А КЪДЕ СА БЪЛГАРИТЕ?

 

 

 

 

 

Отмина поредната скандална олимпиада, която ще се запомни най-вече с наложената от Париж атмосфера на джендърството и сатанизма.

У нас я отчетоха за най-успешна за българския спорт през настоящия ХХI век. Взели сме цели 7 медала! Е, ако сравняваме с дрозофила (винарка) мухата, тя изглежда гигант. Наистина някои си спомниха са Сеул, но в общата еуфория това не направи впечатление.

Думата ми тук е за нещо друго, което като че ли отбягна от вниманието на спортните коментатори. Тези седем медала са за България, но повечето, включително трите златни, не са спечелени от българи. Разбира се, етносът няма значение. Но тук става дума за неотдавна натурализирани, „готови” състезатели от други националности. Щом те са приели да се състезават за България, значи са намерили добри условия за подготовка. Тези добри условия не важат ли за нашите млади таланти? Как се работи с децата и юношите у  нас? Къде отидоха, защо се „стопиха” дълголетните ни традиции в борбата и щангите? Какво налага тази странна политика да разчитаме на „реекспорт” на чужда стока, опакована с нашенски етикет, да ми е простено грубото сравнение?

На това ли ще разчитаме и за следващата олимпиада?