А КЪДЕ СА БЪЛГАРИТЕ?

 

 

 

 

 

Отмина поредната скандална олимпиада, която ще се запомни най-вече с наложената от Париж атмосфера на джендърството и сатанизма.

У нас я отчетоха за най-успешна за българския спорт през настоящия ХХI век. Взели сме цели 7 медала! Е, ако сравняваме с дрозофила (винарка) мухата, тя изглежда гигант. Наистина някои си спомниха са Сеул, но в общата еуфория това не направи впечатление.

Думата ми тук е за нещо друго, което като че ли отбягна от вниманието на спортните коментатори. Тези седем медала са за България, но повечето, включително трите златни, не са спечелени от българи. Разбира се, етносът няма значение. Но тук става дума за неотдавна натурализирани, „готови” състезатели от други националности. Щом те са приели да се състезават за България, значи са намерили добри условия за подготовка. Тези добри условия не важат ли за нашите млади таланти? Как се работи с децата и юношите у  нас? Къде отидоха, защо се „стопиха” дълголетните ни традиции в борбата и щангите? Какво налага тази странна политика да разчитаме на „реекспорт” на чужда стока, опакована с нашенски етикет, да ми е простено грубото сравнение?

На това ли ще разчитаме и за следващата олимпиада?

 

СВЕТИНИ И ПОРУГАТЕЛИ

 

 

 

 

Сайтът на „Комсомолская правда” описва как жител на руския град Псков си сготвил яденето не на  печка вкъщи, а на Вечния огън на местния мемориал. С една дума спестил един-два киловата ток. Икономията ще му излезе солена, тъй като го съдят за оскверняване паметта на защитниците на отечеството.

Дописката не сочи име, нито някаква характерна подробност за този – навярно – наивен човечец. Може би е психично болен? Може би е с прекъснато елзахранване? Нищо чудно и да е попрекалил с водката и да се е хванал на бас в компанията, че ще си опържи яйца на Вечния…

Пак „Комсомолката” съобщава, че в Подмосковието девойка си е изпържила кренвиршите на Вечния огън.

Бъдете сигурни, биографията и на двамата ще бъде белязана от няколко години в затвор или в спецзаведение за такива грешници.

Така е, разбира се, не само в Русия. Преди няколко години в САЩ тикнаха зад решетките бездомник (клошар както е прието сега да казваме), спал на открито завит в знамето на страната си. Наказан за поругаване на символа.

С една дума със символите-светини шега не бива. Те са като древните (съществуващи и днес тук-там) тотеми – неприкасаеми и несменяеми. Не може днес да се кланяш на Златния телец, а утре – на Златния овен. Или просто да им скубиш козината.

В днешно време обаче устоите на традициите силно са разклатени. Простичък пример: сменят имената си цели държави. В Азия те са няколко, а най-свежият пример е с отказа от благозвучното Холандия заради „ръмжащото” Нидерландия.

В днешно време можеш дори пола си да смениш. Макар само документално. На сегашната парижка олимпиада двама мъже се боксират като жени; наричат ги трикраки състезателки.

Може ли някой да ми каже къде е границата между преклонението пред светостта на символа и принизяването му чрез неуместна употреба. Обичайна картина, пак от олимпиадата: медалистите се разхождат наметнати с националните си флагове като с пешкири. Единици са тези, които не го правят. Каква е разликата с осъдения клошар? Единият завит в хоризонтално положение, да се предпази от нощния хлад, другият – във вертикално, за да се фука.

Е, та за чудене ли е тогава, дето някои си пържат яйца на Вечния огън?