ЕПИГОНСТВО ЗА РАЗТУХА

 

 

 

Написах разказ „Кръв от морско свинче”. В основата му легна поверието на диво амазонско племе, че въпросната органична течност лекува всички болести. Показах творението си на мой познат, който не си пада твърде по художествената литература, но е нормален човек с високо Ай-кю. Повисоко от айкюто на Айнщайн. Е, ти си за нобел, рече той след като прочете творението ми. Щом съществува такава панацея никой няма да боледува и докторите ще останат без работа. Ами, викам, това е друго, художествена литература. Показах му и новото си стихотворение, образно обяснение в любов: „Ти си кълката в моята супа/ аз съм ромбчето на покривката / ти си захарничката, която не пуска…/ и т. н. Имах по-високо мнение за тебе, отсече моят познат, такъв шедьовър може да спечели конкурс в лудницата.

         Как да го убедя, че амбицията ми е по-висока? За наградата Букър ще се кандидатирам. Първата ми идея бе за роман „Безвременно скривалище”. Но се отказах. По-атрактивно заглавие ми се струва  „Хума”. Главната героиня е баба, която си мие косата за хубост и за здраве с хумата и докато ровичка в тинята да си я набави се запознава с врачка, която ѝ открива тайната на едно вълшебно заклинание. Ако не се получи имам и резервна идея: ”Далак”. Нали в древността са вярвали, че в него е скрита човешката душа…

 

 

 

НА КОГО ЩЕ СЕ КЛАНЯМЕ?

 

 

ЕДНОБОЖИЕТО (монотеизмът) стеснява, ограничава светоусещането ни. Подрязва крилете на човешкия дух, макар че ги насочва към небесната вис.

Древните елини наричали другите племена, чужди на тяхната култура, варвари. За християните варвари са всички езичници. Следователно и елините са такива. Но наред с обилието на техните богове вижте каква огромна разлика има в отношението към тях, отношение като към земни съжители.

Християнският бог е на небето.

В един от диалозите на Лукиан се среща такова определение: „хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора”. В античните митове обитателите на Олимп  общуват с простосмъртните, влюбват се в тях, проявяват дребнава отмъстителност.

Нищо чудно, че наред с изобилието от богове древна Елада е дала на човечеството и много философи. На Демокрит  дължим първата идея за атомизма. Учението на Аристотел властва в науката до ХVI-XVII век.

Наистина древните в епохата на античността са спорели дали мидата има душа.

През средновековието са спорели колко дявола могат да се поберат на върха на една игла.

От днешно гледище и едното и другото изглежда нелепо. Но ако излезем от рамката на строгата научност и подходим от гледище на литературната образност, това не изглежда наивно. Богословските пререкания за иглата и възседналите я дяволи ни навеждат на въпроса колко често и колко дребно може да бъде злото.

Струва ми се, че школската представа за Средновековието като тъмна безпросветна епоха е погрешна.

Наистина на мястото на многоцветието на античността се възцарява сивият канон на християнската религия. Но и тя е дала нещо на света. Да припомним само две имена на големи мислители: Свети Августин и Уйлям от Окам.

Всъщност човешката цивилизация не е проспала тези векове. Избликът на Ренесанса, който ни изглежда внезапен, не е случаен. Става дума за плод, трупал сокове и зреел през „тъмните” векове.

Защо все пак елинизмът с философските си прозрения и творческия си дух така бързо, някак отведнъж гасне? За мащабите на историята заникът му е скоротечен. Случва се това през втория век след рождението на Христа, когато инерцията на традицията вече дава само  епигони и обикновени преписвачи. Последното голямо име е на Лукиан и, забележете, той не е грък,  а сириец.

Каква е причината за резкия упадък?

Християнството, което е нетърпимо към езичеството, тогава все още набира сила и едва в началото на IV век по времето на император Константин, преместил столицата на империята във Византион, се превръща във фактор в живота на тогавашното общество. Все още Европа не е залята от мигрантската вълна от степите на Азия. Великото преселение на племена от езичници тепърва предстои.

Защо наистина крахът е подранил?

В наше време, време на монотеизма, за християнството и за исляма текат процеси, сходни на корозията в науката химия. Изтока е отделна работа, там традиционните вярвания изглеждат по-устойчиви. Там, струва ми се, все още блещука нещо от духа на елинизма. А в Европа горят корана, забраняват носенето на мюсюлманско облекло, върви зле завоалирана кампания за дискредитиране на християнството. В редица западни страни свещенослужителите на култа, поддали се на натиска на джендърството, освещават еднополови бракове. А мъжеложството според християнството е смъртен грях! Какво излиза? Католическата църква е вече с доста разклатени основи. Под силен натиск е и православието, смятано от мнозина за автентичното християнство.

Какво очаква човечеството в близкото бъдеще? Само на Мамона ли ще се кланят нашите потомци?

 

послепис: Съзнателно премълчавам юдаизма, защото той е в цветущо здраве, а някои дори го подозират за причинител на вирусната инфекция, обхванала двете най-разпространени световни религии;