КИРИЛИЦАТА е под безпрецедентен натиск.
Процесът не е нов. Преди двадесетина години един бракоразводен адвокат, когото бяхме избрали за президент, безочливо заяви, че трябва да преминем към латиницата. Неминуемо било. Сиреч той беше готов да се отречем от делото на светите солунски братя и в малко по-общ план – от националната си идентичност.
Навремето, преди доста години още при социализма един надпис на насочваща със стрелка табелка във Варна просто ме стресна: „ZP гара”. Сега подобна нелепа „симбиоза” е вече нещо обичайно. А най-често нашенски названия се кипрят изписани с латиница по билбордове, плакати, фирмени названия, опаковки, реклами. Напоследък телевизионната реклама забележимо преминава и при изписването и при коментара към латиноезичието. Малко странно наистина, защото написаното и изговореното на чист български предоставя по-голям шанс за предизвикване на интерес.
Наред с агресивното нахлуване на чуждици, предимно англицизми, дошли на смяна на русизмите, българоезичната среда все по-усилено се замърсява с подмяна на азбуката ни с латиница. Най-тревожно е това явление при децата и внуците ни, които мешат произволно знаците на двете азбуки а някои изцяло са преминали на латиница и цифри (масово например в интернет „ч” се изписва като „4”). Напоследък, забелязвам, „внедрителите” на нови непознати още за нас термини от Запад, дори не си правят труда да обясняват смисъла им и навярно и през ум не им минава мисълта да търсят съответствие в българския. В увлечението си и преклонението пред авторитетното западняшко нашенецът стига до самозабрава. Чуждата кокошка е патка!
Румен Стоянов, навярно най-изявеният ни радетел за чистотата на родното слово се вайка, че нямаме Закон за българския език. Печален факт при сегашното трагично положение на нещата. Но и да го имаше, щеше ли някой да го спазва? Спомняте ли си, в края на миналия век на два пъти Народно събрание приемаше решение надписите (табелите) на обществени места да са на български, изписани с кирилица; допълнителният надпис с латиница отдолу, с по-дребен шрифт. Минете по главните улици на вашия град и се огледайте. Ще установите тъкмо обратното.
На политиците си, които не се отличават с особена грамотност и с родолюбие, явно не можем да разчитаме за промяна на това унизително положение.
А интелектуалците? Те защо мълчат?
Защо от Института по български език не надигат глас? Слепци ли са? С какво се занимават в този институт, български ли е той?
