АГРЕСИЯ

 

 

ДЕЛФИНИ нападат летовници! Чудо невидяно. То, разбира се, няма как да се види, тъй като според руския сайт „Утро” се е случило на японски плаж. А от краткото мъгляво клипче нищо определено не може да се заключи. Но руските летовници били наплашени, местните власти ги посъветвали да не се къпят в морето. Пострадали? Един мъж бил с „повредена ръка”.

Съобщението е от днес, 27 юли 2023 г. Руски туристи в Япония на почивка? Навярно не е измишльотина. Нищо чудно, щом ние ги прогонихме от черноморското си крайбрежие. Японците и да се кланят на Запада, не се престарават в слугинажа си като нашенските политикани.

Между другото в същия този сайт „Утро” руска ясновидка злокобно вещае: през август България ще пропадне.

Ами че тя вече е пропаднала. Какво ново?

Колкото до странната, необяснима агресивност на делфините, всичко прилича на фейк или както до неотдавна казвахме кьорфишек. Не се съобщава кой е този японски плаж, не се сочат и други пострадавши освен летовника с „повредената ръка”. Нито пък се поменава  причина за агресивността.

И най-същественото: делфините не нападат хора. От известни поне на мене данни в света за последните няколко десетилетия има само два случая на проявена агресивност. И двата – предизвикани от човешка грубост, от безобразно отношение към интелигентните и дружелюбни животни.

Не приписват ли авторите на сайта по този начин на делфините поведение, присъщо на нас, човеците?

Ако видът хомо сапиенс притежаваше нрава и социалната организация на делфините, руснаците щяха сега да се пекат по плажовете на морския ни бряг. Небето ни нямаше да мърсят натовски изтребители.  Корабите със зърно от Украйна щяха да си плават спокойно в черноморските води, а на връщане трюмовете им да не миришат на барут. А в плодородната земя, раждаща щедро пшеница, наричана в миналото Малорусия, нямаше да тътнат взривовете на братоубийствена баталия.

 

 

 

 

 

АКО ЗА ВСИЧКИ Е ДОСТЪПНО...

 

СЛЪНЦЕ-ГЛЕД. Такова трябва да му е названието на това чудно растение. Българинът с едно „ч” е избрал умалителната форма. По подобие на гальовно обръщение към малко дете. Латинското му име helianthus, сиреч слънчево цвете, е съвсем справедливо.

Началото  на юли. Пътуваме по закърпения тук-там асфалт от Варна към Бургас. След село Приселци от дясната ни страна в ранното утро блясва приказна картина: хиляди разцъфнали след последния дъжд слънчогледи, обърнати към благодатното ни светило, което току що е изгряло.  Самите те – малки слънца.

Красотата на това растение след пренасянето му от Северна Америка в Европа през ХVI  век е била оценена и „присвоена” от френските крале. Освен в градините на техните дворци, никъде другаде поданиците им нямали право да го отглеждат. Докато европейците се осъзнаят, че от семките му може да се добива мазната течност за готвене. Случило се това, колкото да изглежда странно за някои, на Изток, в Русия. Там слънчогледът е пренесен от Холандия по нареждане на Петър Велики. А първите маслобойни са заработили във Воронежка губерния в началото на ХIX век.

Поменатата обсебеност на френските крале не ще и дума е била продиктувана от желанието да подчертаят привилегированото си величие. Възможността да притежаваш нещо скъпо и рядко е една от важните отлики в разслоението на обществото, независимо от политическия строй и начина на управление. Колкото по-голямо е притежанието ти, недостъпно за бедните и за хората с по-нисък ранг, толкова по-голяма е „тежестта” ти в социалната йерархия.

Е, в това отношение нещата със слънчогледа отдавна са променени. Всеки може да го засее в градината си да радва окото му. Селекционерите са създали сортове с едно единствено предназначение – за хубост. За семки-соленки и за олио разчитаме на първородния сорт. Но и неговите пити, малките летни слънчица, също са красиви. Тъкмо тях е рисувал с такова упоение Ван Гог, оставил ни е цели 9 картини с едно и също заглавие.

Така се е получило със слънчогледа. А колко още други плодове на цивилизацията, плодове в буквален и в преносен смисъл, не са равнодостъпни?! Замисляли ли сте се защо е така?

Възможно ли е всяка новост още при появата си да става достояние на всекиго на малката ни планета?

Не знам „технически” дали това е постижимо, във всеки случай привилегированите не биха го допуснали. Та представете си колко ще струват постовете, званията, титлите, ранговете и пр., ако всичко е достъпно за всички!

Ето докъде доведе мисълта ми неволно, уважаеми читателю, гледката на хилядите малки слънчица. Какво пък, нека поне затаим наивната надежда един ден красотата да спаси света.