Мария, отдавнашна позната на моята жена от нашия квартал, решила да прави ремонт на апартамента си. Тя живее сама, пенсионерка е и на своите 80 години поради липса на близки и роднини в града не може да разчита на приятелска помощ. В такива случаи се търси майстор, но Мария не се решила от страх да не бъде измамена.
Без съвет от вещ човек, разбира се, не можело да се мине. Първото, което сторила, е да посети големия магазин АЛАТИ в близост, известен в цяла Североизточна България. Озовала се в секцията, където продават строителни материали и тъй като там зърнала само един мъж, когото заради облеклото взела за консултант, го заговорила. Споделила какво иска да промени в апартамента си и попитала какви и колко материали да купи.
Отговор не последвал. Мария се сепнала, съобразила, че насреща ѝ е известният варненец артистът Христо Гърбов. Картонен Гърбов в естествен ръст. Сиреч рекламна фигура. Озърнала се и тъй като не видял друг – нито картонен, нито жив – наоколо, тръгнала да търси консултанта на строителния отдел из джунглата на огромното хале.
През пролетта на 1980 година по време на двумесечното ми пребиваване в източнобалканското село Голица ми разказаха любопитна случка с техен младеж, който не бил напускал родното си място. А когато се озовал във Варна, очевидно смутен от градската суматоха, неволно спрял пред единствения човек, който за разлика от цялото забързано за някъде множество си стоял прав, неподвижен. При това – млада хубава, добре облечена жена. Голиченският момък я заговорил. Направил ѝ комплимент, подкачил я по ергенски. Докато не проумял, че стои пред манекен. Манекен зад стъклото на витрината на лъскав магазин на главната улица.
На подобни случаи на зрителна измама, ако това е точното определение, мнозина от нас са ставали ако не „жертва” то поне свидетели. И на мене ми се е случвало моментно да припозная жив човек в изкуствено подобие. Окото не е виновникът, не то ни заблуждава. Окото възприема образа, но го осмисля мозъкът. Простичък пример: новороденото бебе вижда, макар в черно-бяло, всичко около себе си, но не разпознава от пръв поглед нищо. При възрастния мозъкът понякога се шегува със стопанина си, тъй като той често е склонен да вижда желаното, а не реалното.
Речено вкратце да говориш на манекен или на рекламен образ не е беда. Моментната заблуда не е щета за личността ни.
Някои общуват преднамерено с призраци, с така наречените полтъргайсти, с духове на починали близки. Суеверието има дълбоки стари корени в голяма част от човечеството. Но това е друга тема.
Истинската беда е в ускореното масово нахлуване в социалната среда и в бита на технологичните нововъведения. Те все повече ни откъсват от естествените ни корени и ни правят роби на механиката и на виртуалното. По отношение на зрителната илюзия при разпознаване на образа несъмнено тепърва ще ставаме подвластни на измамната холограма. Понякога тя изглежда по-реална от самата действителност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар