ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






събота, 5 юни 2010 г.

БЯГСТВОТО НА ЛУНАТА

куклена пиеса в две части






действащи лица:

ЛУНАТА
РОКИ - космически крадец
АМ - всеядно чудовище
ЧИСЛОТЕЙ - любител на преброяването
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ - палава комета
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ
АСТЕРОИДЪТ
като освен тях на сцената в едно или друго време се явяват: звезди, комети, планетата Земя, малък астероид, с който пътува Роки и парче от астероид, с което също пътува Роки


първа част

/Космосът. На фона на неподвижните звезди Луната обикаля в кръг Земята. Въртенето се съпровожда от простичък монотонен музикален мотив, навяващ еднообразие и дотегливост. Луната се откъсва от орбитата си и полита сама. Ефектът на летежа й се постига, като всъщност се движи звездният фон, като по този начин и Земята се отдалечава и скрива./
ЛУНАТА/пее си/:
Омръзна ми да обикалям все Земята,
макар да съм Луна.
Не мога ли и аз планета да се смятам
със своя светлина?
/Докато Луната пее, се задава Астероидът. Той я блъска./
АСТЕРОИДЪТ: Извинявай.
ЛУНАТА: Олеле, ох... Къде гледаш, заплес такъв!
АСТЕРОИДЪТ: Първо не съм заплес, а астероид. И второ, даже да те бях видял, пак щях да те блъсна. Ти се беше изпречила на орбитата ми.
ЛУНАТА: Какво е това орбита?
АСТЕРОИДЪТ: Не знаеш ли, че всички небесни тела се въртят по един и същ път? Ето така. /Върти се в кръг като почти докосва Луната в единия край на сцената, а тя при всяко негово приближаване отскача./ Нима ти не летиш по орбита?
ЛУНАТА: Доскоро обикалях около планетата Земя. Но ми омръзна и избягах. Да не би тя да е по-хубава и по-важна, та... /От едната страна на сцената се появява малкият астероид, зад който крадешком се подава физиономията на космическия крадец Роки./
АСТЕРОИДЪТ /Продължава да се върти, прекъсва Луната/: Хм... Била си Луна, планета още не си станала. Какво си тогава?
ЛУНАТА: Просто не знам какво да те посъветвам. Най-добре е временно да ме смяташ за нищо.
АСТЕРОИДЪТ: Тогава си оттеглям извинението. На нищото не може да се стори нито зло, нито добро. /Подминава, продължавайки пътя си./
ЛУНАТА /печално/: Дори довиждане не ми каза... /Пее си, този път малко по-унило/:
Омръзна ми да обикалям все Земята,
макар да бях Луна.
Не мога ли и аз планета да се смятам
със своя светлина...
/На известно разстояние в дълбочина и малко назад я следва малкият астероид, зад който се крие Роки. От време на време той подава глава и следи полета на Луната. Докато тя пее, една от звездите наедрява и се превръща в слънце, около което кръжат няколко планети./
ЛУНАТА: Звездичке, добър ден.
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Че за мене винаги си е ден. А освен това за тебе аз не съм звезда. Звездата е звезда, когато я гледаш отдалече. Отблизо тя става слънце.
ЛУНАТА: Чудесно! Ще ме вземеш ли за своя планета?
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Няма. Всички места са заети от добри и хубави планети.
ЛУНАТА: Цял живот съм мечтала да стана планета. Вземи ме, моля те! Виж колко съм красива. /Докарва се пред Звездата-слънце, като се пъчи и върти в кръг във валсова стъпка/ Ще те обикалям най-грижливо, ще танцувам неуморно около тебе и ще светя само със своя, планетна светлина.
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Планетите нямат своя светлина. Те са като луните – греят с отразена слънчева светлина. /Високо и строго/ Не ме приближавай! Ще изгориш!
ЛУНАТА: /като се движи на зиг-заг, отива все по-близо до Звездата-слънце/ Стана жарко като в пещ. Климатът ти е ужасно горещ. Ох, изпотих се...
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Предупредих те. Сега нищо не мога да направя. След малко моето огнено дихание ще те изпепели.
ЛУНАТА /плаче/: Олелеее... Помооощ!...
/Над малкия астероид се подава Роки. Хвърля енергично ласото си, обримчва Луната и започва да я тегли към себе си/
ЛУНАТА: Вече не е толкова горещо... Ох... /завърта се омаломощена, съвсем се заплита и накрая се отпуска/
РОКИ /разтърсва я на ласото/: Хей, Слънчо, какво да го правя това нещо нищо?
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Това нещо нищо ли е, или е нищо нещо?
РОКИ: Най-напред е било Луна, но вече не е. Искаше да стане планета, но ти не му позволи... /раздрусва въжето на ласото/ На всичко отгоре припадна.
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Странно. От една страна нищото не може да припада. А от друга страна, който няма нито орбита, нито име, нито място в космоса си е едно съвсем нищо.
РОКИ /смутено и отчаяно/: Ами тогава как ще го открадна? Нищото нали не може да се краде?... Ама че работа. /с ръката, която държи пистолет, се почесва по малката глава/
ЗВЕЗДАТА-СЛЪНЦЕ: Остави го на мира. Това е най-добрият съвет, който можеш да получиш.
РОКИ /отдалечава се от астероида си, като влачи след себе си Луната/: Такива съвети не приемам. Паднало ми е едно заблудено в космоса тяло, как ще го изпусна, пък нищо че вече е нищо, може да стане на нещо. Защо да не стане...
/Звездата-слънце се скрива, Луната се радвижва и се мъчи да се освободи от примката/
ЛУНАТА: Ехей, защо си ме вързал?
РОКИ /самодоволно/: Ами ако не бях те вързал, нали щеше да изгориш в Звездата-слънце!
ЛУНАТА /смутено/: Ти си ме спасил?!... Как да ти се отблагодаря?... О, ти си най-доброто същество в космоса!
РОКИ: Я не ме обиждай!
ЛУНАТА: Казвам ти го от сърце, спасителю мой!
РОКИ / скача от астероида и започвада се върти около Луната ядосан – главата му потръпва в нервни тикове/: Стига! Ако искаш да знаеш, не съм имал никакво намерение да те спасявам. А ако съм те спасил,то е за да мога после да те открадна.
ЛУНАТА /сепнато се дръпва, а примката я стяга още повече/: Ти си крадец?!... Не може да бъде!
РОКИ /сърдито и гордо, като дърпа към себе си въжето/: Може, може. При това аз съм единственият в космоса! /покланя се, като размахва церемониално всичките си ръце/ Роки. Най-изкусният, най-опитният и най-големият от всички крадци!
ЛУНАТА: Единствен ли?
РОКИ: Да.
ЛУНАТА: Но това означава, че други крадци няма. А щом няма други, как можеш да бъдеш най-изкусен, най-опитен и най-...
РОКИ /прекъсва я, дръпвайки въжето/: Щом няма други, значи аз съм най-изкусният, най-опитният и най-големият крадец! /сеС ръката-кука завърта на 180 градуса астероида и показва неговата вътрешност, окичена цялата с различни оръжия, капани, мрежи/ Това е моето скривалище. Вярваш ли ми сега?
ЛУНАТА: Тези оръжия крадени ли са?
РОКИ /ядосано/: Глупости. Събирам ги в свободното си време, те винаги могат да ми влязат в работа.
ЛУНАТА: А какво крадеш?
РОКИ: Самотни, заблудени в космоса тела.
ЛУНАТА: А, разбирам. Ти не искаш да причиняваш на никого огорчение . За самотните заблудени тела няма кой да тъгува.
РОКИ /съвсем изнервен/: Глупости, глупости! Предпочитам ги, защото по този начин си спестявам неприятностите. Представи си колко много неприятности може да има най-изкусният, най-опитният...
ЛУНАТА /прекъсва го/: А къде са заблудените самотни тела?
РОКИ /нервно, но смутено/: Няма ги. Още не съм ги... Мисля да започна с тебе.
ЛУНАТА /зарадвано/: Сетих се! Навярно ти казваш на спасението кражба. От срамежливост го казваш, нали?
РОКИ /потреперва/: Каквооо?... /Силният тик на главата му я отхвърла настрани и тя застава неподвижна , килната, притисната до едното му рамо. При това движение е бутнала астероида и той се извърта на 180 градуса, застава в предишното си положение./
ЛУНАТА /сепнато/: А! /бута го/ Спасителююю... Какво ти стана? Спасителю! /Роки леко се размърдва, но при думата „спасителю” главата му се измята и застива до другото рамо./ Ама че беля!
/ЛУНАТА се оглежда. В далечината се задава АМ с тананикане „Трам-трам-трам, трам-трам-трам...”. Луната подканително маха на чудовището, не виждайки отдалече с кого си има работа и същевременно се освобождава от примката на ласото./
АМ /приближава с тананикане „трам-трам-трам...” : едър, грозен, наполовина корем, наполовина глава, със зейнала паст, с малки очички и с големи зъби/: Какво става тук? Какво се е случило с най-изкусния, най-опитния и най-големия, с единствения крадец в космоса?
/Ам бутва с муцуна астероида на Роки, който отхвръква и удря Луната./
ЛУНАТА /отскача назад, със заекване/: А ти кой си?
АМ: Аз съм Ам, дето много ям. Аз съм най-изкусният, най-опитният и най-големият от всички лакомници в космоса. /докато казва това, широко отваря уста, но веднага я затваря и някак свенливо я навежда надолу/
ЛУНАТА: Много ли са лакомниците в космоса?
АМ: Аз съм Ам и съм сам. Други няма.
ЛУНАТА: Тогава как можеш да бъдеш най-изкусният, най-опитният, най-най?
АМ /тъжно/: Нова рима ти ми дай и ще видиш, че съм „най”. Хайде, по-скоро!
ЛУНАТА /озадачено/: Какво?
АМ: Казвай нова рима, защото това „трам-трам” ми омръзна, а без нова рима аз си губя апетита. Хайде, измисли нова рима на „Ам”.
ЛУНАТА: Добре, но ако обещаеш, че след това ще я изпееш на песничка.
АМ /нетърпеливо/: И още как! С нова рима сто пъти мога да пея. Е, чак пък сто пъти може да не е, но докато закусвам с тебе ти обещавам непременно да я изтананикам... /примлясква, понечва да се нахвърли върху Луната ту от едната, ту от другата страна на астероида, но това е повече игра, израз на нетърпението му да чуе нова рима/ Хайде де!
ЛУНАТА /със заекване/: Не знам... Не ме яж... Не мога да измисля, защото аз не знам какво е това рима.
АМ /недоволно изръмжава, обръща се към Роки и го бутва с муцуна/: Хей, РОКИ, кажи една рима на „Ам”.
РОКИ /чиято глава от удара се разклаща и почти се връща в първоначалното си положение/: Здравей, лакомнико. Как върви яденето?
АМ: Криво-ляво. Само че напоследък чувствам нужда от нова рима, за да си подобря апетита и храносмилането. / Докато двамата разговарят, ЛУНАТА тихомълком се измъква и с всичка сила полита надалече от тях./
РОКИ: Предлагам ти да римуваш „Ам” с „трам”.
АМ /ръмжи недоволно/: „Трам-трам” отдавна аз го знам.
РОКИ /чиято глава при наместването си още тръпне в замиращи тикове/: Та... ра... та-ра-рам-трам... /главата му окончателно се намества/ Чудесно. Ето ти една сложна рима: та-ра-рам-трам – та-ра-рам-трам...
АМ /доволно/: Благодаря. С такава сложна рима сигурно ще ми е вкусно. Ето че се връща апетитът ми! Къде е онова нещо, дето се канех да го излапам? /оглежда се/
РОКИ /оглежда се сепнато/: Бързо да го хванем!
/Двамата се засилват и политат след Луната. Започва гоненица между звездите./
АМ: Вкусно ли е това нещо, Роки?
РОКИ: Това нещо не е нещо, а е нищо. И второ то не е за ядене, а за крадене... /настигат Луната/ Дръж!
/Двамата завардват беглеца от две страни, спускат се към Луната, но тя успява да се измъкне. Роки на два-три пъти хвърля ласото, но не успява да я обримчи. През цялото време на гонитбата той вика „Дръж! За крадене е!”, а Ам се провиква „За ядене е!”. Неповратливият лакомник в един момент се озовава между двамата и вместо Луната при поредното хвърляне на ласото Роки заплита чудовището. Луната избягва, а двамата злосторници се боричкат и се заплитат още повече. Накрая се оказват завързани гръб о гръб. Дишат тежко./
АМ: Стига си шавал. Умирам от гъдел!
РОКИ: Ти си виновен, глупако. Сам се изпречи пред ласото.
АМ: Ти си виновен. Нарочно го хвърли на мене. А! /Вижда края на въжето пред муцуната си, налапва го и бързо-бързо поглъща цялото въже. Освободени от него, двамата се отърсват и наперено се наежват./
РОКИ: Върни ми ласото!
АМ: Ще има да вземаш.
РОКИ: Върни ми го ти казвам.
АМ /злорадо/: Не ща.
РОКИ: /Насочва към него ръката-пистолет и стреля/: На ти, на...
АМ /глътва куршума/: Ммм... Благодаря. Куршумът ти е чудесен. Влезе тъкмо на мястото на една паднала пломба. Ха-ха-ха... Стреляй, имам още един кух зъб!
/Гоненицата продължава. Чудовището преследва крадеца. Роки откача ръката-пистолет и го замерва с нея. Ам я глътва с доволно примляскване. За да се спаси, Роки блъсва срещу него и астероида си. Ам глътва и него без затруднение. Двамата изчезват от сцената. Чуват се отдалече ръмженето на чудовището и виковете на Роки. Шумът затихва. Звездите, които по време на разправията са били помръкнали, отново стават ярки. От другата страна се задава Луната./
ЛУНАТА /унило пее/:

Омръзна ми да обикалям все Земята,
макар да бях Луна.
Не мога ли и аз планета да се смятам
със своя ра-ра-ра...
/Една от звездите наедрява и се превръща в малко блестящо слънце./
ЛУНАТА: Здравей. Какво си ти?
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Бяло джудже.
ЛУНАТА /Пренебрежително му обръща гръб./: Мислех, че джуджета има само в приказките.
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Доколкото ми е известно, бели джуджета има само в космоса. Те са най-малките, ала най-ярки звезди.
ЛУНАТА /Обръща се заинтригувана/: Гледай ти! Тогава трябва да си слънце, понеже аз съм близо до тебе.
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ /гордо/: Разбира се!
ЛУНАТА /Пъчи се и се върти в кръг във валсова стъпка/: Вземи ме за своя планета.
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ : Не мога. Всички места са заети от добри и хубави планети.
ЛУНАТА: И при тебе ли? Ооо...
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Така е навсякъде. В космоса всеки си има място. Такъв е редът.
ЛУНАТА: Дотегна ми все за този ред да слушам.
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Ако беше безредие, нямаше да има космос. На реда не се подчиняват само злосторниците Ам и Роки, любителят на преброяването Числотей и понякога палавата комета Гори-Гори-Плам.
ЛУНАТА /оглежда се/: Ам и Роки ли? Къде ги?
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Може да са натам, или нататък, или на оная страна. Не се знае, нали ти казах, те не се подчиняват на реда. /Луната през това време е избягала. От противоположната страна се чува тананикане „та-ра-рам-трам, та-ра-рам-трам...” и се появява Ам./
АМ: Не е ли минавало край тебе едно такова... /смутено замълчава/
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Какво такова?
АМ: Едно нищо. Беше го откраднал Роки, а сетне го изтърва и като стреля, куршумът тъкмо навреме запълни дупката от падналата ми пломба... Разбра ли?
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ /смее се/: Ох, ще ме умориш. Винаги съм смятала, че си толкова глупав, колкото и лаком.
АМ: Казах ти самата истина. За доказателство мога да ти покажа новата си куршумена пломба. /Приближава Бялото джудже и понечва да отвори устата си./
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ /сепнато отскача/: Няма нужда. Вярвам ти. Чудесна пломба... Скоро ли ти я сложиха?
АМ: Нали ти казах. Преди малко Роки гръмна и...
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ /прекъсва го престорено-съчувствено/: Бедният Ам! Сега трябва да се пазиш.
АМ /разтревожено/: От какво?
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: От храната, лакомнико. Нали знаеш, че един час след слагането на нова пломба не бива да се яде?
АМ /сърдито/: Знам. Защо ми напомняш такова неприятно нещо?
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Защото като те гледам как си се засилил, току виж си глътнал цялата вселена.
АМ /отдалечавайки се, се обръща/: Какво каза? Цялата вселена ли?... Аууу, какво лапане ще падне... /Размахва късата си опашка и тананикайки си „та-ра-рам-трам...”, се отдалечава. От другата страна се появява Роки, възседнал парче астероид, пораздърпан, без ласо и без пистолет./
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ: Виждам, откраднал си нов астероид.
РОКИ /скромно/: Само едно парченце съм си отчупил.
/Чува се свистене, викове, шум. Роки и Бялото джудже се обръщат натам. Шумът се усилва. С вайкания се появяват звезди, планети, астероиди – сред тях и познатите ни вече герои. Викове: „Бягайте”, „Идва чудовището Ам!”, „Ще ни изяде всичките!”... Космическите тела се мятат ту на една, ту на друга страна. Те стават все повече, нарушен е всякакъв ред. Две огромни челюсти – отгоре и отдолу - се захлопват с трясък и на сцената остава само Ам. Изведнъж притъмнява. Виковете и шумът заглъхват в корема на чудовището, което е станало много едро и едва се побира на сцената./
АМ /облизва се доволно/: Готовооо... /започва да си тананика/ Та-ра-рам-трам, та-ра-рам-трам... /Гласът му е станал басов и хриплив. Постепенно тананикането преминава в хъркане. Става съвсем тъмно. Едва-едва се забелязва силуетът на чудовището, само коремът му е по-светъл, там прозират погълнатите космически тела./





втора част

/В полумрака се вижда само силуетът на Ам. Чудовището се събужда от сън, като хъркането постепенно преминава в тананикане „та-ра-рам-трам, та-ра-рам-трам...”/
АМ: Хей, хубава ли е моята нова песничка? /ослушва се/ Хм... /отново си тананика/ Ехооо... Никой не ме чува. И кой ще ме чуе като съм нагълтал цялата вселена! /леко се прозява/ С кого ще си приказвам? Кой ще слуша хубавото ми пеене?... /прозява се, този път по-широко/ Горко ми. И откъде накъде трябва да държа в корема си всички космически тела и същества? Откъде накъде те ще си седят там на топло, а аз ще умирам от скука?... Я всички марш навън! /Прозява се, после устата му се отваря още и още по-широко, докато цялото чудовище се обръща наопаки, както това става с един чувал. Всички космически тела и същества с радостни викове се озовават на свобода и тутакси се разбягват в четирите посоки на света. Само Числотей остава на горната челюст на Ам./
ЧИСЛОТЕЙ: Едно, две, три, четири...
АМ /с глух глас/: Кой си ти? Какво правиш?
ЧИСЛОТЕЙ: Казвам се Числотей. В момента броя твоите зъби. Те се броят много лесно. Всичките са навън.
АМ: Как няма да са навън, като погълнах себе си и сега съм целият наопаки!
ЧИСЛОТЕЙ /зарадвано отскача на долната челюст/: Охо, ти имаш и пломби! Едно, две,три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет... Едно, две, три. Браво на мене. Преброих ги. Имаш точно три пломби.
АМ: Как така три? Нали беше стигнал до десет?
ЧИСЛОТЕЙ: Повече не умея да броя. А от десет нагоре има още три, значи имаш три пломби.
АМ: Не ми се вярва... Слушай, ти нямаш ли си друга работа?
ЧИСЛОТЕЙ:Всичко в космоса трябва да бъде преброено – звезди, комети, планети, луни, астероиди, опашки, зъби и така нататък. И с тази важна работа съм се заел аз!
АМ: А като ги преброиш, ще станат ли по-вкусни?
ЧИСЛОТЕЙ: Или ще станат, или няма да станат. Все ми е едно. Аз броя за собствено удоволствие. Хайде довиждане.
АМ /спира го/: Ако ми паднат трите пломби, с колко пломби ще остана?
ЧИСЛОТЕЙ /обръща се и след кратка пауза отвръща/:С десет.
АМ: Тогава извади трите. /Отваря уста. Числотей се суети./ Хайде по-живо!
ЧИСЛОТЕЙ /залавя се за работа, като мърмори недоволно/: Ъъъх... Една извадих. /Захвърля я./ Такааа... Ъъъъх. /Чува се силно „бум” като при изстрел. Числотей уплашено отскача, а Ам отново се обръща наопаки по подобие на чувал, т. е. застава в нормалния си вид./
АМ /с нормално звучащ глас, но сърдито/: Куршумената ми пломба изгърмя. Как можа, преброител такъв!... /Числотей набързо отлита, а Ам пъшка./ Най-хубавата ми пломба...
/Затъмнение. Кратка пауза. В отново осветеното пространство точно в центъра на сцената се намира голямо усмихнато слънце – едното му око е леко присвито, като че ли намига съучастнически./
ЛУНАТА /появява се, пеейки съвсем унило/:
Омръзна ми да обикалям все Земята,
макар да бях Луна.
Не мога ли и аз планета да се смятам
със своя та-та-та...
ГЛАС ОТКЪМ СЛЪНЦЕТО /с хлипане/: Горко ми. Останах сам-сама... Лакомникът Ам глътна единствената ми планета по време на голямото поглъщане…
ЛУНАТА: Ами нали сетне той изплю всичките космически тела?
ГЛАС ОТКЪМ СЛЪНЦЕТО: Дааа... Не, не! Моята планета остана в корема му. Изглежда много я е харесал.
ЛУНАТА: Ужасно неприятно наистина. Жалко че не мога да ти помогна.
/Обикаля го от едната страна, но и слънцето се обръща да е с лице към нея./
ГЛАС ОТКЪМ СЛЪНЦЕТО: Ти толкова приличаш на моята планета, която погълна Ам.
ЛУНАТА /суетно/: Нима? /Иска да го заобиколи от другата страна, но слънцето пак се извръща да е с лице към нея./ Винаги съм си мечтала да стана планета. И дори си мисля, че ме бива, но не знам дали ще бъда така хубава както...
ГЛАС ОТКЪМ СЛЪНЦЕТО /лъстиво/: Ти си прекрасна! Ти си толкова привлекателна, че аз просто се боя. Току виж някой ден се възгордееш и ме напуснеш. Затова ще те привържа към себе си в знак на приятелство. /Иззад слънчевия диск се показва ръка и хвърля ласо - впримчва Луната./
ЛУНАТА /изненадано/: Какво е това? Прилича ми на ласото на един крадец.
ГЛАС ОТКЪМ СЛЪНЦЕТО: Спокойно. Завърти се сега около мене. Обиколи ме три пъти и ще станеш от нищо на истинска планета. Хайде. Еднъъъж.... /Луната описва кръг около слънцето. То се върти едновременно с нея около оста си и докато тя е на срещуположната страна се вижда, че всъщност това не е истинско, а декоративно слънце, зад което се е скрил Роки и държи въжето./
ЛУНАТА /след завършването на първата обиколка/: Малко ми стяга въжето, но затова пък е доста приятно.
РОКИ: Дааа... Аааа... /Появил се е Числотей, който се блъсва във въжето./ Какво търсиш тук?
ЧИСЛОТЕЙ: Извинявайте, макар че не трябва да ви се извинявам.
РОКИ И ЛУНАТА /едновременно/: Защо?
ЧИСЛОТЕЙ: Защото се казвам Числотей и преброявам космическите тела. А броенето е най-важното нещо на света. Вие кои сте?
РОКИ /кихва/: Аз... аз... /задавя се се от кашлица/
ЛУНАТА: Аз съм нищо в момента. Но след още два кръга ще стана планета.
ЧИСЛОТЕЙ /хваща Луната/: Така ли?... О, недей, недей!
ЛУНАТА /смутено/: Че как? Цял живот си мечтая...
ЧИСЛОТЕЙ /дръпва я към себе си/: Не върши неразумни неща. На мене ми е нужно едно такова нищо като тебе.
ЛУНАТА /объркано, като се дърпа/: Защо?
ЧИСЛОТЕЙ: Нали ти казах, че броя космическите тела. А всяко истинско броене започва от нулата, нали. А нулата е нищо. Така че ще започвам от тебе. Ти ще ми служиш за нула. /Дръпва я силно и заловения за въжето зад слънчевия диск Роки се подава./
РОКИ: Я се махай оттук, преброител такъв!
ЛУНАТА /Уплашено се устремява към Числотей, въжето измъква целия Роки, който се опитва да се залови за слънчевия диск, но само го обръща. Виждат се кръстосаните летви, на които е опънато бяло платно/: Крадеца Роки! Престорил се е на слънце, за да ме хване.
ЧИСЛОТЕЙ /който също отскача изненадан, пускайки Луната/: Че защо ще те хваща? Ти си нужна на мене.
РОКИ: Не е твоя работа. Махай се! /Нахвърля се на Числотей. Започва бой./
ЛУНАТА /силно/: Помощ! Помощ!... /Мъчи се да се измъкне от примката и най-после успява./
РОКИ и ЧИСЛОТЕЙ /оплетени във въжето/: Оооо!... /умолително към Луната/ Отвържи ни.
ЛУНАТА /отскача от тях/: Не искам да ви знам.
АМ /появява се с тананикане „трам-трам-трам”, което по-скоро прилича на хленч/:
А, паднахте ли ми! /Нахвърля се на Роки на Числотей. В това време Луната избягва. Тримата се боричкат./
РОКИ и ЧИСЛОТЕЙ: Пощади ни, Ам. Ние сме твои приятели.
/През сцената профучава продълговато космическо тяло с ярка пламтяща опашка - кометата Гори-Гори-Плам. Тя се скрива в срешуположна посока, но почти веднага се появява отново. Обикаля в кръг около тримата./
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Хайде да играем на гоненица!
АМ /като продължава да гони Роки и Числотей/: Глупости! Аз искам да ям, затова ми са нужни десет пломби...
РОКИ: Гоненица ли? Аз искам да си открадна нещо...
ЧИСЛОТЕЙ: Най-важното на света е броенето...
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Най-важното на света е играта. Тежко на този, който не иска да играе на гоненица с мене!
/Ам, Роки и Числотей с викове „О, че си гореща!” отскачат уплашени и вкупом побягват. Гори-Гори-Плам ги преследва. След като изчезват от сцената известно време се чуват затихващи викове „Не искаме да се гоним”, „Искам да ям!”, „Искам да крада!”, „Най-важното е броенето”. Постепенно сцената става съвсем светла, появяват се отблясъци от огън. Появява се Луната и се озърта. Край нея профучава Гори-Гори-Плам. Като забелязва Луната, се връща и започва да я обикаля./
ЛУНАТА: Какво стана с Ам, Роки и Числотей?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Изгорих ги. Не искаха да играят с мене на гоненица.
ЛУНАТА: Браво. Чудесно! Какъв юнак си ти! Как се казваш?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ /като продължава да кръжи около нея/: Аз съм кометата Гори-Гори-Плам и съм палавница голяма. Хайде да играем на гоненица!
ЛУНАТА: Не искам. Имам по.важна работа - търся едно хубаво слънце, за да стана негова планета.
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Щеш не щеш, ще се гоним. Беж! /Втурва се след Луната, започва гоненица в кръг./
ЛУНАТА: Малко ли са космическите тела, та се захвана с мене?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Много са, но не мога да играя с тях. Всяко си има свое място и орбита, а ти скиташ където ти видят очите.
ЛУНАТА: А ти не си ли без орбита?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Имам си, но като ми омръзне да обикалям все по един и същ път, го удрям на игра... /задминава Луната/Настигнах теее... /Луната забавя движението си, а Гори-Гори-Плам се изгубва в далечината./
ЛУНАТА: Най-сетне се оттървах от всички тези досадници... Омръзна ми из космоса да скитам..скитам... /обръща го на песен/:
Омръзна ми из космоса да скитам
без място, пъдена отвред.
Какво желая никой не ме пита.
В беди оплетох се безчет.
Не е ли по-добре да се завърна
при своята добра Земя,
пак в орбитата си да я прегърна
и честно да се отсрамя...
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ /появява се в края на песента, връхлита връз Луната/: Беж да те не стигна!
/Започва отново гоненица./
ЛУНАТА /крадешком поглежда назад/: Ами ако спра играта, какво ще правиш?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Ще те изгоря като Ам, Роки и Числотей.
ЛУНАТА /полита още по-бързо/: Оооо! Такава ти била значи целта.
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Целта ми е да си полудувам. Може и да те запаля, може и да не те запаля – стига да играеш с мене.
ЛУНАТА: /задъхано/: Дотегна ми! Един иска да ме изяде с нова рима, друг иска да ме открадне, трети да ме използва за цифрата нула, четвърти... /Показва се планетата Земя./ Урааа! Ето я моята планета Земята! /влиза в орбита, като се върти в кръг около нея./
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ /удивено/: Че ти си била Луна!
ЛУНАТА: Да, да. Сега нищо не можеш да ми сториш, нали?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ /отдалечава се/: Не мога. Луната е нужна и важна като всяко друго космическо тяло.
ЛУНАТА: Къде отиваш?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Връщам се и аз в своята орбита.
ЛУНАТА: Кажи ми какво да правя, като ми омръзне да се въртя в кръг.
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: В кръг ли? /Връща се и наблюдава Луната, като я следва отстрани по орбитата й в кръг./ Наистина. Сега разбирам защо си избягала от планетата си.
ЛУНАТА: Защо?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: Ами че това е най-скучната и дотеглива орбита – да се въртиш в кръг. Нито едно космическо тяло вече не се върти в кръг.
ЛУНАТА: А как?
ГОРИ-ГОРИ-ПЛАМ: В елипса! Елипсата е разтеглен кръг. Ето така. /Леко подбутва Луната./ Все едно, че някой те гони настрани от планетата... /Отдалечават се от Земята. После кометата подбутва Луната и я насочва към приближение./ А сега се връщаш към нея, като че ли ти е домъчняло за за нея... Такааа... После пак се отдалечаваш... Интересно е почти като играта на гоненица. По-близко... По-далечееее... И все напред!
/Луната й приглася. Двете си тананикат. Постепенно тананикането преминава в песен. Наоколо ярко блестят другите космически тела, въртят се в елипси, имитирайки движение по орбита. Всичко това прилича на дружен танц - и всички пеят ПЕСЕНТА НА КОСМИЧЕСКАТА ХАРМОНИЯ/:
Звезди, слънца, комети
из космоса кръжат.
На другите те светят
да виждат своя път.
Планети, метеори
в пространството летят.
Злина кой ще им стори,
щом всеки има път.
Свой път и място свое
си имаме и в ред
летим, летим безбройни
в безкрая все напред.
Красиво е небето,
защото се върти,
защото всички светим
така като звезди.


___________
нескромна забележка: тази работа е носител на наградата за куклена пиеса на VІ национален конкурс за драматургия "Иван Радоев"-2011

1 коментар:

  1. СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ основан от Иван Вазов в 1913 година, заличен от ``Народна власт``в 1946 година, возкресен от Слави Македонски в 2001 година. www.worlduni.narod.ru ;
    Председател на``Съюз на писателите в България``г-н Никола Илиев Статков; тел: 02/8733786, 0885/442778; pisatel@tut.by .
    Раждането и утвърждаването на Съюза са пряко свързани с развитието на младата българска държава и спомагат за издигането на културното равнище на целия ни народ, за бързото европеизиране на българската култура, за появата на големи писатели и създаването на литература на най-високо европейско равнище. В тежките години на войни и катастрофи, когато родината ни преживява драматични мигове и изпитания, интелектуалният елит на нацията, в лицето на творците на словото, бе редом със своите сънародници и пое своята отговорност като пазител на националния дух и ценности. Съюзът на писателите в България не е обикновено творческо обединение или професионално сдружение, а истински вдъхновител, коректив и стожер на българската култура, с чиято дейност са свързали имената си някои от най-светлите умове на България. Неслучайно първият му почетен председател е именно патриархът на родната литература дядо Вазов, който е и един от създателите му”.

    ОтговорИзтриване