ФАНТАСТИКА И РЕАЛНОСТ






понеделник, 23 ноември 2015 г.





СМЕШЕН ПЛАЧ

Плачете за Париж, бе възкликнал на времето един голям българин, разкривайки убийствената  си  ирония с едно нелицеприятно определение на френската столица. Сега вече втора седмица радио, телевизии, вестници ни занимават с поредния трагичен инцидент там  С хиляди подробности, с недотам професионална емоционална пристрастност. Ако беше само, както се изразяват медийните спецове, преекспониране, иди дойди. Но всичко се поднася толкова едностранчиво, толкова сълзливо – до втръсване. Комай единствено Тома Томов в интервюто си по Нова телевизия направи обективен анализ и на случващото се и на причините.
А иначе всичко се свежда до това – плачèте за Париж! Добре бе, джанъм, готов съм да повярвам на искреността на скръбните ви физиономии. Трагедия си е. Но защо забравяте, че Франция е във война и то на хиляди километри на изток, където не ѝ е работа да се бърка? Защо премълчавате факта, който ви припомни Томата, че днешната каша първо Франция я забърка, като разпарчальоса слел Първата световна война подарената ѝ на тепсия Сирия? Франция сега сърба собствената си попара. И какво друго може да очаква, след като нейните самолети сипят бомби и ракети над сирийската земя?
Защо не плачете за жертвите на тези бомби и ракети?
Защо не плачете за двойно повечето жертви от сваления дни преди това руски самолет?
Защо не леете сълзи за умиращите от глад дечица в десетки страни по майката Земя? Според статистиката на ООН числото е  16 000. Всеки божи ден.
Схващате ли разликата?



Няма коментари:

Публикуване на коментар