/ИЗ/МАМНИК

 

 

 

С гръм и трясък в родната литература се появи нов автор на бестселъри - Васил Попов. Е, не онзи, дето си го знаем, а този както го нарича Кеворк Кеворкян. Той и Стефан Цанев са смутени от съвпадението на имената, но нищо не казват за качествата на младия разказвач.

Мълчат и критиците.

Колкото до съвпадението на имената конфузно си е. Нередно е. Могъл е младокът да си послужи с псевдоним. Или да вмъкне едно "р" както го съветва Кеворкян, то оправя работата. И тъй като няма нищо случайно, можем да предположим две неща. Или "този" съзнателно не е сторил промяна, защото е чел и се възхищава от майсторството на "онзи", та се е надявал името по алюзия у  читателя  да направи и неговото популярно. Или издателите по  същата причина, навярно от липсата на елементарна етика - карай да върви, го приемат като дръзко предизвикателство към литературната ни история. Не изключвам, макар да смятам за по-малко вероятна версията за невежество на редактора, у когото е попаднал първият ръкопис. (Прочее, не е за чудене, тъй като сегашните ни издателства бъкат от полуграмотни люде.)

Първата хартиена книга на "този" е "Вълчи разкази". Заглавието подвежда. По форма става дума за нещо средно между новела и повест. Разказ се пише трудно и той едва ли е по силите му при тази разюздана многословност, разтегнатост, преплитането на разни сюжетни линии и добавянето на нови и нови герои.

От същата слабост страдат и романите му поради стремежа му постоянно да нагнетява напрежението, да ни смайва с нови и нови загадки и ужасии.

Колкото до майсторството му като разказвач, в което ни убеждават издателите му, нека приведа само няколко цитата. "Лаят се разнесе из ждрелото и се сля с грохота на реката. Освен него Делян чуваше ясно клокоченето в гърлата им и хрущенето на челюстите им". Да оставим настрана нелепостите за клокоченето и хрущенето,  забележителното тук е феноменалната способност на героя да чува всичко това. "Емил усети как жилите по врата му се опънаха. Челюстта му се вкочани. Сърцето му заби  лудо - ударите му той чуваше като далечен тътен на барабани. Усети пулса в шийните артерии - удряше го право в слепоочията." Този "сетивен" шедьовър оставям без коментар. Нататък. "Прозорците на дома тракаха - приличаше на гневящ се в гъстия мрак бог."  Как да го разбере читателят това сравнение като образът на гневящия се в мрака бог е известен само на автора?

Още нещо за героя му Емил: "Емил обикновено гледаше да се възползва от тези ценни мигове, в които имаше възможност да проведе (курсивът е мой) по-нормален разговор с противника си." Да речем, че е недоглеждане резултат от нехайно, "скорострелно" писане. Но само след страничка-две героите отново провеждат разговор. Героите на "този" не разговарят, те провеждат разговори.

Приведените примери са само от началните десетина страници на първата глава на "Мамник". Подобни бисери още бол. Както се пееше в една песничка от времето на социализма за жътвата "и няма край и няма край нататък". Несръчно, маниерно, тромаво, на школско равнище писане. Само още един пример. Героите винаги влизат и излизат през вратата на стаята. (Да не си помислим, че го вършат през прозореца или през комина.)

Равнището на списувателските умения отстъпва дори на недоразумението Гизгинджиев, нашумял преди "този" на литературния ни небосклон като автор на бестселъри.

Неизбежно ти идва на ум въпросът къде са били редакторите, в чиито ръце е попаднал ръкопис на новия кандидат за литературна слава. Ами сигурно на седмото небе от възторг - открили са  завладяващо четиво от тайни, загадки, демонични персонажи, главоломни сюжетни обрати. Това се търси, продава се. Постоянно нагнетяване на напрежение, всяване на страх у героите,  убийства, потоци от човешка и животинска кръв. Какво ще си играят да оправят езиково и смислово ръкописа, къртовска работа. Масовият читател ще поеме всичко това като захарен памук.

Рекламата довършва замисленото. И се зареждат година след година нови "мамници". Нови романи със същото заглавие. Златна жила. Е, вечно не може да се разчита на "мамничене", идва ред на други заглавия, които признавам си не съм чел, но едва ли се различават по стойността си.

Този, както го нарича Кеворкян, явно е решил да надхвърли Стивън Кинг и Йордан Радичков. Но като оставим настрани стила и езиковата подготовка, по които той значително отстъпва на нашия кандидат нобелист, има и една друга съществена разлика. Радичков е по-"прибран", текстовете му са по-изчистени, основани на един митологичен персонаж, внушаващи ни някаква идея. Сред вакханалията от природни сътресения и вилнеенето на страховити персонажи от фолклора при младата нова звезда идеята я няма, внушенията от морален характер някак си се губят. Дори щастливият край по американски образец не спасява положението.

Окрилен от успеха си  на пазара, очевидно убеден, че е голям автор "този" Васил Попов обикаля страната. Едва ли има областен град където не са му организирали среща с читатели, на които мъдро да обяснява тънкостите на писателския занаят и собствените си преживявания.

Несъмненият интерес към неговия словесен полуфабрикат едва ли може да се обясни само с мнозинството на читателите, чийто вкус на времето се е формирал от картинките по ковьорчетата и металните табли на креватите, а  днес от общия упадък в културата и нравите.

Има още един съществен фактор - информационната среда.

Жена ми веднъж след като гледахме новини по телевизията (което се случва вече  все по-рядко) възкликна: "Няма ли в тази страна други събития освен убийства, катастрофи, изнасилвания, измами?!" Представете си сега нещо немислимо, въображаем опит. Сядате пред телевизора и в централните емисии на водещите канали не ви поднасят нито убийства, нито катастрофи, нито скандали. Как ще се чувствате след като не просто сте обръгнали на новини от типа полицейски сводки, а ги възприемате отдавна като нещо нормално, естествено и дори задоволително за собственото ви житие битие: убили са някого, но вие сте жив, окрали са съседката, но не и вас, някой си е катастрофирал на магистралата, но вашата кола не е смачкана. И т. н. в този дух.

Какво формира в съзнанието и нрава на днешния читател на "мамници" мисля не е нужно да обяснявам.

Приключвам с увереността, че "този" няма и намерение да изпълни съвета на Кеворк Кеворкян.