Нещо като гатанка. Познайте от какъв текст са следните откъси: "Дядо Коледа (с разкопчан кожух и без шапка) пие греяно вино докато си почива на сянка./ Декември. Край ледената пързалка работници косят тревата./ На дланта ми - бонбон "Рафаело" вместо снежинка. / Горчилка. Допивам последното кафе останало от 2025 година. Първото за 2026 г. още не е кипнало. / Бледа съм, но червилото ми е алено, сякаш съм смукала убоден на шипков храст пръст."
Извадки от дамски дневник? Записки на пияндурник? Скициращ фантазиите си леко мръднал художник?
Нищо подобно. Поднася ни тези текстове за поезия (цитирам само една малка част) наш литературен сайт. Хайку и танка. Модно течение, "заразило" у нас безчет кандидати да яхнат Пегас. Да се прославят. Организират се конкурси, съществува дори поетична група "Българско съвременно хайку и танка". Щом се определя като съвременно трябва да е наследник на нещо съществуващо, на традиция в родното словотворчество. Не е, разбира се. Заели сме го неотдавна от японците. Щом е чуждоземско и то от Япония значи си струва. Заели сме формата. Добре, нищо лошо, но като че ли никой не прави разлика между душевността на двата народа. При японците изглежда хайку и танка имат и социална функция - за споделяне на настроения, на наблюдения, на душевно състояние. Маркиране, статика, немногословно излияние на чувството.
Българинът не общува по този начин и понеже става дума за поезия нека припомним, че тя е преди всичко изява на човешкия дух. Между душа и дух има известна разлика, нали.
И друго не маловажно: щом си възприел формата спазвай я. Многовековната японска традиция изисква 31 срички в определен ред за танка. У нас я карат, грубичко казано, едно към гьотере. Привидната леснота привлича мнозина, навярно огромното болшинство. Пълна свобода на размера. Представете си наш известен поет да ви представи за сонет свое стихотворение да речем от 15 или от 16 стиха. Кой ще го приеме сериозно?
Адептите на новата японска мода твърдят, че има и прозаично танка. Интересно къде е разликата между стихотворната и прозаичната форма?
Ето ви един пример, представен за поетичен шедьовър:
"Да разкажеш история
докато се правиш на умен
е по-малко ценно
от това да се напиеш
и да плачеш пиян."
Да се абстрахираме от морално-"философската" ценност на това излияние и го изпишем, без да го "начупваме" на пет "стиха": "Да разкажеш история докато се правиш на умен е по-малко ценно от това да се напиеш и да плачеш пиян." Е?
Народът ни има поговорка: чуждата кокошка е патка.
Какво остава за нашенеца ламтящ за лесна слава? Нищо повече от илюзията, че е прегърнал Музата.
Е, ако Пегас беше селски катър или просто магаре, то горепосочените ни възражения отпадат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар