Въпросът, разбира се, е риторичен, но си заслужава да отбележим няколко знаменателни подробности.
Вчера (23 септември) България е подкрепила в ООН декларацията на 50 държави осъждащи Русия като агресор. Подпис на представител на САЩ в този документ липсва. Няма да видите в нея и названията на нито една африканска и нито една южноамериканска държава, да не говорим за Китай и Индия. Нашите представителки според известния израз са се проявили като по-големи католици от папата.
В навечерието на предния ден, когато чествахме независимостта си кандидатът за президентския пост г-н Гюров заяви, че независимост не ни е нужна, тъй като всички ние сме зависими един от друг. Блестящ аргумент! Да сравняваш междуличностните с междудържавните отношения наистина се иска грандиозно въображение. Ами няма как, човек се е опитал да оправдае липсата не нещо, което отдавна нямаме.
Несъмнено подкрепата на България за горепосочената декларация е станала със съгласието, ако не и с инструктажа на г-жа Ѝотова. От трибуната на Общото събрание тя повтори старата си мантра, че конфликтът в Украйна нямал военно решение. Вероятно в унисон с това свое убеждение неотдавна тя поздрави Владимир Зеленски за рождения му ден с писмо на украински език. Мил жест, няма що, в духа на нейното родолюбие към всички българско и старанието ѝ да се докара като върл защитник на националните ни интереси.
Тъй като резултатът от предстоящите избори изглежда предизвестен, да погледнем към следващите четири години. Дали няма да се наложи поздравление за рождения ден на един друг президент да се пише на руски език?
