково-1, от където отлитат и долитат простосмъртните: летището разполага с 58 самолета, а на споменатата дата е приело и изпратило почти 10 000 души със 106 пòлета. Броят на щатния персонал съветските източници не съобщават, но не се съмнявайте, че той е по-малък от  обгрижващите спецперсоните на Внуково-2. И това се случва във времето на Михаил Горбачов, който превърна в устата си понятието демокрация в дъвка и се кълнеше, че ще ореже привилегиите на номенклатурата. Най-печалното, разбира се, е във факта, че подобен разорителен прахоснически разгул не е картинка от някоя богата страна, а от прогнилата, със съсипана икономика империя, доживяваща последните си дни…


понеделник, 14 август 2017 г.

МИЛИОН КУРИОЗИ

НЕГРАМОТНОСТТА – ПРИВИЛЕГИЯ НА АРИСТОКРАТА
В една декемврийска вечер на 799 година в тъмна римска уличка (всички, всъщност, по него време са били такива) шайка разбойници напада папа Лъв III. Пребиват го и решили, че са го умъртвили, го изоставят на уличното платно. Папата обаче оживява. Прибират го състрадателни граждани от съседните домове, при които той се възстановява и сетне бяга – дали от страх от нападателите си, дали по друга причина хронистите не съобщават – в страната на франките. Там самият Карл Велики не само го приема сърдечно, но и сетне праща цяла армия да въведе ред в Рим и въдвори папата отново в Латеранския дворец.
 За рождество Христово през 800 година при светия отец гостува и самият Карл Велики и присъства на Коледната служба в църквата Свети Петър. Какво е разбирал от произнасяните на латински молитви, бог знае, но пък същия ден папата го коронясва и удостоява със званието римски император. Удостоява го и с титула август, забравен от векове. Какъв парадокс наистина – Карл е потомък на дошлите на времето от изток варварски германски племена, грабили, рушили и накрая унищожили Римската империя. И след толкова векове природата им изглежда не се е променила съществено. Карл Велики сричал като нашенски първолак (четял с труд) и никога не се научил да пише! Но и наследниците му и цялата аристокрация на Западна Европа не помръднали ни на йота в това отношение през следващите векове. Дори през късното Средновековие бароните, херцозите, графовете, цялата феодална върхушка на католическия Запад смята писането и четенето за слугинска работа. Сеньорите са си имали в замъците грамотни мъже, които водели кореспонденцията им и се занимавали с онова, което днес наричаме счетоводство.
След кръстоносните походи, при които европейските грандове „вкусили” от по-високата култура и прелестите на Изтока, някои от тях повторно се отправяли към Азия, за да се сдобият с коприна, пъстри азиатски дрехи, скъпи накити и съдове. За тази цел им били нужни доста средства и за да не заемат от евреите, които давали заеми срещу лихва, искали пари от заможни свободни граждани на съседния град,  част от техния феод. Получавали ги срещу разни отстъпки, но и срещу подпис. И тъй като не умеели да пишат, или поставяли печата си под договора или го скрепявали с натискане на палец.
Подобно е било и положението в Русия, която след падането на Византия се обявява за нейна наследница и „заема” двуглавия орел, символ на василевсите. Едва при Екатерина Велика, която е била голям книголюб, дворянството проявява известна тяга към просветата, науката, изкуството. Според историческите сведения бунтарят Емелян Пугачов бил неграмотен, но това не смущавало никого от последователите и многочисленото му войнство от казаци и селяни.   Руският писател Вячеслав Шишков описва в едноименния си роман как пред хилядно множество грамотей чете манифест на водача на селския бунт в негово присъствие. Сиреч той бил неграмотен. А дали не се е преструвал за тежест? Не е изключено. Да не забравяме, че се е представял за цар Петър III.
Времената и нравите са различни. Но и народите. Да припомним, че по времето на Карл Велики и наследниците му в България грамотността се е ценяла високо. За цар Симеон (така наречения Златен век) дори има предположения, че сам е пописвал, макар и под друго име. За голямо наше съжаление днешните ни управници и политици не се отличават с особена интелигентност. Само като ги чуе човек как говорят от парламентарната трибуна или в някое телевизионно студио, може да си представи и как пишат. Едва ли е утеха за нас, че все пак изглеждат по-добре от средновековните западни сеньори и от Карл Велики.




понеделник, 31 юли 2017 г.

МИЛИОН КУРИОЗИ




СТРАННИ НАРЕДБИ, ЗАБРАНИ
И ПРОЧЕЕ ЧУДАТОСТИ АДМИНИСТРАТИВНИ

В Свазиленд (Африка) е в сила строга забрана за вещиците да не летят на по-голяма височина от 150 метра. Властите преценили, че нарушаването ѝ е опасно за самолетните полети. Така че, уважаеми свазилендски вещици, яхвайки метлите си, гледайте да прелитате ниско над земята, иначе ви чакат солени глоби.
Не е известно каква санкция ще понасят котките (или техните стопани) в Денвър (щат Колорадо, САЩ), ако полицай ги срещне нощем без габаритни светлини. По силата на едно местно съдебно решение градските котки са задължени да се разхождат по тъмно само с габаритни светлини.
В курорта Мета ди Соренто, недалеч от Неапол кметът е издал заповед за летния сезон с 10 забрани: да не се яде на улицата, да не се крещи, да не се вика на обществено място, да не се хвърлят боклуци, да не се скача от скали и пристани в морето, да не се играе с топка на плажа; по улици и площади – прилично облечени (пълна забрана на банските костюми). В този списък има и формулировка „да не се издават неприятни звуци”, което, види се, всеки може да си тълкува както си иска. Глобите – от 25 до 500 евро.
В Италия местните управници явно са доста изобретателни. Марко Бузели, кмет на Волтера, област Тоскана, е наредил през целия летен курортен сезон стопаните да не хвърлят оборски тор в нивите си, за да не дразни миризмата му летовниците. В другия край на „ботуша” в Олмеда на остров Сицилия кметът Марчело Диец със заповед е забранил на мъжете да ходят „наперени”, да отправят предизвикателни погледи (очевидно не само към жените) и да се събират на големи групи.
В Москва ако мъж и жена се целунат на улицата или на друго обществено място, ще ги сполети глоба. Ако ги види, разбира се, милиционер. В наше време целувката на открито се смята за неприлично действие и в ред други цивилизовани и не до там цивилизовани страни.
Особено усърдни за спазване на приличието са властите в африканската страна Уганда. През 2013 година Симон Локодо, министър на етиката(!!) внася в местния парламент законопроект за борба срещу порнографията, според който се налага пълна забрана за носенето на къси поли от жените. Дрехата трябва да закрива коляното. Иначе - глоба от 10 милиона угандийски шилинга (около 2 500 паунда). Проектът предвиждал и създаването на държавна цензурна комисия, която да проверява всички кино- и телевизионни филми и решава кое може да се „пусне” и какво да се „изреже”. Този морализаторски напън не е нещо ново за страната, като се има предвид какви строги забрани беше въвел за женското облекло по времето на властването си президентът Иди Амин. (Същият, който очевидно смята за нещо нормално човекоядството, описвайки след свалянето си от власт в мемоарите си как на младини си е похапвал човешко месце.)
Във Виетнам от 2013 година са въведени глоби за съпружеска изневяра. Ако единият от съпрузите се самоубие, живият отива на съд. Съд заплашва и мъжа и жената, ако семейството се разпадне.
В Япония, поне по отношение на нежния пол, нещата са на другия полюс. Ако съпругата хване на „местопрестъплението” мъжа си с друга жена, тя може да го убие с голи ръце. Един доста стар закон я освобождава от носенето на наказателна отговорност. Ако си послужи с оръжие или с някакво подръчно средство обаче, това вече е подсъдно Слабите физически, хилави японки явно не са за завиждане.
Във Венецуела, страната на красивите жени, за непристойно поведение се смята отдаването на интимни ласки в автомобила. През есента на 2013-та световните агенции разпространиха новината за съдебен процес в щата Сулия, траял почти година срещу мъж и жена, правили секс в колата си. В крайна сметка блюстителите на закона отсъдили, че поведението им е било непристойно и ги глобили с 8 400 боливара. Сумата е равна на средната месечна заплата в тази страна, умножена по три.
В щата Юта (САЩ) съществува регламентирана забрана за секс в линейка. Същото е и в Бирмингам (Великобритания), но там не се разрешава секс пред стълбищата на църквите след залез слънце. (В светлата част на деня може?) В Швеция са под пълна възбрана сексуалните фотосесии. Наказуемо е дори притежаването на снимка на голо тяло в цял ръст. Но – забележете – снимки на отделни части може да притежавате, от което следва, че е напълно морално да си кътате цели колекции от фотографии на полови органи. В ОАЕ (Обединени арабски емирства), ако ви уличат да внасяте списания със снимки на голи жени, най-малкото, което може да ви сполети, е солена глоба.
И все пак най-изобретателни и с най-куриозни примери са американците. В Минеаполис сексът е строго забранен на мъже, които са яли сардини или са пили повече от три глътки бира. Не се уточнява как се установява количеството погълнато пиво и за какъв срок се отнася забраната. В щата Айова целувка по-дълга от 5 минути е углавно престъпление. Във Флорида е незаконно да се живее на съпружески начала без брак. В Тексас пък на свинете е строго забранено да се съешават в района на летището. В Ню Хемпшир закон забранява изневярата. Под изневяра обаче се разбира връзка, от която е произлязло дете. Въпросният текст е в сила отпреди два века. И т. н. и т. н.
Подобни любопитни примери, илюстрация на нрави и регламентации необичайни за съвременния цивилизован жител на Земята, могат да се изреждат още дълго и да изпълнят навярно цял том. Нека завършим нашето кратко пътешествие по глобуса с Индонезия, където за ръкоблудство (онанизъм) законът предвижда и смъртно наказание. В тази източна страна извънредно оригинален принос за спазването на морала има губернаторът на провинция Горонтало Русли Хабиби. Той е наредил на всички шефове в държавната администрация да уволнят младите си секретарки и да назначат на тяхно място или мъже или възрастни жени с непривлекателна външност, иначе речено грозни. Заповедта си г-н Хабиби издал, след като се убедил, че с младите си помощнички административните началници завързват извънбрачни връзки. Забраната на губернатора не важи за шефовете от женски пол. Те могат да си наемат млади и хубави секретарки, но не и млади мъже на тази длъжност. Друга заповед на Хабиби нарежда семейните мъже в държавната администрация (над 3 000 души) да превеждат заплатите си не в своите лични, а в сметките на съпругите си. Губернаторът бил убеден, че по този начин рязко ще ограничи броя на извънбрачните връзки. Изглежда на него не му е известна нашенската приказка за сладостта на забранения плод…

неделя, 19 февруари 2017 г.



МИЛИОН КУРИОЗИ


КОЛИБАТА НА ТОРО
  През юли 1845 година американският философ и писател Хенри Дейвид Торо се установил в пущинака край Уолдън понд, Нова Англия. Сам си направил жилище, подобно на нашенските бараки и живял там в уединение над две години, почти напълно откъснат от цивилизования свят. Ловял риба в езерото, отглеждал си фасул на една полянка до гората. С една дума сам си осигурявал прехраната. Сковал  си примитивна лодка, в която, докато чакал рибата да клъвне, размислял върху човешката съдба и цивилизацията.
 Отшелничеството му не било ексцентрична прищявка. Искал да докаже на себе си и на света, че човек би спечелил, ако ограничи прекомерните си потребности и вещите, с които си служи. Усамотението му траяло до септември 1847 година. Навярно би останал повече, но влошеното му здраве го принудило да напусне пущинака. (Торо починал твърде млад – на 44-годишна възраст през 1862 година.) Преживелиците си той описал в книгата „Уолдън”  (по името на езерото), която го направила световноизвестен. През краткия си живот той успял да напише и знаменитото есе „Гражданското неподчинение”. Поводът бил отказът му през 1846  година да плаща данъците си като протест срещу американо - мексиканската война и все още съществуващото в САЩ робство на чернокожите.  Основната му мисъл е, че всеки гражданин има право да не изпълнява нарежданията на властниците, ако те са несправедливи. Идеите от този труд вдъхновили по-късно Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг,  повлияли и на програмата на английската лейбъристка (социалистическа) партия. И все пак известността си като автор и мислител Торо дължи преди всичко на „Уолдън”.  Да не забравяме, че в средата на ХIХ век все още не е съществувал проблемът за ограничените природни и енергийни ресурси на планетата, а населението ѝ не е растяло с такава заплашително скокообразна скорост.
Парадоксалното днес е, че на този фон на недоимъка, на неспособността на Земята да задоволи всичките ни човешки прищевки, не сме изменили на нрава си да разточителстваме, да грабим и пилеем хищнически наличните все още блага. През миналия век се появи така нареченото потребителско общество. В условията на глобализма и либералната разпуснатост съвременният човек напълно е забравил за някогашната средиземноморска умереност на предците, от които е тръгнала цивилизацията ни, устремен единствено към придобиването на колкото се може повече материални блага. Сравнете колибата на Торо със свръхлуксозните уродливо „раздути” дворци на днешните богаташи. На времето великият американец похарчил за материали за скромното си жилище сред природата 28 долара. Срещу тях стоят милиони и милиони долари, евро, лири, юани и пр. за лукс, излишества и самоцелен блясък на днешните свръхбогаташи. Прочее, нека сравнението ни е конкретно с личност и то с личност също от „духовната сфера”. През 2015 година застаряващата и позагубила популярност Алла Пугачова си купи  вила от 650 квадратни метра в Израел. На топличко, до морето. Тази придобивката е по-скромна от замъка ѝ в московското село Гряз (на български Кал) с „разгъната” жилищна площ от 2 300 квадратни метра. Или общо три декара стаи и други помещения за Пугачова, съпруга ѝ Максим Галкин и децата им. Как ви се струва? Кой е бил по-щастлив – самотникът от колибата край езерото Уолдън или певицата с млад блестящ мъж до себе си, която едва ли знае броя на стаите в  палатите си?


неделя, 22 януари 2017 г.


МИЛИОН КУРИОЗИ


МЕДОВИНА ЛИ Е ПИЕЛ КАН КРУМ
ОТ ЧЕРЕПА НА ИМПЕРАТОР НИКИФОР
 Час по история в едно обикновено българско училище. Обикновена млада учителка вдъхновено предава поредния си урок. Кулминацията е разказът за битката във Върбишкия проход през 811 година. Следва разказът за Крумовите закони. В класната стая муха да бръмне, ще се чуе, но нали е зима, тишината е пълна. Приключила със завладяващия си разказ младата учителка пита има ли въпроси. Въпроси няма. Учителката затваря дневника и дава знак за края на учебния час,
но точно в този момент едно момче, без да вдига ръка и без  да става    от чина,  пита: „Щом е изкоренил лозята, медовина ли е пиел Крум от черепа на византийския император, другарко?”*Съобразила, че питащият е син на кварталния пияница, учителката неволно се усмихва и свива рамене: „Хронистите не споменават с какво са се черпели. Мога да ви кажа моето мнение – не ще да е било медовина.”
Действително в този  уникален и поучителен епизод от нашата история витае и до днес една загадка, която е занимавала изследователите, без да се стигне до категоричен отговор. Парадоксално изглежда наистина – изкоренил си лозята, няма грозде, не би трябвало да има вече и вино, а да пълниш такава ритуална чаша с такова символно значение с нещо безалкохолно не си струва. Мижава работа. Да припомним на любознателния читател, че по него време – Първото българско царство – аламбикът (казанът) все още не е бил познат у нас, а изглежда и по другите европейски земи. Ракия нашите предци са започнали да варят през ХI  или ХII век. Византийските хронисти, от чиито писания днес черпим познанията си за онази епоха, обясняват решението на кан Крум да изкорени лозята по българските земи с разказа на аварските пленници. На въпроса му защо според тях е погинала държавата им, те хвърлили вината върху виното. Сиреч върху пиянството, което прекомерно се разпространило сред аварите. Податки в историята за морална развала в това отношение за него време по българските земи няма. Изглежда наистина куриозно владетелят на една преуспяваща, разширяваща се териториално държава да се уплаши от такава предполагаема опасност.

* Случката е от времето на соцепохата у нас, когато по съветски образец задължително трябваше да се обръщаме един към друг с „другарю” и „другарко”.


Не е ли епизодът с изкореняването на лозята само легенда? И как е възникнала тя? Дали пък не става дума за някаква, както се изразяваме  днес,  частична  мярка? Византийският   хронист
пише: „Като отрязал главата на Никифора, Крум я забил на кол за няколко дена за показ на приходящите при него племена… След това той я взел и като очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият от нея.” Забелязвате ли – в това изречение се споменават само славянските князе. А боилите? Нека си припомним и нещо друго – лозата е отглеждана по нашите земи още от траките, които идват на Балканите през III хилядолетие преди Христа. Лозарството и винарството ще да е било широко разпространено в България и през Средновековието. Недалновидно, дори глупаво ще е един мъдър владетел да се реши на такова нещо – нали ще настрои срещу себе си и аристокрацията и цялото останало население.
Прецеденти в историята на света наистина има. От най-ново време това е постановлението за борба с пиянството на Михаил Горбачов, което лиши от един поминък нашите сънародници в най-южните части на СССР. За което пък те „благославяха” от сърце последния Генерален секретар на КПСС. Наздраве!




четвъртък, 5 януари 2017 г.



МИЛИОН КУРИОЗИ
(откъси от неиздадена книга)

от историята

БОМБАСТИКА
 За руско-турската освободителна за нас, българите, война (1877-1878) са написани безчет студии, изследвания, статии с някои разминаващи се данни и подробности. Но едно число е неизменно – 200 000 солдати (руси, фини, румънци) са оставили на наша земя костите си за свободата ни. Внушително звучи и се повтаря от година на година, от публикация в публикация, от реч в реч по трибуните. Как да не се умилиш, щом толкова много жертви са дали – основно – братята руси за нас.
Като че ли тъкмо с тази цел, да впечатлява и възхищава потомците, е въдворен в историческите ни анали този шестцифрен знак. Но случаят е точно като в поговорката за изписаните вежди и извадените очи. Дунавската руска армия, която воюва срещу османците на Балканския фронт, по численост според различните източници варира между 150 000 и 250 000 щика. Второто число се среща само у Божидар Димитров, което не е за чудене при пословичната му склонност да „понадува” нещата. Според историка Николай Панайотов, който изглежда пръв у нас изследва статистическите данни за войната, приблизителната численост на Дунавската армия е 196 000 души. От простото съпоставяне излиза, че руските генерали са изгубили цялата си войска, изтребени до крак са всички, че и още няколко хиляди отгоре! Как да си обясним тогава, че са спечелили войната? Защо ли все още и днес във военните академии се изучават операциите им на българска земя (каквито и грешки и недомислия да са допуснали, не могат да се отрекат добрите им стратегически и тактически ходове)? Този изумителен парадокс се дължи на безумно преувеличеното число на жертвите.
Според официалните руски източници (вж. Википедия) Дунавската армия за цялата война е дала 11 505 убити. Според западни източници загиналите в сраженията руски войници са 30 000. Тук са включени и загубите на Кавказката армия на Източния фронт, Русия тогава воюва с Турция на два фронта. Дори истината да е някъде по средата между тези два източника, това 200 000 боде очите, не ни прави чест. Излиза – ако е вярно, - че руските генерали са пълни некадърници. И смешно и тъжно…