Става дума, разбира се, за бюста на фараоновата съпруга, чийто образ се смята за еталон на женската красота. Самото ѝ име се превежда така: "идващата красота".
Повод за тези редове е документален филм излъчван от американската телевизия "The World". Покрай историята за откритието на скулптурата (1912 г) от немеца Бурхарт и "митарствата" и до днешното местонахождение в музея в Берлин целият дикторски коментар се върти около въпроса оригинално творение на придворния скулптор Тутмос ли е или е фалшификат. Гледах повторно филма, за да преценя плюсовете и минусите на доводите на двете страни. В съзнанието ми неволно възникна въпрос, за който американските автори не са се досетили: ако бюстът е фалшификат, сиреч копие, къде е оригиналът? А такъв би трябвало да има, тъй като на фалшификатора е нужен образец. Запазеният, вероятно недовършен, скулпторен портрет на главата на царицата е блед намек за хубост, а в изображенията на Ехнатон и съпругата му по стените на древните сгради лицата им са издължени.
Привържениците на хипотезата фалшификат оборват довода за истинност, основаващ се на материалите (варовик, гипс, багрила) характерни за Амарна, тъй като майсторът мистификатор е могъл лесно да отиде до останките от древната столица и си ги вземе от там. Представете си, че сте на мястото на скулптора имитатор по поръчка на древни образи. Ателието ви е в Кайро - гипс може да купите в града, а съвсем в съседство платото Гиза изобилства от варовик. За да тръгнете към руините на Амарна за автентичен материал би трябвало преди около век и половина да сте предвидили днешните постижения на науката и техниката, чиито методи позволяват точното определение на източниците на ингредиентите.
Така че въображаемото пътуване за материал до древната столица на Ехнатон е забавна нелепица. Нищо ново като подход от страна на създателите на филма в стремежа да се придава загадъчност на историята. Да е по-интересно.
А същественият въпрос е съвсем друг.
След откритието си Бурхард изнася тайно от тогавашните египетски власти бюста. Незаконно. Идващата в Германия красота се озовава там благодарение на една префинена кражба. Десетина години немският археолог крие находката си - показва я на публиката през 1923 г.
Десетилетия наред съвременен Египет прави безплодни опити да си върне бюста. Нефертити, разбира се, трябва да е на постоянно "местожителство" в родината си.
А в берлинския музей - копие на великолепното изваяние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар