ДА ПРОДАВАШ ИМЕТО СИ

 

 

 

              или що е то комерческа проституция

 

За мнозина определението проституция, когато става дума за участие в реклама, може да е пресилено. Но нека се уточним.

Повод за тези редове е завчерашната информация в интернет за два случая с тежки здравословни последици след употребата на хранителната добавка авирон рапид. Млада жена, която твърди, че е взела само едно хапче, е лекувана цяла седмица в „Пирогов”. Причината – тежка алергична реакция на организма. Със същото оплакване е  потърсил медицинска помощ и мъж на средна възраст, който едва не получил анафилактичен шок. Твърди се и за ред други подобни случаи.

Въпросната хранителна добавка ударно се рекламира в медиите.  Видеосюжетът е с участието на  Милица Гладнишка, която сайтът MEDIDMALL (няма българско заглавие на кирилица) нарича „шупналата през последните години актриса”. Партнира ѝ друга актриса - Невяна Бозукова. Елементарна баналност: вземаш едно хапче и кашлицата (настинката) престава. Разчита се, разбира се, на внушението, което носи едно толкова популярно напоследък име.

Напоследък, прочее, търговците привличат за рекламите си все повече известни имена от артистичните среди. Рекордьор по участие навярно е Христо Стоичков. Той е готов да ни препоръча със заучени фрази и режисирана усмивка всичко що се яде и всяка джунджурийка от рафтовете на „Кауфланд”. Човек с нисък интелект и смътна представа за достойнството на личност, обявена за национална гордост, е готов на всичко, за да продаде името си. Него, името му, може да го тъпчете например ако носите чорапи „Христо Стоичков” (изписано също на латиница). Дали заради допълнителна популярност, дали заради тлъстите хонорари, мнозина се поддават на тази съблазън. Което на практика означава, че съзнават ли го или не участват, обикновено,  в някаква измама.

Слава богу има и личности, като Лили Иванова например, които няма да видите как кихат и гълтат вълшебните, а всъщност понякога отровни хапчета. Да си призная напоследък се разочаровах от Орлин Горанов, когото смятах за мъж с достойнство, с аристократичен дух, но и той се съблазни от хапчета. (Дано поне неговите  са безвредни.)

Каква е разликата между така наречените жрици на любовта, които продават телата си и известни тачени личности, които продават имената си? От морална гледна точка няма разлика. По същество  има и тя не е в полза на кихащата актриса и сие. Амуровата труженичка предлага нещо познато, относително безопасно (опасността от зараза никой не отрича, достатъчно е да си средно грамотен). Продаващият името си да не казвам винаги, но най-често няма представа какво ни внушава да купуваме. Паметта ми пази американски клип с холивудска актриса, която си признава, че хвали колко вкусна е храна, от която се гнуси, никога не я е опитвала.

У нас такава откровеност едва ли е възможна. Няма ли да се намери телевизионен репортер, който да попита Гладнишка гълтала ли е наистина отровата авирон рапид и как се чувства след оповестените нещастни случаи?

Наивен въпрос, нали…

 

БЕБЕТАТА КАТО РАЗМЕННА МОНЕТА

 

 

 

 

 

Танцуващи жени с бебета в ръцете. Картината от родилен дом, която медиите разпространиха тези дни, на някои може да изглежда просто забавна. Но не е. За мене тя се превърна в подтик (в подтик, а не причина) да подхвана темата за бъркотията наречена размяна на бебета.

Появилият се нов живот е напълно зависим в зората на своето съществуване от нас, възрастните, на първо време от медицинските лица и майките. Но какво става в родилните домове? Този дивашки танц случайност ли е? Размяната от началото на миналата година  в родилния дом на „Шейново” единичен случай ли е?

Да погледнем какво е положението по света. В Германия през 2008-та е правено проучване в една провинция. За година са установени 12 случая на разменени бебета! В доклада е отбелязано, че със сигурност те са повече. Отделни такива „грешки” са оповестявани нееднократно в Англия, Южна Корея, Виетнам… Ако сте търпеливи и се „поразровите” в интернет ще откриете и други. Случаят от 2013 година във Виетнам е куриозен: родилка получава момченце, макар да е родила момиченце!

Като имаме предвид, че у нас в такива „затворени” области за широката публика е обикновение да не се огласяват негативни данни, бъдете сигурни: случаят Шейново не е нито изключителен, нито екзотична рядкост.

Интересно, защо бебетата са в кошарки с картончета, които лесно могат да се разменят? Защо не са при майките си? От родилката те трябва да бъдат отделяни временно само когато се налага спешна медицинска помощ в кувьоз. Освен за избягване на бъркотията да не забравяме много важното съображение за благотворното влияние на майчината прегръдка върху състоянието на бебето.

Докога ще търпим тази порочна практика?

Много родителски сътресения могат да бъдат избягнати.

 Да приключа със случай от обединеното кралство. В английско семейство за размяната на двете им момиченца разбрали след…55 години! Трагичното изживяване на вече очевидно престарелите родители е могло да бъде спестено. При размяната, волна или неволна, поведението ни се води от два ефекта: генната стойност и социалната стойност. Ако са минали години и съзнанието на порасналото вече дете е здраво свързано с отгледалите го приемни родители, то генната  стойност се „губи”. Тя вече няма значение. Човек е такъв, какъвто се осъзнава. Не бива да се връщаме назад и да припомняме на порасналото дете и родителите миналата реалност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"ЧОВЕКЪТ И ОРЪЖИЯТА" И ТРИЦИТЕ

 

 

 

 

 Театърът, добър или лош, е проява на човешкия дух, другото е отпадъчен продукт от зърното, храна предимно за животните. Ще речете, какво общо може да има между тях. Е, има.

Оставям настрана главните въпроси около скандалната постановка на комедията на Б. Шоу: защо тъкмо тя е избрана и то за Народния театър и защо за режисьор е привлечен Малкович. Макар и в самата страна на чичо Сам от Холивуд вече да се носи уханието на споменатия растителен продукт, когато се прокисне. Чудно ми е как така  никой не отговори на тези въпроси или поне да каже кой е направил избора.

От прочетените откъси в интернет на комедията виждам, че простотията, нецивилизоваността на българите се доказва с липсата на хигиенни навици. Българите не обичат да се мият. Един от героите, български офицер с латинско име, упреква жена си, че всеки ден мие врата си. Вредна привичка. Така правели англичаните. Тук авторът на пиесата очевидно лукави. През викторианската епоха, продължила 63 години, на Острова е властвало убеждението, че честата употреба за хигиенни цели на водата е вредна за човешкия организъм. И –  забележете – за къпане в комедията комай никъде не става дума. Защо ли? Ами много просто – на Албиона през поменатата епоха и това е било смятано за вреден навик. Аристократите, хората от висшето съсловие са се къпели веднъж-дваж в месеца с хладка вода, а кирта си от тялото изтривали с…трици. А сапунът вече е бил познат. За какво са го употребявали англичаните и защо са предпочитали триците е друг въпрос.

Близко до ума е да предположим, че и самата кралица Виктория се е къпела веднъж месечно. С трици. Как иначе, след като тя се е славела като стожер на традицията и на властващите обществени нрави.

Днешните българи, знайно е, сме потомци на древните славяни, които и в далечния север са си правили бани вкопани в земята. Отношението към водата не се е променило през вековете.  Дори, така да се каже, е добило култов характер с приемането на християнството. Животът на православния българин е започвал с кръщаването в купела и завършвал с цялостно измиване на тялото на покойника. Така е било у нас, разбира се и по времето на викторианската епоха. Едно от кулинарните изделия на къщовната българка е къпаната баница. Ами атрактивното къпане на г-н Ганьо Балкански в Прага?

Че на автора на въпросната комедия познанията за българина са твърде оскъдни е пределно ясно. Очевидно това не го е притеснявало в желанието му да развлече родната си публика с простотията на някакви си нецивилизовани балкански субекти. Но интересно все пак: дали класикът Шоу, писал комедията си през викторианската епоха, се е къпал като другите веднъж в месеца? С трици?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВОДНАТА МЕЧКА ГАЗИ РАДИАЦИЯТА

 

 

 

 

 

Неизвестното на науката допреди 2-3 години странно животинче тардиград (бавноходка) се оказа извънредно устойчиво към промените на средата, с невероятни способности да оцелява и се приспособява. Самият факт,че се среща на 4000 метра дълбочина в океана и до 6000 метра надморска височина в Хималаите е достатъчно красноречив.

Водната мечка, както още го наричат, е мекотело с   дължина сантиметър – сантиметър и половина. Най-забележителното му качество е устойчивостта на радиация. Водната мечка понася спокойно без щета за организма си доза превишаваща 1000 пъти тази, която убива човека!

Учените изглежда са разгадали на какво се дължи способността за понасяне на такова чудовищно за нас лъчение.  ДНК на водната мечта произвежда редки протеини, които се оказват сигурна защита за организма ѝ.

И това, забележете, не е единственият  случай, който ни подсказва, че животът може да бъде устойчив на радиация.  Атомните реактори на АЕЦ обитават два вида бактерии и те видимо благоденстват  в тази екстремална среда.

Дано поредното забележително откритие за водната мечка не остане само сензация.  Същественият въпрос в случая според мене е специалистите да „научат” ДНК на човека да произвежда такива протеини. Което пък ще направи излишни дебелите стени от бетон и олово за защита на човешкия организъм.

Ще го сторят ли?

 

 

А КЪДЕ СА БЪЛГАРИТЕ?

 

 

 

 

 

Отмина поредната скандална олимпиада, която ще се запомни най-вече с наложената от Париж атмосфера на джендърството и сатанизма.

У нас я отчетоха за най-успешна за българския спорт през настоящия ХХI век. Взели сме цели 7 медала! Е, ако сравняваме с дрозофила (винарка) мухата, тя изглежда гигант. Наистина някои си спомниха са Сеул, но в общата еуфория това не направи впечатление.

Думата ми тук е за нещо друго, което като че ли отбягна от вниманието на спортните коментатори. Тези седем медала са за България, но повечето, включително трите златни, не са спечелени от българи. Разбира се, етносът няма значение. Но тук става дума за неотдавна натурализирани, „готови” състезатели от други националности. Щом те са приели да се състезават за България, значи са намерили добри условия за подготовка. Тези добри условия не важат ли за нашите млади таланти? Как се работи с децата и юношите у  нас? Къде отидоха, защо се „стопиха” дълголетните ни традиции в борбата и щангите? Какво налага тази странна политика да разчитаме на „реекспорт” на чужда стока, опакована с нашенски етикет, да ми е простено грубото сравнение?

На това ли ще разчитаме и за следващата олимпиада?