НЕВИННОТО МАГАРЕ

 

 Димитър Банов от село Търпище реши да съди съседката си Бона Цанева за поразиите, сторени от магарето на съседите в градината му. Влязлото без негово знание и разрешение животно бе опасло половината току що засаден пипер, похапнало здраво от още нецъфналите тикви, изпотъпкало фитарите.

Като съвестен човек той предупреди баба Бонка за намерението си. Тя не му повярва, та като получи след време призовка от съда направо изригна. Засипа го с упреци и проклятия през оградата.

– Марко е невинен! Да не си оставял външната врата към улицата отворена.

– Не беше отворена, а открехната, да могат кокошките да се приберат. Магарето ви я  е отворило. Какво дири на улицата? Защо си го пуснала навън?

– Пуснала съм го да се напасе. Марко пасе винаги в дола отсреща.

– Ами ти си го пратила в градината ми!

Това нелепо обвинение потресе съседката. Гневът ѝ отприщи още по-люти клетви, които не пощадиха и кокошките на Банов. Препирнята продължи в този дух без никой от двамата да отстъпи или поне да потърси повод за примирие. Разрешението на спора остана, както се изразяват вестникарите, в ръцете на Темида.

В деня на съдебното заседание двамата пристигнаха рано-рано в града в сградата на Районния съд. От нямане какво да правят докато им дойде редът те  ту влизаха вътре, ту излизаха: Димитър да запали цигара, баба Бонка да погледа градската суетня. (В онова толкова обругавано днес време на социализма, уважаеми читателю, достъпът до съда беше свободен. Може да не е за вярване, но е истина: дори коридорите с кабинетите на магистратите не се заключваха.)

Съдията, възрастен мъж с очила, кацнали на върха на носа му, ги попита къде са им адвокатите.

– Нямате ли?... Не е редно така. Аз мога и да отложа делото.

Повдигнал над носа си очилата, той поразлисти тъничката папка пред себе си.

–  Правя изключение, защото сте от далечно село. Така… Ищец Димитър Банов, изложи накратко мотивите си.

– Ами то там, в заявлението е написано. Адвокат то съчини.

– Адвокатът ти го няма, тебе питам.

Банов описа поразиите на магарето Марко, като обяви за виновница съседката си.

– Не съм крива. Ти си оставил външната врата отворена. Ако, другарю съдия, видите на улицата да се търкаля златна монета, няма ли да я вземете?

– Тук въпроси задавам аз. Ответникът има право да пита само ищеца. Разбра ли ме?

– Майче разбрах, но нека се знае: аз в момента съм сама жена, дядото е в болница. А магарето Марко е много добро животно. Не прави бели. Нося и документ за доказателство.

– Какъв документ? Има ли го в делото?

– Ами аз вчера го взех от председателя на офето, другарю съдия. Председателят на офето вчера го подписа.

– Дай да го видим.

Поел листа от ръцете на ответницата съдията намести очилата си и започна да чете на ум: "Марко е известен в село Търпище с добротата и кротостта си. Не е вършил злини, не посяга на чуждото…" Колкото напредваше с изложението, толкова и растеше учудването на съдията. А краят на отечественофронтовската препоръка окончателно го срази: "Марко е правилно идейно ориентиран, винаги подкрепя инициативите на народната власт".

– Ищец Банов, от ответницата ти искаш петдесет лева?...

– Другарю съдия, за трийсет скланях, трийсет казах на адвоката, но той за солидност написа петдесет.

– Прекратявам делото поради маловажност. Разберете се там като хората, съседи сте.

Двамата, ищец и ответница, се спогледаха и напуснаха малката заседателна зала. На излизане от нея съдията видя старицата седнала  умислена на пейката.

– Бабо Бонке, как се казва дядото ти?

– Марко.