Написах разказ „Кръв от морско свинче”. В основата му легна поверието на диво амазонско племе, че въпросната органична течност лекува всички болести. Показах творението си на мой познат, който не си пада твърде по художествената литература, но е нормален човек с високо Ай-кю. Повисоко от айкюто на Айнщайн. Е, ти си за нобел, рече той след като прочете творението ми. Щом съществува такава панацея никой няма да боледува и докторите ще останат без работа. Ами, викам, това е друго, художествена литература. Показах му и новото си стихотворение, образно обяснение в любов: „Ти си кълката в моята супа/ аз съм ромбчето на покривката / ти си захарничката, която не пуска…/ и т. н. Имах по-високо мнение за тебе, отсече моят познат, такъв шедьовър може да спечели конкурс в лудницата.
Как да го убедя, че амбицията ми е по-висока? За наградата Букър ще се кандидатирам. Първата ми идея бе за роман „Безвременно скривалище”. Но се отказах. По-атрактивно заглавие ми се струва „Хума”. Главната героиня е баба, която си мие косата за хубост и за здраве с хумата и докато ровичка в тинята да си я набави се запознава с врачка, която ѝ открива тайната на едно вълшебно заклинание. Ако не се получи имам и резервна идея: ”Далак”. Нали в древността са вярвали, че в него е скрита човешката душа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар