ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






неделя, 5 януари 2020 г.

НАНОСМЪРТ



НАНОСМЪРТ

Взривът в Центъра за микроелектроника избухна точно в полунощ.
Пет минути по-късно в московския си кабинет Генерала узна за катастрофата. Вместо само лабораторията за нанотехнологии бе пострадала цялата сграда.  Новините от Новосибирск идваха една след друга – все по-мрачни и озадачаващи. Към два часà след полунощ той вече четеше изплюто от принтера донесение на спецгрупата от сътрудници на ФСБ, едни от най-опитните спецове, които сам бе подбирал и изпратил в помощ на местните служители. Вместо доклад за  успешно приключила операция въображението му рисуваше картината на почти напълно разрушена сграда. Всичко бе изпълнено точ в точ по утвърдения от Москва план до активирането на малкото взривно устройство след като предварително изнесеният архив вече се намираше в касата на шефа на тамошното управление на ФСБ. В лабораторията бе възникнал пожар, нещо за което хората му гарантираха, че няма да се случи. След минути последвал нов, неочакван и многократно по-силен взрив, който превърнал сградата в руини.
Слава богу сътрудниците на нанолабораторията ведно с малкия технически персонал са поставени под карантина и строга охрана. Загинал бе нощният пазач на Центъра пенсионерът Иван Ванич. Оперативните явно не са го извели от сградата под някакъв предлог преди  да проникнат в лабораторията. Оказва се, не е единственият им гаф. В суматохата, когато са прибирали и извозвали сътрудниците на лабораторията в изолатора, е пропуснат най-важният, научният сътрудник с прозвище Изобретателя. Генерала нареди да започнат незабавно издирване. Утре до обяд въпросната личност да е въдворена при останалите в изолатора. 
След лаконичните данни за среднощните събития следваше многословен текст с обяснения за гасенето на пожара, отцепването на района, разсъждения върху вероятните хипотези обясняващи причината за повторното разрушително избухване.
Прочете края със стиснати зъби и нареди да повикат от гаража служебната му кола.
Последва ново обаждане от Новосибирск. Издирвахме го, твърдяха неговите хора,  всички възможни места са проверени, явно той не е в града, домашните му твърдят, че е  излязъл от дома си в събота  и не се е прибирал. Щял да ходи на някаква сватба, но къде – неизвестно. Значи не сте проверили всички възможни места, не се сдържа и повиши тон Генерала, още сега вдигайте на крак целия персонал, ангажирайте и милицията. Утре до обяд сватбаринът да е в изолатора. Да се поставят под карантина незабавно и всички останали сътрудници и щатни служители на Центъра.
Е, мъмренето този път няма да ви се размине, но на мене ми се пише черна точка, въздъхна Генерала на път за квартирата си, където се надяваше да поспи поне три-четири часа преди срещите, които го очакваха утре. Всъщност това „утре” вече е „днес”, съобрази той. И тъй като и на своите хора бе изрекъл „утре”, неволно им е дал допълнително още цяло денонощие на разположение. Без съмнение, ако те не се справят на време, ще го изтълкуват така.
*
Прие го съветникът на президента по икономическите въпроси. Явно в Кремъл придават особена важност на случая, щом заобикалят самия министър и неговия, шефа на ФСБ и искат доклад от прекия ръководител на операцията. Странна операция, нищо подобно не бе му се случвало в дългогодишната служебна практика, но той не задаваше никакви излишни въпроси. Изпълняваше заповед. Както и неговите момчета от спецгрупата. Те дори не знаеха с какво се занимават учените глави в лабораторията. Имаха на ръка план  на сградата и пълен списък на всички щатни лица, в който бяха подчертани две имена – на шефа на лабораторията и на сътрудник с прозвището Изобретателя.
Преди Генерала да се запъти към Президентството му бяха докладвали, че са изпълнили нареждането му да търсят злато сред руините и изпепеленото оборудване. Събрали бяха няколко килограма полуразтопен, опушен почернен метал и деформирани от високата температура кюлчета. Оставаше да ги опишат, съставят протокол и изпратят в Москва. Дали наистина е злато не можеха да твърдят със стопроцентова сигурност.
Съветникът го изслуша, прибра папката с доклада и попита:
- Иван Иванович открит ли е? Изпратен ли е в изолатора?
- Иван Иванович за съжаление е загинал при повторния взрив.
- Не питам за пазача, а за научния сътрудник, по чиято идея са се занимавали с тази глупава алхимия.
Някой друг вече е докладвал, мълниеносно съобрази Генерала, докато сипеше уверения, че спецовете са по следите на Изобретателя, въпрос на часове е да се доберат до него, ако вече не са го открили. Мислено се упрекваше, че не е попитал за името на губещия се сътрудник на лабораторията, иначе нямаше да допусне това недоразумение. Озадачи го и определението „глупава алхимия”, но съзнанието му в този момент бе заето с въпроса кой е паралелният източник на Кремъл. Кой може да докладва през главата му? Някой от местните ръководители? Или човек, изпратен от Москва, за чието съществуване не са го уведомили? Допускаше и този вариант и той вгорчи и без това унилото му настроение.
 Други въпроси не последваха. Съветникът на президента заяви, че в променената ситуация е наложително веднага да отлети за Новосибирск и да поеме нещата в свои ръце. Приоритет: издирване и изолация на изчезналия научен сътрудник. Обектът – имаше предвид явно руините – да се държи под строга охрана. На московските следователи – пълно съдействие съобразно информацията, с която разполага Генерала, за същността на научните проучвания и съобразно висшия държавен интерес.  Промяна в останалите указания по операцията засега няма да има. Да се обърне особено внимание и на сведенията разпространявани на местно равнище. Ако плъзнат зловредни слухове, те, разбира се, трябва да се пресекат навреме.
*
В самолета се озова редом с двамата московски следователи, изпратени в помощ на колегите си от Новосибирск. По време на полета, разбира се, служебни разговори нямаха място, а в колата, която ги откарваше от летището в управлението на ФСБ Генерала без да се изненадва разбра, че спътниците му са в пълно неведение за същността  на лабораторията. Без да навлиза в подробности той ги уведоми за разработката на Изобретателя и за събитията от отминалата нощ.
Надвечер по телевизионните канали и радиото на света бе известено за пореден терористичен акт – взрив в сграда на един от филиалите на сибирското отделение на Руската академия на науките. Информацията бе на ТАСС, подробности не се съобщаваха, освен намирането на съмнителен бял прах, наложило поставянето на научните работници от Центъра под карантина. Следваше обичайното изявление за  очакване на резултатите от следствието.
Още преди седмица, когато в Москва се обсъждаха детайлите на предстоящата операция Генерала бе изразил резервите си. Не виждаше логика, дори му изглеждаше нелепица – едно на ръка, дето в Сибир рядко се случваха атентати, още по-озадачаващо изглеждаше нощен взрив. Терористите по понятни причини взривяват устройствата си денем, на многолюдни места. Предложената от него  версия за битова авария, следствие от късо съединение, му изглеждаше по-правдоподобна. Съображенията му не предизвикаха никакъв коментар, бяха просто подминати с мълчание, а информационният валяк вече се беше завъртял, след електронните медии утре и вестниците ще повтарят: теракт, теракт…
През втората нощ след произшествието охраната залови трима души от околните села, които след лека обработка и сплашване си признаха, че са дошли да търсят в руините на сградата злато. Генерала нареди веднага да му ги доведат и така чорапчето около мистериозното изчезване на Изобретателя започна бързо да се разплита. На въпроса му имало ли е някаква сватба в неделя, тримата енергично закимаха и потвърдиха, че като роднини на младоженците са участвали в празненството. А кум бил Иван Иванович. Учена глава, види се не носи на водка, та като се наквасил здравата вечерта и започнали да го подкачат другите сватбари, дръпнал една реч, та ума им взел. Знаете ли, рекъл, кой съм аз, нещастници смотани. Всички ви до един мога да ви засипя със злато. Мога да ви позлатя, викнал, та да си живеете като крезове. (Тук мужиците произнасяха „козли”, но Генерала се сети, че  Иван Иванович е имал предвид древния лидийски цар.) Заявлението му предизвикало смут, последвали още по-големи насмешки, щото не хванали вяра на приказките му. Обидил се човекът, нищо, рекъл, няма да ви дам, недостойни сте за благородния метал. А като го питали откъде го взема благородния, с магия ли го добива, той направо ги разсмял с обяснението си: лепя атоми, рекъл. И понеже водката стигнала до носа му, пък и човекът слаботелесен, сетне лежал като спиртосан почти цяло денонощие в дома на младоженеца, проспал понеделника.
Е, а сега къде е, попита ги Генерала.  Тримата сибиряци се спогледаха смутено: у тях си ще да е, тук, в града. Късно вечерта завчера някаква кола го взела и го върнала в Новосибирск, макар да не бил  изтрезнял.
Оказа се, че издирваният под дърво и под камък е под носа им и то в спящо положение. С мътна глава и в пълно неведение за събитията през последните дни той се озова в изолатора при колегите си. Генерала отложи намерението си веднага да го разпита докато не се възстанови  и съзнанието му се избистри. Нареди да удвоят охраната на останките от Центъра и отново да ги претарашат без да уведомяват следователите  за целта на уборката.
Сам се включи в ровенето, дало отново, макар и по-скромен резултат: около килограм потъмнели безформени късове злато. Находката остана у него, не писаха протокол, тъй като щеше да излезе, че първият тараш са го вършили през пръсти, а и събраното тогава вече бе на път към столицата със съответния документ. Преди изпращането по нареждане от Москва находката бе показана на следователите - за сведение, придружена разбира се със строгото указание въпросното веществено доказателство да се има предвид, без да се огласява. Думата злато стана табу за тях и за всички служебни лица, заети около произшествието.  Междувременно спецовете се трудеха и над версията избухнала газова бутилка, която можеше да обясни вторичния взрив.  А повторно събраното, доста по-малко злато в  платнена торбичка се озова в багажа на Генерала.
Срещата му с Изобретателя бе на третия ден от пристигането в Новосибирск. Разговаряха на четири очи в един лекарски кабинет. За да го респектира Генерала се яви в униформа и макар да се стараеше с благ, доброжелателен тон да твърди, че не е дошъл на разпит, а дружески да си изяснят нещата, се държеше строго официално, на висотата на положението си. Изслуша търпеливо обясненията на Изобретателя, който се вайкаше за загубата на инсталацията си, прототип за създаване на действаща промишлена установка. Инженерът, измислил конструкцията, бил починал, възстановяването ѝ сега ще е извънредно трудно и ще отнеме много време. Вестта за загубената в пламъците на пожара документация не го смути. Не е беда, рече, всичко е тук – бутна се в главата. Но едно е теорията, съвсем друго приложението, Русия губи темп. Американците също работят върху тази нанотехнология и може да ни изпреварят.
Този човек се изживява едва ли не като спасител на отечеството, помисли си Генерала, а като го доизслуша попита водил ли е някой на служебно равнище с него разговор за построяването на промишлена инсталация за производство на евтино злато. Не? Защо тогава смята, че това е наложително? От само себе си се разбира, възкликна с изписано на лицето удивление Изобретателя. Златото спаси Русия в голямата финансова криза в началото на века, натрупаният предвидливо солиден златен резерв омекоти удара, нима това не е известно? Известно е, кимна Генерала, но висши държавни интереси изискват да не се бърза. Действаща промишлена инсталация няма да има. Засега. Поне в близките години такова нещо не се планира. Чертежите, разбира се, трябва да се възстановят, опитите да продължат, но в друга насока – получаване на евтини редки метали, нужни на електрониката и отбранителната промишленост. Ще се работи в специален режим на пълна секретност. На Иван Иванович ще бъде подбран нов екип  и вероятно ще му се наложи да напусне града. Центърът по електроника, вече с променено име, ще се установи другаде. Пълна секретност, повтори Генерала. Случилото се в неделя вечерта не му ли подсказва наложителността на такава мярка?
Изобретателя изглеждаше потресен. Как така? На Русия не е ли нужно злато? Аз предлагам революционна технология, която снижава стократно разходите на средства за добив при традиционния му начин. При това едно златоносно находище рано или късно се изчерпва, а тук, така да се каже, имаме рог на изобилието. Тече река Волга и няма край, поклати глава Генерала, ами хубаво и колко ще струва тогава килограм злато? Колко ще е производствената му цена? Колкото килограм домати, обяви ученият и, изглежда съобразил накъде води този въпрос, след кратка пауза добави: промишленият добив ще е държавен монопол и ще  се ограничава в някакви разумни рамки.
Тези въпроси не ги решаваме ние двамата. А златото не бива да се обезценява, иначе няма да е злато. Светът ще се обърне с краката нагоре.
Ами американците? Възклицанието прозвуча като отчаян вопъл, самият вид на Изобретателя бе като на осъден на смърт – Генерала беше виждал през живота си не веднъж смъртници. Американците, млади човече, имат същия проблем. Как смяташ, акулите от Уолстрийт ще допуснат ли да се обезцени златото? В САЩ вече са свършили това, което ние сега ще предприемем – ограничаване на средствата, пренасочване на финансирането към други  наноразработки. Трябва да гоним постижения като онова с покритието на тръбите, аз не съм специалист по тази част, но ние бяхме първи, тогава американците ни дишаха праха от ботушите.  Промишлена инсталация за производство на нанозлато те няма да правят.
Категоричното заключение на Генерала се основаваше повече на логиката, отколкото на някакви точни сведения за случващото се в САЩ. Зададе му и чисто риторичния въпрос знае ли на колко изобретения документацията лежи заключена в касите на американските корпорации? Изобретения, изпреварили така да се каже времето си, от  прилагането на които производителите нямат интерес.  Налагаше се да постресне този кльощав младок. На вид той изглеждаше на не повече от тридесет и Генерала отбеляза гласно този факт, за да смени темата. Ти, рече му малко грубичко, си безбожно млад, имаш още мляко на устните и няма защо да се вайкаш – времето е пред тебе. Щом ти сече пипето, тепърва ще правиш своите значими открития.
Времето ми изтича, изненадващо възрази с въздишка Изобретателя. Плодотворната за науката възраст е до 30-35 години, сетне започва упадък на интелектуалната мощ и най-гениалните глави не раждат нови идеи, само преосмислят и предъвкват старите или се отдават на административна деятелност. Евристичното мислене е патент на младостта.
Ти гледай да не прекаляваш с водката, посъветва го Генерала, видя каква беля ти докара. За сватбарското ти изпълнение можеш и до съд да стигнеш. И най-добре е да се откажеш от пиенето, щом не ти понася. Алкохолът убива мозъчните клетки и рано състарява организма.
С този, съзнателно произнесен със сух, студен тон съвет приключи и диалогът им.
*
Три хиляди и тристата километра до Москва самолетът измина неусетно, тъй като Генерала ги пропътува в полудрямка. В първата половина на маршрута той на пресекулки размисляше за стореното и пропуснатото в Новосибирск. В съзнанието му се мяркаха ту руините на разрушения от взрива Център, ту нещастния вид на хилавата простодушна физиономия на Изобретателя. С тамошните си колеги от областното ръководство на ФСБ, с гражданските служби и с отговорни представители на академията той бе уточнил всичко съществено: затворените в изолатора вече подписали декларации за неразгласяване на държавна тайна след десетина дни ще бъдат освободени. Разчистването на останките от сградата засега се отлагаше заради затлачилата се работа на експертите, важното бе, че заключенията на следователите ще бъдат представени първо в Москва преди да излезе съгласувано официално съобщение.
През втората половина от пътя Генерала разсейваше дрямката си с мисълта за – слава богу – връщането към обичайното му ежедневие, което гравитираше около московския му служебен кабинет и рядко го отпращаше извън столицата и то само за ден-два. Дългата командировка, неразбориите, които изглежда са неизбежни в такива чрезвичайни ситуации, бе натрупала умора и в съзнанието и в застаряващото му тяло.
Плътно зеленото – бяха отминали Урал – в равнината долу, което се откри от илюминатора пред полусънния му поглед му напомни за властното настъпване на пролетта. А след пролетта идва лятото, сезон, който по традиция носи повече изненади и служебни проблеми, но пък е и сезон на отпуските. Един месец пълно блаженство с въдицата на брега на една от реките, които редуваше според настроението си и според мераците на дружките от старата компания заклети рибари.
Тъкмо си го помисли и зърна леко извитата тъмна лента на пълноводна река. Ще да е Волга, съобрази Генерала и отново си спомни оня лекарски кабинет и слабоватата фигура на Изобретателя. От досадата, която изпитваше по време на разговора им, не бе останала и следа. Умна глава, няма що. Но и да не го бъде, други ще се появят. Майчица Русия винаги е раждала таланти.
Тече река Волга и няма, няма край….
*
Първата работа на Генерала след завръщането му от летния отдих бе да повика домашната си помощница. Богатият улов от осолена,  сушена и прясна  риба трябваше да се обработи без отлагане. А и квартирата му се нуждаеше от почистване и подредба. Като ѝ нареди да започне от кухнята и да отдели всичко излишно за изхвърляне, той се прибра в спалнята си  с намерение да подремне час–-два.
Тъкмо се беше унесъл, плахо почукване го вдигна от леглото. Възрастната жена, която го обслужваше от дълги години и се ползваше с пълното му доверие, го въведе в кухнята и с мълчалив въпросителен жест посочи масата. Пред купчина вехтории се мъдреше разтворена платнена торбичка, от която се подаваха някакви безформени парченца метал, покрити с патина.
Не е патина, съобрази Генерала, узнал забравената от пролетта торбичка с останките от евтиното злато на Иван Иванович.
- Тръкнах го с ножа, жълтее отдолу. Мед ли е, пиринч ли е… - Слугинята озадачено присви устни. – Има ли цена това нещо?
- Има, да.
- Колко струва?
- Колкото цената на килограм български домати.
- О, вие ги помните, другарю генерал… Бяха много вкусни!