ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 15 февруари 2021 г.

ПАЗИ СЕ ОТ СЪДИЯТА!

 

 

 


 

Великолепният Елдар Рязанов беше озаглавил на времето един от първите си филми „Пази се от автомобила”. Смисълът е донякъде иносказателен. Намекът е много фин – пази се от системата. Преди две години, попадайки в дебрите на така нареченото гражданско съдопроизводство, лека-полека се убедих, че и от самия автомобил не можеш да се опазиш, ако зад волана е водач в черна тога, за когото правилата за движение са декоративно украшение на закона.

Цяла година диалогът ни със съдията бе задочен. Обладан явно от твърдото намерение да не допусне насрещния ми иск той ми го  връщаше да изправям „нередовностите”. Искаше точните дати месец по месец за два отоплителни сезона, когато съм си плащал сметките на варненската топлофикация. Е, плащани са, претенции няма, но като е по банков път и самият търговец едва ли може да ги посочи тези толкова важни дати. Искаше да посоча от кога до кога е действал  един срочен договор. Това лесно – все едно да те питат колко месеца има годината. Ами като ти поставят условие да предявиш 3 (словом три) иска?! А пък той си е един, за едно и също нещо: щети понесени от недобросъвестна и некомпетентна услуга чрез незаконно средство. Смили се сетне съдията, направи компромис: два да са исковете! Обаче за петитума – ни крачка назад. Е, в закона е изписана българската дума искане, но човекът знае латински термин  и нарежда така да е оформено. И т. н. и т. н. Три пъти обжалвах  в окръжния съд докато стигна до съдебна зала, доволен, че поне не ми е поискал свидетелство, че баба ми е изкарала курс за отглеждане на гъби.

Усмихна ми се сиреч късметът да го видя най-сетне този строг съдия: изправена стойка, резки черти, резки движения, суров поглед, фигура облъчваща ни със самочувствието на властовата му позиция. И още дето се вика не съм си отворил устата на втората дума той ме прекъсва и ми забранява да говоря. Няма значение, че съм страна по делото, имал съм си адвокат. И с жест на Цезар сочи към довереника ми. Молчать, не разсуждать. И се започва едно представление, ум да ти зайде.  Проектодокладът мигом като с вълшебна пръчица се превръща в доклад, в залата влизат две вещи лица с   готови експертизи. И започват дебатите. Дебатират вещо лице и представител на „Веолиа”, варненската топлофикация. Съвършенство на единомислието: колко редовна е фирмата и какъв неуредник е моя милост. Накрая – архангелско милосърдие – съдията пита моя адвокат има ли да каже нещо. Ами няма, какво може да речеш за  нещо, чието съществуване дори не си подозирал и виждаш едва сега.

Тортата, оказва се, има и други черешки, ще спомена само една, която ни сваля, мене и моя довереник, направо в нокдаун. Моят адвокат, отговаряйки на въпроса на представителя на търговеца как да докаже правотата си – не знае човекът, това е – му подсказва колко е просто: да покаже сертификатите на абонатната станция. Още недоизрекъл репликата си довереникът ми, от високата трибуна звучат два строги въпроса: какъв е номерът на сертификата, каква е датата му. Е, такива документи няма, абонатната е незаконна, но сетне в протокола съдията ще отхвърли този най-важен момент в спора – не бил индивидуализиран. Ако не друго, узнахме, че нищото може да се индивидуализира.

 Протоколът от първото заседание се оказва истински шедьовър и по форма и по съдържание: окастрени реплики, разместени по време действия, а вместо под формата на пряка реч всичко изговорено от съдията е предадено като белетристика: той УКАЗВА и постановява ОПРЕДЕЛЕНИЯ. Така е записано, с главни букви. И авторизирането, забележете, не е с обичайното, употребявано от колегите му СЪДИЯТА или СЪДИЯ плюс

фамилията, а СЪДЪТ! В заявлението си, където соча неточности и необходими поправки в протокола, пиша на съдията с удебелен шрифт: „Вие се деперсионализирате и се идентифицирате с институцията”. След три месеца е прослушването на аудиозаписа, траещ 40 минути. Само 3-4 минути слушаме някакъв тих гъгнещ звук, не е ясно кой и какво говори, но съдията прекъсва и решава – всичко е наред, няма нужда от промени. И начева второто заседание, на което великодушно е обещал да ми даде думата.

Ето какво успявам да изрека: „След като на предното заседание ми бе забранено да говоря, след като вие, господин съдия, си позволихте да извършите процесуални нарушения досежно чл. 8, чл.9, чл.10, чл. 145, чл. 146 и чл.154 от Гражданския процесуален кодекс, едната страна в настоящия съдебен спор е поставена в неравностойно положение и надеждата ѝ за обективен справедлив процес е просто ефимерна.” В този момент негово безпрекословно величество нервно прелиства законника. На това психолозите му викат реакция на заместване. И толкова – стоп! Нарежда ми в петдневен срок да представя писмена защита. Е, аз не съм обвиняем, нито се чувствам нападнат, но срещу ръжен рита ли се? Сега се чудя как ме е изтърпял да изслуша цяло изречение!

Такива дребни душици с грандоманско самочувствие, обладани от съзнанието за собствената си значимост, пред титулуваните и властимащите подвиват опашки и мъркат като писенца, а пред обикновения гражданин мятат лъвски гриви.

А името му е божеско: Михаил Михайлов, 21 състав на варненския районен съд. Архангел Михаил според християнската митология е борец против злото. Уви, само там.

Ако е един, с мед да го намажеш. От бедното си участие в граждански процеси (само два пъти) имам и такъв спомен: преди три години две негови колежки от същия варненски съд ми смениха пола. Писаха ме в два различни документа ищцата. Мъжкят род на този екзотичен юридически термин е ищец.

Пази боже от такива ангели, навлечени с черни тоги.

 

потърпевш: Тошо Лижев, български писател и журналист