ОКЪСНЕЛИ?

 

 

 

 

 

Вчера (28 септември) станах свидетел на рядка, на невероятна гледка в небето между варненските села Круша и Китка. В предвечерната синева кръжаха стотици щъркели.  Отделни ята се стрелкаха ту в една, ту в друга посока, сливаха се, разделяха се.

Изглежда птици от различни краища на Европа тук имаха своето  „рандеву”, групирайки се за общ полет на юг, към Африка. Обичайно голямото им пътуване става в последните дни на август – първите на септември. Сега изглежда, че са окъснели. Защо ли?

Преди две години имах такъв късмет да наблюдавам отлитането на юг на 16 август 2022-ра. (Отбелязано е в блога.)

Месец и половина разлика. Доста голяма разлика. Нямам сигурно конкретно обяснение нито за единия, нито за другия случай. Освен най-общото: птиците следват логиката на сезонните промени, които ни поднася климатът. Щъркелите без съмнение се водят по тях. Щъркелите усещат, разбират настроението на природата.

За разлика от нас, хората.

Простичката наглед атмосферна циркулация все още е голяма загадка за климатолозите.  Сигурна прогноза за времето синоптиците дават за ден-два напред и то с уговорката, че може би ще вали, а може би няма да вали.

 

 

НАКАЗАНИЕ ЗА НЕВИННОСТ

 

 

 

 

 

Тригодишното момиченце Цзя-Цзя било наказано от китайските си родители да плаче, докато не напълни купичка със сълзите си. Провинението? Гледало телевизия.

Нека не коментираме наказанието. Родителите – не само в Китай – са много изобретателни в насилническото налагане на децата си на всичко онова, което смятат, че е полезно за тях. И обикновено рядко се досещат как, по какъв начин да внушат на малките своите разбирания без да проявяват агресивност.

Обикновено резултатът  е обратен на очакванията им. Почти сигурно е, че такъв подход оформя бъдещи насилници. Агресията ражда агресия.

Най-малките – не е мое откритие – добиват знания за света, житейски опит и нравствени принципи от примера на родителите си. Каквото виждат и чуват това и вършат. Подражанието е майка на знанието. Със стопроцентова сигурност твърдя, че родителите на Цзя-Цзя са телемани, прекарват повече от времето си в домашна обстановка пред телевизора.

Бедата не е в него, телевизорът вече е част от почти всеки дом. Бедата е в принципа на доминацията на възрастните. В убеждението за непогрешимостта им. Нужно е време, търпение (а и ум) без забрани да накараш детето да разбере, че нещо не е добро за него. Не с нравоучения, разбира се. Думите са спомагателно средство и то на принципа на разговор на равен с равен.

Малките деца не бива да се наказват. Нещо повече – трябва да откликваме на желанията им.

Неволно ми идва на ум изненадата, удивлението на белите европейски заселници (и агресори, разбира се) от  навика на едно индианско племе в Северна Америка. Чергарско племе като повечето такива племена. То сменяло местообитанието си когато на децата им омръзнело мястото.

Не от липсата на храна, не поради някаква друга екзестиална причина, а според желанието на малките.

Как ви се струва? Ако коментарът ми ви изглежда банален, то си заслужава да се замислите над тези два примера: с родителите на Цзя-Цзя и възрастните от индианското племе.