ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






вторник, 16 юли 2019 г.

СЪВРЕМЕННИ ХЕРОСТРАТОВЦИ



СЪВРЕМЕННИ ХЕРОСТРАТОВЦИ
В древна Спарта се появил прочут бегач, участник в олимпийските игри. Но се гордеел той пред местните жители не с бързината си, а с хвалбата си, че може да стои прав на един крак толкова дълго, колкото не е по силите на нито един друг  човек в Елада. Прогонили го от града според преданието с упрека, че е недостойно да се гордее с постижение, което „всяка гъска може да извърши по-добре от него”.
Замисляли ли сте се в каква област кандидатът за рекордьор в книгата на Гинес има най-голям шанс да бъде забелязан и отличен? Звучи прозаично и разочароващо, но това е бирата. Можете да участвате в надпреварата за бързо пиене (тук „първенец” като че ли е някакъв англичанин, прeсушаващ цяла халба за 6 секунди), за скоростно разливане в чаши, за продължително пиене, за количество, погълнато в един „сеанс”. Защо е така не е трудно да се досетим, като напомним, че книгата е дело на пивовари, а „Гинес” е името на пивоварна и именно в нея през 1955 година се е пръкнала идеята за въпросната така популярна днес по света книга.
И у нас по едно време пошумяха за някакъв „рекордьор”, страстен любител на бирата от село Косово. (Няма нищо общо с известната област, придобила по ирония на геополитическия хазарт статута на държава.)
Прекомерното наливане с бира едва ли е здравословно. Както и висенето като щъркел на един крак на платформичка върху висок стълб, гълтането на саби, мачкането на ябълки с бицепси (рекордът е 8 броя и то на жена според изданието от 2015 година), тегленето по пистата на цял самолет, притежаването на най-дългите нокти в света, на най-много татуировки по тялото, на най-големи силиконови цици и пр. и пр. На какви ли не изпитания и издевателства с тялото и духа си е готов жадният за световна слава. Зер ще ти впишат името в книга, превеждана на десетки езици.
Читателят цъка с език и почти никога не се пита наистина ли заекът на еди кого си изяжда точно 4 000 моркова за календарна година, кой и как ги е броил, какъв стандарт са морковите – торени гиганти или морковчета лилипути. Или пък какъв смисъл има в стрелбата с лък с крака. Освен всичко друго книгата на Гинес е и паноптикум на шантави приумици и безсмислени упражнения с нулева практическа стойност. И ако европеецът например би се намръщил на рекорд по надпърдяване или за най-висок децибел на пръднята, то японците и турците от Анадола сигурно биха го възприели благосклонно. Във всеки случай ние, българите, както ни внушават, трябва да се гордеем със сънародника си от Варна, който прави в заведението си за единица време най-много коктейли от конкурентите си по света и държи този рекорд вече няколко години.
Ако не можете да изпитвате такова чувство по такъв повод, ако не се възхищавате на подобни „постижения”, то просто се забавлявайте. Четете и се забавлявайте. Независимо от прокламираните цели и благородните намерения на създатели и издатели, Гинес-рекордоманията е в пълен синхрон с философията на глобализма, въздигаща на пиедестал развлечението и по същество играе ролята на нейна „патерица”. Повече емоции, по-малко мислене. Всъщност мисленето е противопоказано. Вредно за успешното налагане на новия световен ред. Иначе току виж някой надигнал глас: за какъв дявол трябва да събираме хиляди самодейци на едно място; кому е нужно „най-дългото хоро”, какъв е смисълът.
Днес никой не може да каже какви са били щетите от запалването през 356 година преди Христа на храма на Артемида, но материалната загуба едва ли е била голяма, тъй като тогава са градели от камък. Несъмнено днешните херостратовци и вдъхновителите им „харчат” и прахосват далеч повече енергия, време, а и материални ресурси заради едното пъчене. Все пак Гинес не е нито цирк, нито електронна игра, нито комикс.
Да правиш нещо единствено с мисълта и целта да станеш известен – е, в това има и нещо перверзно. Дори когато идеята е облечена в духовен „целофан”. В родното  градче на Ангел Каралийчев местните управници били осенени от гениалното хрумване да направят конкурс сред децата за написване на най-дългата в света приказка, та да се вмъкнат в Гинес. Идеята не се нуждае от коментар. Нека само напомним две неща. По понятни причини децата не обичат дългите приказки. Дълги приказки (най-дългите в света навярно) е писал датчанинът Ханс Кристиан Андерсен. И ако не са се сетили овреме да ги съкратят здравата, да изстискат всичката словесна „вода”, това име едва ли щеше да ни бъде известно днес. До тук.