Неизвестното на науката допреди 2-3 години странно животинче тардиград (бавноходка) се оказа извънредно устойчиво към промените на средата, с невероятни способности да оцелява и се приспособява. Самият факт,че се среща на 4000 метра дълбочина в океана и до 6000 метра надморска височина в Хималаите е достатъчно красноречив.
Водната мечка, както още го наричат, е мекотело с дължина сантиметър – сантиметър и половина. Най-забележителното му качество е устойчивостта на радиация. Водната мечка понася спокойно без щета за организма си доза превишаваща 1000 пъти тази, която убива човека!
Учените изглежда са разгадали на какво се дължи способността за понасяне на такова чудовищно за нас лъчение. ДНК на водната мечта произвежда редки протеини, които се оказват сигурна защита за организма ѝ.
И това, забележете, не е единственият случай, който ни подсказва, че животът може да бъде устойчив на радиация. Атомните реактори на АЕЦ обитават два вида бактерии и те видимо благоденстват в тази екстремална среда.
Дано поредното забележително откритие за водната мечка не остане само сензация. Същественият въпрос в случая според мене е специалистите да „научат” ДНК на човека да произвежда такива протеини. Което пък ще направи излишни дебелите стени от бетон и олово за защита на човешкия организъм.
Ще го сторят ли?
